Определение № 636 от 09.04.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 636 гр. Варна, 09.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Частно наказателно дело № 20263110201463 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 244, ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба на Л. Ж. П., живуща в гр. Д.Ч., област Варна, ул************* против Постановление от 23.03.2026 год. на Районна прокуратура – Варна, за спиране на наказателното производство по досъдебното производство № 3030/2025 год., по описа на Четвърто РУ при ОД МВР - Варна .

От доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Досъдебното производство № 3030/2025 г., по описа на Четвърто РУ 1 при ОД МВР - Варна е образувано, срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ: За това, че на 06.03.2025 г. в гр.Д.Ч., област Варна, с цел да бъде набавена за себе си или за другиго имотна облага, след като се представил за длъжносто лице – полицейски служител, било възбудено и поддържано у Л. Ж. П. заблуждение, като с това и била причинена имотна вреда в размер на ********* лв.

Престъпление по чл. 210, ал.1 от НК

Лицето извършител на деянието не е установено.

По делото са разпитани свидетелите: Л. П., С.В., К.Д., А.М., Н.Н., .

От проведените процесуално-следствени и оперативно издирвателни мероприятия не е установен извършителя на деянието.

Извършено е престъпление по чл.210, ал.1 НК, от НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ и в законоустановения срок за разследване извършителят на престъплението не е разкрит.

С обжалваното Постановление от 23.03.2026 год. Районна прокуратура - Варна на основание чл. 244, ал.1, т.2 НПК е спряла наказателното производство по досъдебно производство № 3030/2025 г., по описа на Четвърто РУ при ОД МВР - Варна и е разпоредено изпращане на спряното досъдебно производство на основание чл. 245, ал.1 НПК за продължаване издирването извършителя на престъплението; на основание чл.

210, ал.1 НПК е постановено с оглед установяването и издирването на извършителя да се извършат оперативно – издирвателни мероприятия; при намиране на сигурни данни, доказателства по престъплението – възобновяване на досъдебното производство чрез наблюдаващия прокурор и последваща качествена дейност по разкриване и документиране на делото, съвместно с разследващ полицай.

С жалбата, предмет на настоящето производство, подателят и изразява 2 несъгласието си с Постановлението за спиране и недоволството си от бездействието на органите на реда.

Жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 244, ал.5 от НПК, същата е депозирана от лице, което има право на жалба като пострадал и срещу подлежащ на атакуване прокурорски акт, поради което и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество при така събраните по делото доказателства съдът намира, че жалбата е неоснователна и недоказана, поради което следва постановлението на прокуратурата да се потвърди по следните съображения:

Съдът намира Постановлението от 23.03.2026 год. на Районна прокуратура - Варна за законосъобразно и обосновано. В същото е изложена фактическата обстановка, установена на досъдебното производство, както и доводи относно спиране на производството поради неразкриване на извършителя на престъплението.

Съдът счита, че са изпълнени законовите изисквания на чл. 244, ал.1, т.2 НПК за спиране на наказателното производство по дознанието.

Посоченото юридическо основание се подкрепя от данните по делото, по което са предприети възможните и необходими действия по движението и приключването му. Касае се за досъдебно производство за престъпление по чл.210, ал.1 от НК, срещу неизвестен извършител, по което при проведеното разследване в съответствие с процесуалните правила въпреки взетите мерки от страна на разследващия орган авторът на престъплението остава неразкрит в законния срок по чл. 234, ал.1 НПК. В последния срок следва да се извърши и разследването след възобновяване на спряното производство без да се включва времето, през което наказателното производство е спряно съгласно чл. 245, ал.3 НПК.

До постановяване на обжалвания прокурорски акт са събрани доказателства, насочени към установяване извършителя на престъпното 3 деяние; като е извършен разпит на свидетелите – Л. П., С.В., К.Д., А.М., Н.Н., но не е установено кой е извършител на деянието .

Извършителят на престъплението не е разкрит в законоустановения срок за разследване.

Доказано е, че е извършено е престъпление по чл. 210, ал.1 от НК, но не и участието на конкретно лице в извършването на престъплението.

Съгласно чл. 102, ал.1, т.1 НПК – в наказателното производство подлежат на доказване, както извършеното престъпление, така и участието на подсъдимия в него. Не е доказано участието на конкретно лице в извършването на престъплението измама, тъй като липсват каквито и да било доказателства, подкрепящи обвинителна теза.

Въпросът на доказването е най същественият в наказателния процес.

Това е фактически въпрос във всеки конкретен случай и в този смисъл е и законовото изискване на чл. 14, ал.2 от НПК, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.

Тежестта на доказването на обвинението лежи изцяло върху прокурора и разследващите органи.

По силата на чл. 103, ал.1 от НПК, тази тежест ангажира и пълната отговорност на прокурора да поддържа обвинението само, когато е категорично убеден в извършването на престъплението от съответното лице.

В този смисъл, аналогично с изискванията към съда при постановяване на осъдителна присъда с оглед разпоредбите на чл. 301, ал. 1 от НПК , обвинението не може да почива на предположения и не трябва да почива на предположения и трябва да е доказано по несъмнен начин.

Съгласно представените доказателствени материали по делото разследващият полицай е извършил възможните действия по разследването и 4 разкриване на извършителя на престъплението измама, съобразени с действащия процесуален закон, но по делото липсват доказателства относно извършителя на престъплението.

В производството по реда на чл. 244, ал.5 НПК съдът няма правомощия относно даването на указания, в това число и на такива относно извършването на действия по разследването и събирането на доказателства с оглед разширяване обема на разследването в сочената от жалбоподателя насока.

След изтичане на срока за разследване и без да са събрани достатъчно доказателства относно авторството на престъпното деяние, предмет на наказателното производство, прокурорът правилно го е спрял, като на основание чл. 245, ал.1 НПК е постановил изпращането на делото на разследващия орган за продължаване на издирването на извършителя и е посочил конкретни оперативно – издирвателни мероприятия, които следва да бъдат предприети с оглед установяването и издирването на извършителя.

Няма пречка след възобновяване на наказателното производство съгласно чл.

245, ал.2 НПК по ДП да се извършат и допустимите действия по разследването в сочената в жалбата насока, които към настоящия момент на развитие на процеса не могат да доведат до отмяна на атакуваното постановление за спиране.

Към настоящия момент от прокурора е постановено не прекратяването, а спирането на наказателното производство, с което временно се преустановява извършването на процесуално-следствени действия поради възникнали съществени пречки за разкриване на обективната истина, в случая поради неразкриване на извършителя на престъплението в законоустановения срок. Спирането има само временен характер с цел насочване усилията на разследващите органи за отстраняване на възникналите пречки и установяване на автора на престъпното деяние след предприемане на указаните от прокурора оперативно - издирвателни мероприятия. При отпадане на основанията за спиране, наказателното производство се възобновява по съответния законов ред и то продължава до пълното изясняване на обстоятелствата по делото. Разбираемо е недоволството на жалбоподателя от това, че извършителят на престъплението към момента не е разкрит, но в интерес на разследването е до разкриването му производството 5 да бъде спряно и да приключат успешно възложените от прокурора оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на дееца.

При постановяване на настоящия съдебен акт съдът се ръководи от разпоредбите на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ВКС. Предвид същото, съдът има право да отмени Постановлението на прокурора и да му го върне, само когато констатира, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат приповтарянето на определени следствени действия, както и ако са нарушени или ограничени правата на защита на обвиняемия, неговия защитник, гражданския ищец, гражданския ответник и техните повереници.

Съдебният контрол се разпростира само върху законосъобразното осъществяване на правомощията на прокурора, поради което съдът няма възможност да се произнася по въпроси от компетентността на обвинителя и още по-малко да му дава задължителни указания за внасяне на обвинителен акт в съда. Само негово изключително правомощие е да привлече едно лице към отговорност по смисъла на чл. 127, т. 1 от Конституцията с предявяване пред съда на обвинителен акт. В този смисъл в рамките на настоящото производство съдът може да проверява дали изводът на прокурора за липса извършено престъпление от общ характер е законосъобразно формиран, тоест дали е допусната грешка при формиране на вътрешното му убеждение, но не и да дава указания на прокурора да води разследването по тази правна квалификация, да повдигне обвинение на определено лице за такова престъпление или как да цени доказателствата. Противното би представлявало недопустимо изземване на правомощията на обвинителя. В случая, за да приеме, че не е осъществено престъпление от общ характер, прокурорът е изложил ясни, конкретни и убедителни аргументи. За този си извод той се е позовал единствено на допустими доказателства, събрани и проверени по реда на НПК, не е игнорирал доказателствени материали, не е изопачил знанието на други, не е тълкувал превратно доказателствата, нито в противоречие на логическите правила. Следователно не е допусната грешка при формирането на вътрешното му убеждение. Същевременно не е налице и порокът необоснованост. Както се посочи, фактическата обстановка е правилно установена, а и безспорна между страните.

6

Правилно прокурорът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява извършителя на престъплението. Правилно е разпоредено продължаване издирването на извършителя на престъплението и извършването на конкретни оперативно- издирвателни действия. В този случай, единствената възможност на Районна прокуратура- Варна е да постанови спиране на наказателното производство, както е и сторено, до издирване на извършителя на престъплението.

В рамките на настоящото производство при липса на пороците незаконосъобразност и необоснованост съдът не може да дава указания на прокурора за кое деяние да води наказателно преследване, дали да привлича някое лице към наказателна отговорност и за престъпление с каква правна квалификация. По тези съображения съдът приема жалбата за неоснователна, а атакуваното постановление за спиране на наказателното производство за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, и на основание чл. 244, ал. 5 от НПК , съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 23.03.2026 г. на Районна прокуратура - Варна за спиране на наказателното производство по досъдебното производство № 3030/2025 год., по описа на Четвърто РУ при ОД МВР - Варна, като законосъобразно и обосновано.

7

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протестиране.

Препис от настоящето определение да се изпрати за сведение на Районна прокуратура - Варна и на Л. Ж. П..

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 8