Решение № 141 от 25.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Русе, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от И. Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20254520201847 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. С. Н., депозирана против наказателно постановление № 25-1085-003284 от 16.10.2025г., издадено от началник група Сектор „ПП“ при ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, за нарушение по чл. 103 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че жалбоподателят не е отказал да предаде документите си, нито е осуетил извършването на проверка и нарушението не е доказано. На следващо място се релевират доводи, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в АУАН липсват конкретни данни за начина, по който е осуетена проверката, както и кои точно документи не е предал жалбоподателят. Твърди се, че не е доказана вината на жалбоподателя. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят релевира доводи, че не са представени доказателства, същият да е възпрепятствал проверката и няма никакви факти, а всичко се крепи на показанията на двамата служители на ТОЛ. На последно място се релевират доводи, че служителите са нямали камери, каквито имат полицаите.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по същество.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН бл. № 042969/18.07.2025г. против жалбоподателя, за това, че на 04.06.2025г., около 10,15 часа, на главен път І-5, Русе – Бяла, в района на км. 6+782, посока град Русе, при спиране от служители на сектор КП на ТОЛ управление град Русе, за проверка по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, жалбоподателят, в качеството си на водач на товарен автомобил „Опел Мовано“ с рег. № ****, собственост на „Бен Инвест“ ООД, не е изпълнил задълженията си да предаде за проверка СУМПС, СРМПС и лична карта на служителите на сектор КП към ПОЛ – Русе, извършващи проверката.

Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 103 ЗДвП.

АУАН е подписан от нарушителя, с отразяване, че не е съгласен с написаното, тъй като не отговаря на истината.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението идентични с изложените в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева (76,69 евро) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена и доказана, въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели К. Н. Д. – актосъставител, О. О. О. и В. Т. К. – свидетели - очевидци, както и писмените доказателства и писмените доказателствени средства – Докладна записка, относно връчване на АУАН, АУАН бл. № 042969/18.07.2025г, писмо до сектор „ПП“ При ОДМВР – Русе, Докладна записка относно отказ на проверявано лице да представи документи, обяснение, справка за нарушител/водач, справка относно заплатена винетна такса, 2 бр. наказателни постановления за нарушения по чл.

103 ЗДвП, отговор от община Русе, във връзка с изискани от съда видеозаписи от камери.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да 2 налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

Преки доказателства в подкрепа на административнонаказателното обвинение се съдържат в показанията на свидетелите О. О. О. и В. Т. К.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Т. В. С. и И. С. Н., доколкото същите са депозирани от лица, пряко и непосредствено възприели фактите, за които свидетелстват. Всеки един от тези двама свидетели добросъвестно изнася пред съда, само и единствено неговите преки възприятия. Показанията на свидетелите са последователни, логични и без да съдържат противоречия. С оглед своето местоположение и обективни реалии, всеки един от тези двама свидетели е имал обективна възможност да възприеме фактите, за които свидетелства. Липсват данни и за най-общ извод за възможна заинтересованост в показанията на свидетелите, за да бъде прието, че и двамата свидетели депозират единствено и само показания във вреда на жалбоподателя и не отразяват възприетите от тях факти от обективната действителност.

Самият жалбоподател не оспорва, че е бил спрян, именно в каквато насока са показанията на свидетелите. Липсва формална и житейска логика, жалбоподателят да е представил, изисканите му документи и да не му е съставен акт, за нарушението, във връзка, с което е бил спрян, а да му е съставен АУАН, че не представя посочените в АУАН и НП документи.

Не са налице никакви доказателства, които да оборват придадената от законодателя, с разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, доказателствена сила на АУАН.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствените източници, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Както в акта, така и в наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението по чл. 103 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да 3 разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Без опора в материалите по делото са твърденията с жалбата, че в АУАН и НП не са намерили отражение, конкретни данни, за начина по който е осуетена проверката, както и кои точно документи не е представил жалбоподателя. Както в АУАН, така и в НП, изрично е отразено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да предаде за проверка СУМПС, СРМПС и лична карта, на орган на контрол – служители на сектор КП към ТОЛ – Русе, извършващи проверка. По този начин, в АУАН и НП са описани всички съставомерни признаци, от обективна страна, на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка следва да бъде обоснован единствения възможен извод, че наказаното лице е осъществило състава на нарушението по чл. 103 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна, на 04.06.2025г., около 10,15 часа, на главен път І-5, Русе – Бяла, в района на км. 6+782, посока град Русе, при спиране от служители на сектор КП на ТОЛ управление град Русе, за проверка по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, жалбоподателят, в качеството си на водач на товарен автомобил „Опел Мовано“ с рег. № ****, собственост на „Бен Инвест“ ООД, не е изпълнил задълженията си да предаде за проверка СУМПС, СРМПС и лична карта на служителите на сектор КП към ПОЛ – Русе, извършващи проверката.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 ЗДвП При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

В настоящия случай, жалбоподателят е осъществил втората форма на изпълнителното деяние, а именно не е изпълнил указания на контролен орган, да представи СУМПС, СРМПС и лична карта.

Санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП, предвижда наказание, именно на водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол.

В настоящия случай се касае именно за отказ на водач, да предаде документи по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП, които е длъжен да носи като водач на МПС, както и лична карта, посредством, която да бъде установена неговата самоличност.

Служителите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са органи за контрол, съгласно чл. 167а ЗДвП и същите имат правомощия, при изпълнение на функциите си, да спират моторни превозни средства и да проверяват документите за самоличност на водача, както и всички документи свързани с управляваното МПС, които документи са посочени в чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 4

ЗДвП, а именно СУМПС и СРМПС.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца са намерили отражение всички обективни факти от състава на това нарушение, а именно, че орган за контрол, при изпълнение на своите правомощия е изискал от жалбоподателя, като водач на МПС да представи лична карта, СУМПС и СРМПС, а във волево отношение същият пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние, а именно да осуети извършването на проверка.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за недоказаност на нарушението. В настоящия случай нарушението е безспорно доказано въз основа на преки гласни доказателства, а именно показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели О. О. О. и В. Т. К., които са свидетелиочевидци. Няма забрана в закона, едно нарушение да бъде установено и доказано единствено и само въз основа на гласни доказателства.

По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата за недоказаност на нарушението.

Обстоятелството, че служителите са нямали боди камери, не може да обоснове извод за недоказаност на нарушението или за допуснато съществено процесуално нарушение.