Решение № 155 от 16.10.2025, Районен съд - Златоград
- Съд
- Районен съд - Златоград
- Дело
- Гражданско дело 202/2025
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 16.10.2025
- Състав
- Асен Черешаров
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 324 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 334 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 339 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 440 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 440, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 440, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 499 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1 т. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 5 · Закон за общинската собственост
- чл. 59 · Закон за общинската собственост
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. Златоград, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100202 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 440 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от В. М. М., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н. гр. Н. ул. „К.М.“ № *, чрез адв. Е.М.В., Адвокатска колегия - С., с личен №: **** съдебен адрес: обл. С., общ. Н. гр.
Н. ул. „А.С. № * срещу:
1/. ОБЩИНА Н. Булстат ****, представлявана от Б.Р.К. - Кмет на Община Н. адрес: обл. С., общ. Н. гр. Н. ул. „ А.С." № *;
2/. „Д.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
Област С., общ. Н. с. Е., п.код ****, представлявано и управлявано от ЗЗ.Й.Д.
– Управител;
3/. „У.-Х.“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: Област К. общ. К. гр. К. п.код ****, ул. „С.С.“ № *, представлявано и управлявано от:
Ж.С.Х., Б., и С.В.Х. чрез процесуален представител адв. В.Р. със съдебен адрес: гр. С., ул. „Б.“ № *, ет. * и
4/. Х. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: **********, за признаване за установено по отношение на ответниците, че имуществото – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***; вид 1 територия –Урбанизирана; начин на трайно ползване - Ниско застрояване (до 10 м); площ - 324 кв. м., квартал 3; парцел XIV, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи, имоти с идентификатори:
***; ***; ***; ***; ***, върху което е насочено изпълнението за парично вземане не принадлежи на длъжника по изпълнението по изп. д. № 31/2024 г. по описа на ЧСИ - С. Д. с peг. № *** с район на действие Окръжен съд – С. – Община Н. .
Ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че от фактическа страна по силата на упражнено в негова полза давностно владение с начало от 1966 г., което е било явно и необезпокоявано от никого и продължаващо и към настоящия момент, е собственик, на оригинерно правно основание, на поземлен имот с идентификатор ***; вид територия –Урбанизирана; начин на трайно ползване - Ниско застрояване (до 10 м); площ - 324 кв. м., квартал 3; парцел XIV, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1875/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***; ***; ***;
***; ***.
Пълномощникът адв. В. сочи, че съгласно т. 2 на ТР № 4/2012 г. на ОСГК позоваването на изтеклата придобивна давност (каквото ищецът прави с предявяването на иска) не е елемент от фактическия състав на придобиването по чл. 79 ЗС, а е процесуално средство за защита на материалните последици от нея, зачитани към момента на изтичане на законния срок. Следователно, в резултат на осъщественото непрекъснато и владение върху процесния имот ищецът е придобит собствеността върху него в патримониума си още през 1986 г.
Въпреки че е собственик на процесния имот по давност, то за същия е съставен АЧОС № 1456/31.12.2024 г. от страна на Община Н. като актът е съставен въз основана на по-рано съставен АЧОС № 51/16.05.2001 г., както и АДС № 29/09.03.1987 г.
Твърди, че въз основа на горните актове за общинска собственост, и предвид задлъжнялостта на община Н. по изп. д. № 31/2024 г. по описа на ЧСИ - С. Д. с peг. № 917 с район на действие Окръжен съд - С. по искане на Взискателите (октветници по настоящото дело) „Д.“ ЕООД с ЕИК **** и „У.2 Х.“ АД с ЕИК **** е насочено принудително изпълнение срещу длъжника Община Н. с оглед на което горният имот собственост на доверителите ми е изнесен на публична продан.
По цитираното изпълнително дело е присъединен и взискател Х. Р. Х., ЕГН ********** с адрес обл. С., общ Н. с. С., който е конституиран по делото като ответник с Разпореждане, рег. № 506/11.07.2025 г.
По изп. д. № 31/2024 г. по описа на ЧСИ С. Д. с per № 917 с район на действие Окръжен съд - С. е налице обявление за публична продан на процесния недвижим имот, като е обявено че проданта ще се проведе от 9,00 ч. на 28.04.2025 г. до 17,00 ч. на дата 28.05.2025 г.
В настоящия случай сочи, че е налице висящо изпълнително производство по изп. д. № № 31/2024 г. по описа на ЧСИ - С. Д. с peг. № 917 с район на действие Окръжен съд – С., с предмет „принудителното изпълнение на парично притезание“ както и насочване на изпълнителните действия върху имот, който не е собственост на длъжника по изпълнителното дело - Община Н. като към момента на сезиране на съда с настоящата исковата молба, изпълнителното производство в частта му по принудително изпълнение върху процесния имот не е приключило.
Естеството на изпълнително действие извършването на публична продан е такова, че вследствие на него се засяга незаконосъобразно лично имущество на ищеца, такова, което не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело - Община Н. а принадлежащо на трето за дълга лице – ищецът В. М. М., ЕГН **********.
Адв. В. сочи, че Община Н. не е придобила процесният имот на годно правно основание, за процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот за ответника Община Н..
В Акт за държавна собственост, касаещ процесният недвижим имот, е посочено, че на основание Заповед № РД-23 /12.01.1987 г., имотът е станал държавна собственост. Същата Заповед № РД-23 /12.01.1987 г., на ОНС - Н. касае одобряването на плана на град Н..
Предвид горното и наличието на акта за държавна собственост и в 3 последствие въз основа на него, имотът е предаден в собственост, съгласно Заповед № 46 - ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С. на Община Н. като последната оспорва правото на собственост на ищеца, въпреки че е собственик на описания имот по силата наследство и давностно владение.
Не спори, че АДС, съставен по надлежен ред и форма, има характер на официален документ, който само констатира собствеността, без да я създава.
Сочи, че по принцип се приема, че действително се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от държавата, напр. отчуждаване, замяна и т.н., но в настоящия случай като основание за придобиване на собственост на процесния имот е посочена заповед, която е за одобряване на плана на град Н. а именно - Заповед № РД-23/12.01.1987 г. Същата не може да легитимира праводателя на Община Н. а именно - Държавата като собственик на имота.
Цитираната заповед представлява административен акт за одобряване на плана на град Н. която няма вещноправно действие. Отразяването на даден имот в такъв план не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената сфера на заинтересованите лица, в който смисъл е Решение № 33/29.07.2013 г. на ВКС по гр. дело № 401/2012г. на I г.о. ГК, докладчик съдията Л.А., постановено по реда на чл.
290 от ГПК.
В самата заповед е посочено, че същата е издадена на основание чл. 75, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за териториалното и селищно устройство (отм.). Действащата разпоредба към датата на издаване на заповедта сочи, че кметът на общината одобрява застроителните и регулационни планове. В настоящия случай този план е одобрен от Председателя на Окръжен народен съвет, а не от съответния кмет на населеното място.
Отделно от гореизложеното, пълномощникът сочи, че Община Н. като и праводателят и в лицето на Държавата не са придобили процесният имот на годно правно основание, като за процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот, както за община Н. така и за своя праводател в лицето на Държавата. Константна е практиката на ВКС, че актовете за държавна, респ.
4 за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, респ. общинска собственост.
Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна (общинска) собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна (общинска) собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост.
В случая процесният имот е бил актуван като държавен през 1987 г., а като основание е посочена заповед за утвърждаване на застроителен, регулационен и кадастрален план, което не може да бъде основание за придобиване на имота от страна на общината на годно правно основание, посоченото основание в акта за държавна собственост не е могло да породи вещни права в полза на държавата, поради което е оборена неговата доказателствена сила. Оборен е и факта, че имотът е общинска собственост, поради което не е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация Пълномощникът сочи, че в посочения по-горе смисъл е Решение № 269/03.08.2012г. на ВКС по гр. дело № 643/2011 г. на I г.о. ГК, докладчик съдията Д.Ц., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Твърди още, че влезлите в сила планове нямат незабавно отчуждително действие и не се считат приложени с влизане в сила на акта за одобряването му, а едва след изплащане обезщетения. Отчуждително производство в случая не е провеждано, поради което правото на собственост на ищците върху процесиите имоти не е преминало върху общината, а след като не е преминало върху общината то неможе да се приложи забраната на чл. 86 ЗС във връзка с § 1 от ДР ЗС в който смисъл е и Решение № 87 от 01.08.2018 г. по гр. д. № 2714/2017 г. г. к. Първо г. о. на ВКС.
Правната рамка при режима определен със ЗТСУ самото отреждане на плана за обществени мероприятия няма отчуждително действие, а е необходимо издаването на нарочна заповед по чл. 98 ЗТСУ.
До влизане в сила на заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.) тези имоти могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, на делба и на придобивна 5 давност - в който смисъл е Решение № 221/23.10.2014 г. по гр.д. № 843/2014 г., Първо г.о.
В това решение е посочено, че АЧОС № 1456/31.12.2024 г., че имотът е общински на основание чл. 2, ал 1 т 2 от ЗОбС и чл. 59, ал 1 и ал. 2 от ЗОбС и Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК. В случая ответната община не е собственик на процесния имот.
Твърди, че Община Н. не е придобила процесният имот на годно правно основание, за процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот за община Златоград, поради което посоченото основание в АЧОС не е могло да породи вещни права в полза на общината.
Актът за частна общинска собственост няма правопораждащо действие, а само констатира придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост, в който смисъл е чл. 5 от Закона за общинската собственост. За да се ползва, като официален удостоверителен документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, същият следва да съдържа не само описание на имота и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по силата на което имотът е придобит от общината-така решение № 87/01.08.2018 г. по гр. д. № 2714/2017 г. на ВКС, I г.о.
Пълномощникът на ищецът твърди още, че в съставения АЧОС № 2392/10.06.2024 г. е посочена единствено като правно основание разпоредбата на чл. 2, ал. 1 т. 2 от Закона за общинската собственост. Разпоредбата сочи за общинска собственост, имотите и вещите, предоставени в собственост на общините със закон и е бланкетна, което изисква в акта за частна общинска собственост да е налице посочване на законова разпоредба от конкретния закон, по силата на която недвижимият имот е обект на притежание на Община Н.. В представения АЧОС липсва позоваване на конкретна законова разпоредба, нито пък са посочени правопораждащите собствеността факти, т.е. същият не доказва придобиване на собствеността на спорния имот от ответника – ответната община. Нещо повече отразяването на имота в одобрената КК за територията няма вещно правно действие и отново не е годен способ за придобиване на право на собственост от общината.