Решение № 19456 от 25.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19456 гр. София, 25.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20221110140676 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано по искова молба на Л. В. С. срещу „БЕДК” ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожна на договорна клауза на чл. 9 от договор за потребителски кредит № .... г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане и такса за динамично плащане, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане ответника да плати сума в размер на 412,17 лв. /допуснато е увеличение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК с определение от 26.10.2023 г./, представляваща платена без основание сума по договора кредит.

В исковата молба се твърди, че ме ж д у Л. В. С., в качеството й на заемополучател, и „БЕДК” ООД, в качеството на заемодател, е сключен договор за потребителски кредит № .... г. Посочено е, че в договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението, а именно размера на заема – 1000 лв., със задължение да бъде погасен чрез 8 равни седмични вноски при ГПР 35,17 %. Твърди се, че посоченият годишен процент на разходите е малко под 50%, като по този начин привидно са спазени императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа се, че към момента на депозирането на исковата молба задължението е погасено изцяло.

Изложени са подробни доводи, че договорната клауза на чл. 9 от договора за потребителски кредит № .... г., предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане и такса за динамично плащане е нищожна поради противоречие с разпоредбите на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, поради което платената въз основа на нея сума в общ размер на 412,17 лв. подлежи на връщане, като получена без основание. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

1

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е изложено подробно становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит, съдържанието на оспорената договорна клауза и извършването на плащания по него. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 9 от договор за потребителски кредит № .... г., предвиждаща плащането на такса за бързо разглеждане и такса за динамично плащане, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платена въз основа на нея сума в периода 18.08.2020 г. – 25.06.2022 г. по договора за кредит.

По предявения установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договорната клауза, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане и такса за динамично плащане, в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че сочената от него неустоечна клауза е недействителна на заявените в исковата молба основания.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Типичен случай на начална липса на основание е налице в случаите, в които е получено нещо въз основа на нищожна сделка, респективно въз основа на нищожна клауза от договор, в който смисъл са разясненията, дадени в т. 1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС.

Следователно, за основателността на предявения осъдителен иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, факта на получаване на процесната сума от ответника въз основа на сочената за нищожна клауза, включително и нищожността на същата на сочените от него основания. При установяване на горепосочените факти, в тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно основание за получаване на претендираната сума, съответно за задържане на полученото, включително и релевираните от него в писмения отговор правоизключващи възражения.

В процесния случай между страните не е спорно и от представените доказателства се установява, че между тях е сключен договор за потребителски кредит № .... г., съгласно който ответното дружество е предоставило на Л. В. С. кредит в размер на 1 000 лева. В чл. 5 от договора, е посочено, че срокът на заема е 8 месеца.

Броят погасителни вноски е 8, а техният размер - 140,00 лева. Съгласно погасителния план първата вноска е дължима на 20.09.2020 г., а последната – на 20.04.2021 г.

Общият размер на плащанията е 1 120 лева, включващ главница и възнаградителна лихва. Годишният лихвен процент по заема е в размер на 31,07%, а Годишният процент на разходите (ГПР) - 35,17%.

В чл. 9 е уговорена такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 251,96 лв., съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска, както и паричната сума за динамичното плащане по кредита в размер на 403,00 лв., дължима на равни части през 2 периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска. С посочените такси, размерът на общо дължимото по кредита е 1 775,04 лв., като погасителната вноска е в размер на 221,88 лева – чл. 9, ал. 3 от договора.

По делото е изслушано и прието неоспорено от страните заключение на съдебносчетоводна експертиза /л. 45 и следващите/, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, и от което се установява, че годишният процент на разходите (ГПР), посочен в чл. 5 от договора за кредит е изчислен на база възнаградителна лихва, уговорена в Договора за кредит № 300757403 /18.08.2020 г., от 31,07%. Размерът на ГПР при вариант на изчисление, при който в ГПР се включи на възнаграждението по пакет от допълнителни услуги в чл. 9 от договора и погасителния план, посочен в чл. 9, ал. 3, е 409.84%. По договора за кредит ищецът е внесъл суми общо в размер на 1 942,45 лева, посочени по дати и размер в табличен вид в заключението. Вещото лице е констатирало, че със предвиждане на услугите, уговорени в чл. 9, кредитът се оскъпява с 65,5% (=654,96 лв. : 1 000 лв.). Посочено е, че общата сума, която е платена от ищеца на ответното дружество за погасяване на начислените задължения по Договор за кредит № 300757403 /18.08.2020 г., е в размер на 1 491,59 лева, като с нея са погасени следните суми: главница в размер на 1000 лв., възнаградитела лихва в размер на 176,52 лв., такса за услуга „динамично плащане” в размер на 176,52 лв., и такса за услуга „бързо разглеждане” в размер на 236,25 лв.

В обобщение, от представеното по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че въз основа на договорната клауза, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, е платена сума в общ размер на 412,77 лв., представляваща сбор от следните суми: такса за услуга „динамично плащане” в размер на 176,52 лв., и такса за услуга „бързо разглеждане” в размер на 236,25 лв.

Спорно между страните е действителна ли е договорната клауза на чл. , ал. 1 и ал. 2 от процесния договор за потребителски кредит № .... г., предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане и такса за динамично плащане, въз основа на която е начислена и удържана сумата.

Съдът счита, че по своята правна същност паричното вземане по чл. 9, ал. 1 и ал.

2 от процесния договор за потребителски кредит съставлява скрита неустойка. Не се твърди да се формира от конкретни дейности и разходи, сторени от кредитора, а касае начисляване на фиксирана сума, в необосновано висок размер и независимо от стойността на евентуално сторени разноски. В този смисъл е очевидно заобикалянето на закона и по-конкретно на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно която освен законна лихва за забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата, кредиторът няма право на друго обезщетение. Заемодателят при договарянето е използвал нелоялна и подвеждаща практика.

По аргумент от чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а в ал. 2 на същия член е регламентирано, че кредиторът не може да изисква и заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тези разноски касаят присъщи на кредитора дейности и уговорки и в този смисъл противоречат на основния принцип на гражданския оборот за добросъвестност и почтеност. В процесния случай нито таксата за бързо разглеждане на заявката за сключване на договор, нито таксата за динамично плащане, попадат в приложното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. От служебно извършената справка на общите условия, публикувани от ответника, се установи, че съгласно т. 7. 3 от Раздел V, таксата за бързо разглеждане дава възможност искането за кредит да се разглежда от кредитора в пократък срок. Налага се извод, че така уговорена, таксата касае преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на опредЕ.

3 парична сума, предоставена на кредитополучателя. От т. 7. 4 от Раздел V от ОУ, обвързващи страните, се установява, че таксата за динамично плащане е свързана с осигуряване на служител на ответника, който да посещава адреса на кредитополучателя или друго място, за извършване на плащанията. Предвидени са различни условия за приложение на разпоредбата. Така предвидените такси противоречат на нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. Видно от данните по договора, ГПР е уговорен на 35,17 %, без да са включени допълнителните две такси.

Видно от договорното съдържание, уговореният размер на таксата за бързо разглеждане е 176,52 лева /чл. 9, ал. 1 от договора/, а на таксата за динамично плащане 236,52 лв. /чл. 9, ал. 2 от договора/. Сборът от двете такси е в размер на 412,77 лева, като след прибавянето му към уговорения ГПР от 35,17 %, се налага извод, че общият размер на ГПР надхвърля неколкократно императивно предвидения максимален размер съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Предвид изложеното, съдът намира, че договорната клауза на чл. 9, ал. 1и ал. 2, предвиждаща плащане на таксата за бързо разглеждане и таксата за динамично плащане, е нищожна, като противоречаща на закона, като същевременно противоречи и на добрите нрави, доколкото срещу уговорените такси кредитополучателят не получава никакво конкретно благо. Потребителят следва да заплати такси с неясна насрещна престация, клаузите са предварително уговорени и няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху тяхното съдържание. Не е ясно и какъв е начинът за определяне на размера им. С така уговорените такси се постига увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем, като с тях се цели заобикаляне на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В обобщение, поради изложените съображения съдът намира оспорената договорна клауза за нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави, поради което предявеният установителен иск за прогласяване на нейната нищожност, следва да бъде уважен.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че осъдителната претенция по чл.

Разпечатката съдържа 31 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac1a376f-30c2-4a3a-be64-9f2556093878