Решение № 4222 от 25.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4222 гр. Пловдив, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330104308 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Л.“ № * против „Микро кредит” АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, с която е предявен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, ал. 1 т. 9 и т. 10, чл. 19, ал. 4 ЗПК, с които се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата от договор за допълнителни услуги към договор за паричен заем Microcredit № ***** от ***** г., сключен с ответното дружество, обективирана в глава *, предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „К.“ в размер на 65,55 лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за паричен заем Microcredit № ***** от ***** г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 200 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,47%, лихвен процент при просрочие: ОЛП плюс 10%. На същата дата – 10.02.2023 г., ищцата сключила и Договор за допълнителни услуги към договор за паричен заем Microcredit № ****** от ***** г., с ответното дружество, според който й е предоставен пакет от допълнителни услуги „К.“ и съгласно Глава ** „Предмет, срок и цена на договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ***** от 10.02.2023 г.“, ищцата дължи възнаграждение на ответното дружество за закупената услуга „К.“ в размер на 65,55 лв. Ищцата изцяло усвоила заемния ресурс, но счита, че не дължи плащания за процесната допълнителна услуга.

Излага, че предвиденото възнаграждение за закупена допълнителна услуга пакет „К.“ в размер на 65,55 лв., е източник на допълнителна печалба, доколкото тя е близо 50% от заетата сума в размер на 200 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от 1 неизпълнението. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Заявява, че ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК били нарушени. Възнаграждението за закупената допълнителна услуга, е договорено в нарушение на изискванията за добросъвестността и е излязла извън присъщата й функция. Счита, че както разходите за търговеца, така и печалбата му, би следвало да се включи в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговарят на действителните параметри по договора.

Чрез уговореното в клаузата на Глава 3 от договора за допълнителни услуги към заем Microcredit № ***** от 10.02.2023 г., се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. От една страна, възнаграждението за закупена допълнителна услуга е включено като падежно вземане – обезщетение на кредитора, а от друга, същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по кредита.

Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, нито е изразено становище по иска.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между тях е сключен Договор за паричен заем Microcredit № ***** от ***** г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 200 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,47%, лихвен процент при просрочие: ОЛП плюс 10%, както и Договор за допълнителни услуги към договор за паричен заем Microcredit № **** от **** г., с ответното дружество, според който й е предоставен пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ и съгласно Глава * „Предмет, срок и цена на договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № **** от ***** г.“, ищцата дължи възнаграждение на ответното дружество за закупената услуга „К.“ в размер на 65,55 лв, платима на равни месечни вноски, заедно с вноските по заема.

Като писмени доказателства по делото са приети процесните договори за заем и за допълнителни услуги към него и погасителен план.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

От приетите по делото писмени доказателства се установява факта на сключване на процесния договор за паричен заем и пакет за допълнителни услуги към него, получаването на сумата от 200 лева в заем от ищцата, както и правата и задълженията на страните по договорите.

С оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителен пакет услуги „К.“ в размер на 65,55 лева, то съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за недействителност на същата.

Съгласно редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и 2 кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.

По отношение на възражението на ищеца за недействителност на договора за закупуване на пакет от допълнителни услуги поради противоречието му с нормата на чл. 10а от ЗПК, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК повелява видът, размерът и действието, за което се събират такси и комисионни да бъде ясно и точно определено в договора за потребителски кредит. В процесния договор е предвидено възнаграждение за пакет допълнителни услуги, без да е ясен техния вид и брой, нито е разграничена стойността на всяка от тях, като същевременно е определен възнаграждение, чието заплащане е разсрочено като сума, дължима към всяка една погасителна вноска.

Съгласно константната съдебна практика „допълнителни услуги” по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата, ведно с възнаградителна лихва на определен падеж. Такива допълнителни услуги по смисъла на закона биха съставлявали например издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки по отпуснатия кредит, за неговия размер или изправността на клиента.

Не съставлява по смисъла на цитираната норма допълнителна услуга предоставеното от ответника право на безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по сметка на ответното дружество, безплатното предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждането до минути, правото на преференциално обслужване, правото на участие в специални промоции или посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска.

В процесния случай се налага извод, че възнаграждението за пакет „допълнителни услуги” по естеството си представлява „скрит” разход по кредита, който би следвало ответникът да включи в годишния процент на разходите, каквото е изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Включването му обаче в този процент би довел до определяне на ГПР, а видно от договора за заем в същия заблуждаващо за потребителя е посочено, че при изпълнение на договора няма дължими разходи. Напълно се споделят от съда съображенията на ищеца за нищожност на клаузата, предвиждаща възнаграждение за пакет допълнителни услуги поради противоречието й с разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, поради което предявения иск е основателен и следва изцяло да се уважи.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищцата, които се констатираха в размер на 50 лева заплатена държавна такса, но доколкото не е направено искане за присъждането им, то и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно цената на иска, определен по реда на чл. 7 от НМРАВ възлиза на сумата от 400 лева, като заплащането им ще се възложи в тежест на ответното дружество.

3

Направените от ответника разноски следва да си останат за негова сметка.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Р. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Л.“ № * и „Микро кредит” АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, че клаузата от договор за допълнителни услуги към договор за паричен заем Microcredit № **** от **** г., обективирана в глава *, предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „К.“ в размер на 65,55 лв. е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално – правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК , относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

О С Ъ Ж Д А „Микро кредит” АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3 да заплати на адв. С. К. Н. с ЕГН: **********, със съдебен адрес в гр. П., ул. „Й. Г.“ № **** сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща определено по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по предявения иск.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4