Решение № 168 от 05.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Бургас, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т. Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от Т. Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20252120204207 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на И. Г. Д. с ЕГН: **********, чрез адв.

А. А. от АК-Бургас, против Наказателно постановление № 25-0769-003971/14.11.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 184, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева/51,13 евро и за нарушение на чл.

123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева/51,13 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Съдът намира, че следва да се произнесе по отношение и на двете нарушения, тъй като едва на етапа на съдебните прения адв. А. заяви, че не се възразява по отношение на първото нарушение, но съгласно чл. 324 от НПК оттегляне на жалбата може да бъде направено до започване на съдебното следствие.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк.

Ж., която моли за потвърждаване на постановлението.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като, видно от разписката на л. 5, НП е било връчено на 17.11.2025 г., а жалбата е депозирана същия ден. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на 1 правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 10.08.2025 г. около 17:36 часа, свидетелят Т. И. управлявал лек автомобил „Опел“ с рег. № * по път II-99 в посока от гр. Созопол към гр. Бургас. На км. 3 от пътя бил изпреварен от лек автомобил „Шкода Кодиак“ с рег. № *, управляван от жалбоподателя Д..

При изпреварването Д. навлязъл частично в съседната пътна лента и настъпило осуркване на двата автомобила. На управлявания от св. И. автомобил били причинени щети от дясната страна, а на управлявания от жалбоподателя автомобил имало щети от лявата. Д. не усетил съприкосновението и продължил движението си. Св. И. подал сигнал до ЕЕН 112.

Впоследствие двамата водачи се явили в Сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас, като св. К. Б.служител в сектора, съставил срещу Д. АУАН с бл. № 4480406 за извършени две нарушения по ЗДвП- по чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който записал, че не е разбрал, че е нанесъл щети по друг автомобил.

Въз основа на АУАН, било издадено и процесното НП за извършени две нарушения по ЗДвП- за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 184, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева/51,13 евро и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева/51,13 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Най-съществени за изясняване на обективната истина се явявят показанията на другия участник в настъпилото ПТП- св. Т. И.. Неговите показания са последователни и логични, като съдът изцяло ги кредитира. Липсват основания да се приеме, че същият е предубеден.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице –Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

По отношение на нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП:

Наказателното постановление не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, тъй като е налице съществено разминаване между сочената за нарушена разпоредба и приложената санкционна такава, което пречи на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

С постановлението е вменено нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, 2 преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Същевременно санкцията, която е наложена е по чл. 184, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП, които разпоредби гласят, че се наказва с глоба 100 лева водач на пътно превозно средство, което не е моторно, както и водач на организирана група пешеходци, на впрегатни, товарни или ездитни животни или на стада, който наруши правилата за движението по пътищата, когато в резултат на нарушението са причинени вреди на пътното превозно средство, на пътници или на други лица.

Видно е, че приложената санкционна разпоредба визира съвсем различни нарушения от това, което е вменено във вина на жалбоподателя, което е достатъчно основание за отмяна на постановлението в тази част.

Дори и да се приеме, че не е налице процесуално нарушение, то съдът не би могъл да измени постановлението, тъй като приложимата санкционна разпоредба е тази по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която норма към датата на нарушението предвижда твърд размер на санкцията в размер от 200 лева, т.е. касае за закон за по-тежко наказуемо нарушение.

Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН изменение може да се направи само когато се касае за приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение.

По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Според настоящия състав, в тази част наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът обаче намира, че извършването на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е останало недоказано от субективна страна. Съгласно чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП - водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За да бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да е имало знанието, че е участник в ПТП. В противен случай, не може да му се вмени задължението да спре, за да установи какви са последиците. От ангажираните по делото доказателства не може да се приеме за категорично установено, че жалбоподателят е усетил настъпилото съприкосновение. Видно от прегледаните в съдебно заседание снимки на приложения по делото диск, щетите по управлявания от жалбоподателя автомобил са в зоната от средата до задния ляв калник, докато щетите по другия са в преден десен калник. Това на първо място означава, че съприкосновението е настъпило зад погледа на жалбоподателя. На второ място, видно е, че се касае за осурквания по двата автомобила, т.е. не се касае за силен удар. Последното се потвърждава и от показанията на св. И.. Накрая, от показанията на св. И. става ясно, че съприкосновението е станало при движение с висока скорост, когато жалбоподателят го изпреварвал. Всичко това прави напълно достоверно изложеното от жалбоподателя като възражение, че в действителност ударът е останал незабелязан. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на 3 държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, а съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая, не се установява вината на санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за съзнание у същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на деянието и неправилно ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП. В този смисъл е константната практика на съдилищата (напр. Решение № 2282 от 22.12.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2902/2017 г.).

В заключение, по отношение на това нарушение, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била неправилно ангажирана и НП следва да бъде отменено и в тази част.

В полза на жалбоподателя принципно могат да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, но в договора за правна защита (л. 38) не е отразено уговорено и заплатено възнаграждение.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0769-003971/14.11.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на И. Г. Д. с ЕГН:

**********, за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 184, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева/51,13 евро и за нарушение на чл.

123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева/51,13 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4