Решение № 34 от 06.02.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Смолян, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500348 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258-чл273 ГПК

С обжалваното решение №143/22.03.2023г по гр.д. №1017/2022г Смолянският районен съд е отхвърлил предявените искове от А. И. Р. от гр.И. срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР гр. С. с правното основание на чл. 178, ал.1, т.3 във вр.чл. 187, ал.7 ЗМВР и чл.

86,ал.1 от ЗЗД, за осъждане на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР гр. С. да му заплати сумите в размер на 1 987,15 лева – неизплатено възнаграждение за положен нощен труд за периода от 13.09.2019г. до 30.09.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата мол ба в съда 17.10.2022г. до изплащането на сумата, 325,34 лева – обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд за периода от 01.10.2019г. до 17.10.2022г.Със същото решение е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”- МВР гр.С., да заплати на А. И. Р., ЕГН**********, сумите в размер на 238,80 лева –левовата равностойност на безплатна храна и ободряващи напитки за периода 17.08.2019г. до 31.07.2020г., ведно със законната лихва върху сумата за левовата равностойност за храна и ободряващи напитки, считано от 17.10.2022г. до изплащането й, 64,18 лева – мораторна лихва върху дължимата сума за равностойност на храна и ободряващи напитки за положен труд в часовия диапазон 22:00 - 6:00 часа за процесния период от 01.09.2019г. до 17.10.2022г.Осъдил е ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”- МВР 1 гр.С., да заплати в полза на А. И. Р. направените съдебни разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 70,19 лева. Осъдил е А. И. Р. да заплати в полза на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”- МВР гр.С., съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.Осъдил е ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”- МВР гр.С., да заплати по сметка на Районен съдСмолян държавна такса върху уважените искове в размер на 100,00 лева, както и както и 75,00 лева за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по назначената ССчЕ.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№2501/11.04.2023г от А. И. Р. от град И. чрез адв.О. против решение № 143/22.03.2023г., постановено по гражданско дело № 1017/2022г. по описа на PC Смолян , в отхвърлителните части . Счита, че в обжалваната му част ,че съдебния акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които представляват основания за отмяната му като развива подробни съображения .Счита ,че размера на исковите претенции е установен с направените изчисления от вещото лице .Счита , че отхвърлените исковите претенции са основателни до размера, установен от ССЕ, който напълно съответства на предявения и впоследствие изменен размер. Намира ,че е безспорно по делото, че положения от ищеца нощен труд не е бил преизчисляван с коефициент 1,143 при начисляване и заплащане на възнаграждението му от ответника, и неправилно исковете са били отхвърлени от съда. Поради това моли въззивния съд да отмени решението на районен съд –Смолян в обжалваните части и постанови друго с което уважи предявените искове Претендира разноски.

В законният срок не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Главна Дирекция „Гранична полиция „ към МВР –С.

Пред окръжен съд-Смолян жалбоподателят А. И. Р. ,редовно призован ,не се явява .Вместо него пълномощникът му адв.О. поддържа депозираната въззивна жалба ,с която жали решението на районен съд – Смолян в отхвърлителните му части .Претендира разноски .Представя писмена защита.

Въззиваемият ГД „Гранична полиция „ към МВР гр.С. се представлява от гл.юриск.М. Х. ,която поддържа становище ,че въззивнвата жалба е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди решението на районен съд Смолян в обжалваните му части като законосъобразно и обосновано Представя писмена защита Претендира разноски и прави изрично възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , освободен от внасяне на държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:

2

Решението на районен съд –Смолян в отхвърлителните му части и в частта за разноските следва да се отмени като иска на А. И. Р. следва да се уважи като му се присъдят всички разноски ,направени пред двете съдебни инстанции.

Предмет на гр.д. №1017/2022г. пред районен съд Смолян са предявени искове от А. И. Р. срещу ГД „Гранична полиция“ към МВР гр. С. с правното основание на чл. 178, ал.1, т.3 във вр.чл. 187, ал.7 ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, чл. 181, ал.3 от ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сумите в размер на 1987,15лева – неизплатено възнаграждение за положен от ищеца нощен труд, 325,34 лева – обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд, 238,80 лева – левова равностойността безплатна предпазна храна и ободряващи напитки, 64,18 лева – мораторна лихва върху тази сума, ведно със законната лихва върху сумите по главните искове.

Няма спор по делото ,че ищеца работи при ответника по служебно правоотношение.

От назначената , изслушана ,приета и неоспорена ССЕ се установява, че А.

И. Р.- служител в систематана МВР в РД Гранична полиция гр.Смолян, ГПУ И., за процесния период 13.09.2019 г. - 30.09.2022 г. е изпълнявал служебните си задължения при работа със статут на държавен служител по смисъла на чл.

142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време.

За процесния период от 13.09.2019 г. до 30.09.2022 г. А. И. Р. е положил общо 1 457 часа нощен труд, както следва: - за периода13.09.2019 – 31.12.2019 г. – 160 часа нощен труд; - за периода 01.01.2020 –31.12.2020 г. – 585 часа нощен труд; - за периода 01.01.2021 – 31.12.2021 г. –552 часа нощен труд; - за периода 01.01.2022 – 30.09.2022 г. – 160 часа нощен труд. При извършената проверка на документите, находящи се в РД „Гранична полиция“ гр.Смолян, вещото лице установява че на ищеца е бил заплатен положеният нощния труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Размерът на отработените часове нощен труд, след приравняването им по методологията в „Наредба за структурата и организацията на работната заплата” – чл.9, ал.2 е 1 665 часа и разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 208 часа. Съгласно заключението по ССЕ общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за периода от 13.09.20219 г. до 30.09.2022 г., преизчислен, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата” за ищеца е 1 987.15 лева.

Размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период върху сумата за разликата между положения нощен труд и преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата”, изчислен от 1-во число на месеца, следващ тримесечието за което се отнася до 17.10.2022 г. /датата на завеждане на исковата молба/ е 325.34 лева.

3

Относно предявеният и уважен иск по чл.181,ал.3 ЗМВР /след направено изменение на исковата претенция /за парична сума в размер на 238,80 лева ,представляваща левовата равностойност на безплатна предпазна храна и ободряващи напитки за периода от 17.08.2019- 31.07.2020г ведно със законната лихва от 17.10.2022г и сумата 64,18 лева /след допуснато изменение на иска ,представляваща мораторна лихва върху дължимата сума за храна и напитки за периода от 01.10.2019г до 17.10.2022г районният съд е уважил исковете ,решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд за неоснователност на предявения иск по чл. 178 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 187ал.

7от ЗМВР по следните съображения:

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи.

В действалите за процесния период от време наредби по чл. 187 ал. 9 и 10 от ЗМВР, в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 предвиждат, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143. С отмяната на тази наредба /2016 г./ е налице законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР.

При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното разбиране, както се твърди в отговора на въззиваемия, би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение 4

№ 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала.

Неоснователни са доводите на въззиваемия, че положеният от ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл.

179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и 06, 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд/Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК/. Поради това приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен час през нощта.