Решение № 802 от 09.04.2019, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 802 гр.

Пловдив 09 април 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд.,

ХІV състав в публично заседание на девети януари през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА

ГЕОРГИЕВА при секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 3067 по описа за 2018 год. на

Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Е.Д.А., ЕГН **********,***, против ревизионен акт № Р-16001617008166-091-001/25.06.2018 г., издаден от Н. Ж.К.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и З.Г.Т.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив – ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърдена с решение № 520/ 10.09.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с което на лицето са установени допълнително задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 2012 г. до 2015 г. общо в размер на 2306,28 лв. и лихви 923,41 лв., данък върху годишната основа по чл.17 от ЗДДФЛ на лицето за 2015 г. в размер на 997,04 лв. и лихва от 217,72 лв., както и допълнително установените задължения за ДОО за периода 2011 г. – 2015 г. в размер на 3632,76 лв. и лихва от 1862,06 лв., допълнително установени задължения за здравно осигуряване за периода 2011 г. – 2015 г. в размер на 1615,27 и лихва в размер на 829,82 лв., както и ДЗПО-УПФ за периода 2011 г. – 2015 г. в размер на 1419.04 лв. и лихви от 727,34 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, потвърден с решението на горестоящия орган. Твърди се, че ревизионният акт е неправилен и постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се, че при извършената ревизия не се вземат предвид представените от лицето писмени удостоверителин документи. Посочва също, че за нуждите на земеделието и магазин за хранителни стоки са били закупувани автомобили, които са ползвани докато се амортизират. След това били продавани или предавани на Белканто. Счита за неправилен подходът на приходната администрация, тъй като в таблиците на ревизионния акт изобщо не се споменават годините на производство на автомобилите, за да се прецени тяхната амортизация, а оценъчната експертиза дава много завишени стойности. Освен това, въпреки потвърдените стойности, на които са били продадени автомобилите, се правят нови оценки, без да е взето предвид моментното им състояние. Посочва, че не се упоменати годините на първоначална регистрация на автомобилите, за да се прецени тяхната амортизация.

Според лицето определените с експертизата продажни цени на автомобилите са необосновано завишени. Жалбоподателката твърди, че независимо от обстоятелството, че купувачите са потвърдили платените от тях суми и те съвпадат с вписаните в договорите за продажба, органите по приходите са възложили експертиза за тези автомобили без да се взема предвид състоянието на автомобилите при продажбата им. Не е взето предвид и обстоятелството, че част от амтомобилите са били продадени от ревизираното лице като пълномощник на други лица, поради което парите от тази сделки не са постъпили в патримониума на жалбоподателката, а в други липсва подпис на продавача или положеният такъв не е на ревизираното лице. Счита, че са налице множество неточности относно изчисленията на сумите. В тази връзка претендира отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата - директор на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Д., излага становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

В тази връзка следва да се посочи, че жалбата е попадена чред административния орган на 02.10.2018 г., като не се представят доказателства за това дали изпратеното на 01.09.2018 г. писмо за постановеното решение на по-горестоящия орган е било получено от лицето. Поради това съдът намира, че жалбата се явява подадена в срок.

Ревизията е повторна за лицето. Започнала е въз основа на решение № 664 от 09.11.2017 г. на директора на дирекция ОДОП – Пловдив, съгласно заповед за възлагане на ревизия № Р-16001617008166-020-001/23.11.2017 г., издадена от Н. Ж.К.– началник сектор при ТД на НАП – Пловдив. Съгласно заповедта, срокът за извършване на ревизията е бил определен на два месеца, считано от връчването на заповедта, което е сторено на 04.12.2017 г. по електронен път /л.653 и л.654 по делото/. Съобразно цитираната заповед ревизираният период обхваща периода 01.01.2011г.

- 31.12.2015 г. и обхваща годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО, здравно осигуряване и ДЗПО-УПФ. Заповедта е изменена със заповеди № № Р- 16001617008166-020-002/02.02.2018 г. със срок до 02.03.2018 г., № Р- 16001617008166-020-003/02.03.2018г., със срок до 04.04.2018 г. със заповед № Р- 16001617008166-023-001/15.03.2018г. ревизията е била спряна, а със заповед № Р- 16001617008166-143-001/16.04.2018г. е била възобновена.

В срок е издаден ревизионен доклад № Р-16001617008166-092-001/22.05.2018г., констатациите на който са дали основание на ревизиращите да издадат процесния ревизионен акт.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото упълномощителна заповед № РД-09-1/ 03.01.2017 г. и приложения № 1 и № 2 към нея, издадена на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП и § 8 от ДОПК от директора на ТД на НАП гр.

Пловдив.

Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК.

Установено е, че ревизираното лице е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията.

Лицето няма регистрация като ЕТ и не притежава дялове в търговски дружества. Констатирано е, че за ревизираните данъчни периоди жалбоподателката А. не е подала ГДД и не е декларирала доходи за облагане по ЗДДФЛ. Установено е, че през периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. лицето е работило по трудов договор в ЕТ „Ели – Н.А.“.

Установен е дължим годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ по години, както следва:

- за 2012 г. в размер на

622,82 лв. и лихви 325,98 лв.

- за 2013 г. в размер на 945,05 лв. и лихви 398,62 лв.

- за 2014 г. в размер на

412,47 лв. и лихви 132,07 лв.

- за 2015 г. в размер на

347,75 лв. и лихви 75,94 лв.

С РА е установен дължим данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 997,04 лв. и лихви 217,72 лв.

Установено е, че жалбоподателката А. е семейна

– съпруг Н. М.А., с две деца.

С протокол № 1429973/20.02.2018 г. са присъединени всички доказателства, събрани в хода на предходното ревизионно производство на лицето, приключило с издаването на РА № 16001617000601-091-001/ 21.08.2017 г.

С протокол № 1429980/16.05.2018 г. е присъединен ревизионен доклад № Р-16001617008168-092-001/15.05.2018 г., издаден на Н.А.– съпруг на ревизираното лице и събрани хода на тази ревизия документи.

За нуждите на ревизията с оглед изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателката, са извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА, имащи отношение към определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. На ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите й, както и направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и други за ревизирания период. От страна на ревизираното лице са представени документи и обяснения.

Така при ревизията е установено, че за ревизирания период жалбоподателката Е.А. и съпругът й Н.А., в режим на СИО, са продали над 40 автомобила и едно ремарке за товарен автомобил на обща стойност, заявена пред нотариуси, в размер на 38 200,00 лв. От купувачите са изискани писмени обяснения относно заплатената от тях действителна цена при покупката. В отговор на изпратените искания и изисканите обяснения голяма част от купувачите са заявили заплатена от тях цена, която според свидетелските обяснения е над два пъти по-висока, от посочената в договорите за продажба.

При извършената ревизия на Н.А. е възложена и извършена експертиза, която определя диапазон на пазарната цена към датата на продажбата на моторни превозни средства по смисъла на & 1, т. 8 от ДР на ДОПК, във връзка с & 1, т. 10 от ДР на ДОПК.

На л.50 - 51 по делото в ревизионния акт е изготвена таблица, в която са посочени имената на купувачите на автомобили, марката и модела на МПС-то, датата на продажбата, сумата по договора за покупко-продажба, платената от купувача сума, заявена в писмените обяснения пред органите на МВР, определената с експертизата цена при продажбата и стойността приета от органите по приходите като получен доход от Е. и Н.А..

С ревизията приходите от продажбата на МПС са определени, като е сравнена вписаната пред нотариуса сума в договора, цената, заявена от купувачите пред органите на МВР в писмените обяснения и определената с експертизата средна цена при покупката на МПС. Ревизиращите са приели като доход от продажбата на автомобили заявената цена от купувачите пред органите на МВР или определената с експертизата средна цена. Така за жалбоподателката Е. и съпругът й Н.А. в режим на СИО са определени доходи от продажби на 42 автомобила и едно ремарке за товарен автомобил по години, както следва:

- за 2011 г. общо в размер на 11 270,00 лв. за лицето 5 635,00 лв.

- за 2012 г. общо в размер на 61 110,00 лв. за лицето 30 555,00 лв.

- за 2013 г. общо в размер на 99 660,00 лв. за лицето 49 830,00 лв.

- за 2014 г. общо в размер на 63 810,00 лв. за лицето 31 905,00 лв.

- за 2015 г. общо в размер на 52 870,00 лв. за лицето 26 435,00 лв., от които за жалбоподателката А. са определени получени доходи от продажбата на МПС в размер на ½ от посочените суми по години.

Така установени от продажбата на МПС доходи са определени от приходната администрация като доходи от стопанска дейност, които от своя страна са облагаеми съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, според която по реда на ал. 1- 6 се облагат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.

Определени са разходи за покупка на автомобилите по аналог въз основа на данни от други търговци на автомобили. Установена е средна търговска надценка по години, с която са работили други търговци със същия предмет на дейност. Така за 2011г. е определена надценка от 13,24 % г., за 2012 г. 42 %, за 2013 г. - 20,54%, за 2014 г. - 14,54 % и за 2015 г. -

15,86 %. По години са определени разходи за лицето в следния размер: за 2011 г.

- 4 976,15 лв., за 2012 г. – 24 959,16 лв., за 2013 г. – 41 338,98 лв., за 2014 г. – 27 854,90 лв. и за 2015 г. – 22 816,33 лв.

Извършен е анализ на представените документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени запитвания до трети лица, като е констатирано, че за данъчни периоди от 2011 г. до 2015 г. са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи или доходи, което води до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. Поради това на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление /л. 629 по делото/, с което е уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за посочените периоди ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК.