Решение № 4499 от 20.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4499 гр. Пловдив, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330120978 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от А. А. А., ЕГН: **********, против „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: 201281666, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 2, ал. 1 от сключения помежду им Договор за възлагане на поръчителство от ****** г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за поръчителство, е недействителна поради противоречие със закона, а в условия на евентуалност поради противоречието й с добрите нрави.

Ищецът сочи, че на ****** г. сключил с „Кеш Кредит Мобайл“ договор за потребителски кредит, по силата на който му била предоставена в заем сумата от 2500 лева. Съгласно договора като обезпечение на задължението на кредитополучател същият следвало да осигури обезпечение по кредита подробно посочено в самия договор. Още на същия ден -****** г. ищцата сключила с ответника договор за възлагане на поръчителство, според който поръчителят ответник поемал задължение да отговаря солидарно за всички задължения на ищцата.

Твърди се, че клаузата е нищожна доколкото противоречи на разпоредбите на ЗПК, а в условията на евентуалност на добрите нрави. Моли за уважаване на иска и на направените разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД, с който се взема 1 становище за неоснователност на предявените искове и се моли за тяхното отхвърляне. Твърди се, че сумата за поръчителство не е следвалото да бъде включвана в размера на ГПР по кредита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят относно факта на сключването на Договор за възлагане на поръчителство от ******г., както и неговите параметри.

Съгласно чл. 1 от Договор за възлагане на поръчителство от ****** г. поръчителят „Кредит Гаранция“ЕООД поема задължение да отговоря солидарно за всички задължения на ищеца по сключения Договор за потребителски кредит № ******/******г.

Съдът намира, че процесният договор за възлагане на поръчителство по начало е лишен от основание, тъй като с него не се предоставя услуга в полза на потребителя. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, като цялото възнаграждение за него е поето от потребителя, като при случай на плащане от поръчителя, по общите правила възниква задължение на потребителя към „Кредит Гаранция“ ЕООД за сумата, която е изплатена към „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че така сключеният договор за възлагане на поръчителство се явява нищожен.

Още повече, че клаузата, която предвижда възнаграждение за осигуряване на поръчител, е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48. Съгласно тази директива и чл. 16 от ЗПК, кредиторът е длъжен да направи предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя, за да го предпази от свръхзадлъжнялост. Възлагането на длъжника да осигури и заплати възнаграждение за обезпечение, което е задължение на кредитора, прехвърля риска от неизпълнение върху самия длъжник и увеличава неговите задължения.

Предвид изложеното, клаузата на чл. 2, ал. 1 от сключения между страните Договор за възлагане на поръчителство от ****** г. , предвиждаща заплащане на възнаграждение за поръчителство, се явява недействителна, а предявеният иск – основателен.

По отношение на разноските:

Ищцовата страна в лично качество е сторила разноски за държавна такса в размер от 50 лева, които също следва да й бъдат заплатени от ответника.

В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. С. Н., като съобразно Договор за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. Н., съдът съобрази липсата на фактическа сложност на делото и обстоятелството, че по настоящото производство е проведено едно открито съдебно заседание, като процесуалният представител на ищцата не се е явил лично, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон 2 за адвокатурата, в полза на адв. С. Н. следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв., което да бъде заплатено от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. А. А., ЕГН:

********** и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: 201281666, че клаузата на чл. 2, ал. 1 от сключения помежду им Договор за възлагане на поръчителство от ****** г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за поръчителство, е недействителна.

ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: 201281666 да заплати на А.

А. А., ЕГН: ********** сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: 201281666 да заплати на адв. С. К. Н. от АК – Пловдив, с ЕГН: ********** сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на ищеца А. А. А., ЕГН: **********.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3