Решение № 200 от 08.03.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…..………./…………….2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА

ПАВЛОВА мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ при секретар Капка Микова, като разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев въззивно търговско дело № 778 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 22711/03.04.2018г., уточнена с молба с вх. № 31872/02.11.2018г. от „Финансцентър“ ЕООД срещу решение № 770/26.02.2018 г., постановено по гр. д. № 10414/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, с което:

- са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Финансцентър“ ЕООД срещу Г.Д.К. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 810,06 лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит № 715 от 03.11.2015 г., сумата от 523,07 лв. – договорна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2017 г., сумата от 34,34 лв. – наказателна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2017 г., сумата от 90,00 лв. – такса за административни разходи по т. 5.1. от договора, сумата от 2240,10 лв. – неустойки за неизпълнение по т. 11.3 и т. 35 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 22.05.2017 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6642/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, 40-и състав;

- са отхвърлени предявените в условията на евентуалност от „Финансцентър“ ЕООД срещу Г.Д.К. осъдителни искове със същия предмет;

- са отхвърлени предявените от „Финансцентър“ ЕООД срещу Г.Д.К. и С.Х.В. осъдителни искове за солидарно заплащане на сумата от общо 7 033,03 лв., от която: 2510,49 лв. - непогасена главница, 491,96 лв. - договорна лихва за периода от 08.10.2016 г. до 08.03.2017 г., 45.00лв. - такса за административни разходи по т. 5.1 от Договора, и 3971,15 лв. -неустойка за неизпълнение на основание т. 11.3 и т. 35 от Договора, ведно със законната лихва върху главницата и неустойката до окончателното им погасяване.

Във въззивната жалба с вх. № 22711/03.04.2018г. „Финансцентър“ ЕООД твърди, че първоинстанционното решение е необосновано, неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Навежда твърдения, че е налице противоречие в мотивите на ВРС относно извода за наличие на предсрочна изискуемост. Също оспорва извода на съда, че към 05.03.2017г. няма непогасени задължения по договор за потребителски кредит № 715/03.11.2015г., който се основава на неправилен ред за погасяване на главница, лихва, разноски, неустойка. Посочва, че съдът не излага мотиви, защо кредитира, извършеното от вещото лице причисляване на претендираната неустойка за неизпълнение към компонентите, формиращо размера на годишния процент на разходите.

На следващо място, жалбоподателя твърди, че ВРС неправилно приема, че не е установено надлежно връчване на уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на задължението. Излагат се подробни аргументи за надлежното връчване на съобщението за предсрочна изискуемост, респективно за настъпване на предсрочната изискуемост. Посочва се, че е изпратено препоръчано писмо с известие за доставяне на адреса за кореспонденция, посочен в чл. 12 от Договора. Писмото е върнато като непотърсено, като фактическо връчване не е осъществено, поради бездействие от страна на получателя, като по смисъла на т.

27.4 от Договора, уведомлението се счита за редовно връчено. Обосновава се приложението на чл. 32.1 от Договор за автоматична предсрочна изискуемост при просрочие на месечни вноски 60 дни, поради което няма нужда от изпращане на уведомление за предсрочна изискуемост.

Жалбоподателят оспорва и извода на съда за неоснователност на евентуалните осъдителни искови претенции, поради липса на валидно уведомяване на ответника за настъпване на предсрочната изискуемост, както и поради липса на непогасени задължения по договора за кредит. В тази връзка твърди, че исковата молба има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, както и че с получаването на исковата молба, ответникът е получил заверен препис от приложеното към нея уведомление за предсрочна изискуемост. Твърди, че съдът не е взел предвид договорената възнаградителна лихва, както и правото на неустойка на изправната страна при неизпълнение.

На последно място, се навеждат твърдения за неправилно разпределение на доказателствената тежест, липса на указания относно кои от твърдените факти не се сочат доказателства, липса на отделяне спорното от безспорното, непроизнасяне по доказателствено искане – задача № 2 по искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, направено с исковата молба.

Формулиран е следният петитум, уточнен с молба с вх. № 31872/02.11.2018г., съобразно уточнение на исковата претенция, предприето след указания от въззивният съд:

1. Решението на РС-Варна да бъде обезсилено, в частта, с която е отхвърлен непредявен осъдителния иск на „Финансцентър“ ЕООД срещу Г.Д.К. за солидарно заплащане със С.Х.В. на сумата от общо 7033,03 лв., от която: 2510,49 лв. - непогасена главница, 491,96 лв. - договорна лихва за периода от 08.10.2016 г. до 08.03.2017 г., 45.00лв. - такса за административни разходи по т. 5.1 от Договора, и 3971,15 лв. -неустойка за неизпълнение на основание т.

11.3 и т. 35 от Договора, ведно със законната лихва върху главницата и неустойката до окончателното им погасяване.

2. Решението на РС-Варна да бъде отменено, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Финансцентър“ ЕООД срещу Г.Д.К.:

- осъдителни искове с правно основание чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД в условията на евентуалност от „Финансцентър“ ЕООД срещу Г.Д.К., за осъждане на Г.Д.К. да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 810,06 лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит № 715 от 03.11.2015 г., сумата от 523,07 лв. – договорна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2017 г., сумата от 34,34 лв. – наказателна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2017 г., сумата от 90,00 лв. – такса за административни разходи по т.

5.1. от договора, сумата от 2240,10 лв. – неустойки за неизпълнение по т. 11.3 и т. 35 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 22.05.2017г., до окончателното й изплащане.

- обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 810,06 лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит № 715 от 03.11.2015 г., сумата от 523,07 лв. – договорна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2017 г., сумата от 34,34 лв. – наказателна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2017 г., сумата от 90,00 лв. – такса за административни разходи по т. 5.1. от договора, сумата от 2240,10 лв. – неустойки за неизпълнение по т. 11.3 и т. 35 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 22.05.2017 г., до окончателното й изплащане.

Иска се да бъде постановено друго решение, с което да се уважи установителната исковата претенция с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл.

79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, а при условията на евентуалност – осъдителната искова претенция с правно основание с чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД.

Претендират се разноски за двете искови инстанции, вкл. в заповедното производство.

В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна.

В хода на проведеното съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител. Въззиваемата страна се явява лично и моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

Ищецът „Финансцентър“ ЕООД твърди, че е сключил договор за потребителски кредит със С.Х.В. като кредитополучател, и Г.Д.К. – като солидарен длъжник, по силата на който е предоставил на кредитополучателя сумата от 2000.00 лева, със задължението последният да я върне в срок до 05.11.2018 г. на 36 равни месечни вноски от по 97,39 лева, включващи главница и договорна лихва, с падеж на всяко пето число на месеца. Посочва, че Г.Д.К. се е задължил да отговаря за задължението на кредитополучателя, съгласно т. 22 от договора. На следващо място ищецът твърди, че кредитополучателят е превел общо 1092.56 лева.

Поддържа, че след 10.10.2016г. кредитополучателят е преустановил всякакви плащания, като на 05.03.2017г кредитът бил преобразуван в предсрочно изискуем, съгласно т. 32 от договора. Междувременно кредиторът начислил и наказателна лихва, уговорена в чл. 4 от договора в случай на забава, съразмерно на законната лихва, както и договорени такси за административни разходи по чл.5.1 от договора.

Посочва още, че е уговорена и неустойка по чл. 11.3 от договора по 58,17 лева месечно за целия период на договора от 36 месеца, поради непредоставяне на кредитодателя гаранция относно изпълнението на договора. В тази връзка ищецът посочва, че кредитополучателят е погасил с текущите вноски сумата от 407,19 лева частично дължимата неустойка, поради което непогасената част възлизала в размер на 1686,93 лева. Отделно от това, ищецът обосновава дължимостта на неустойка по чл. 35 от договора, поради обявяването на кредитора за предсрочно изискуем в размер на 553, 17 лева, изчислена като разлика между общия размер на определеното съгласно погасителния план договорно възнаграждение в размер на 1506,04 лева, и вече начисленото и падежирало възнаграждение към датата на настъпване на предсрочната изискуемост.

В обобщение посочва, че към датата на предсрочната изискуемост (05.03.2017 г.), задължението по договора възлизало на 4697,57 лева, както следва: 1) 1 810,06 лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит № 715 от 03.11.2015 г., 2) 523,07 лв. – договорна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2017 г., 3) 34,34 лв. – наказателна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2017 г., 4) 90,00 лв. – такса за административни разходи по т. 5.1. от договора, 5) 2240,10 лева – неустойка за неизпълнение по т. 11.3 и по т. 35 от договора.

За горните суми, въззивникът посочва, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на която била издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта било подадено възражение от длъжника, поради което ищецът имал правен интерес от предявяване на иск по реда на чл.

422 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Г.Д.К., в който са оспорени размерите на задълженията и начина на осчетоводяването им от кредитора.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението на районния съд за частично недопустимо по следните съображения:

„Финансцентър“ ЕООД е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу С.Х.В. и Г.Д.К. за сумата от общо 4697,57 лева, включваща: 1810,06 лева - непогасена главница, 523,07 лева - договорна лихва за периода от 05.06.2017г. до 05.03.2017г., 34,34 лева - наказателна лихва по т.4 от Договора за периода от 05.06.2017г. до 05.03.2017г., 90,00 лева - такса за адм. разходи по т.5.1. от Договора и 2240,10 лева - неустойка за неизпълнение на основание т.11.3 и т.35 от Договора.

Заповедният съд е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за горните суми, която към настоящия момент, е стабилизирана спрямо длъжника С.Х.В., поради неподаване на възражение от негова страна. Ответникът – въззиваем в настоящото производство – е подал възражение по чл. 414 от ГПК в срок против заповедта за изпълнение, поради което за кредитора „Финансцентър“ ЕООД е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК за сумите по заповедта. Исковата молба е подадена в едномесечния преклузивен срок на 25.07.2017г., считано от получаване на съобщението с указания за подаване на иск пред съда – 27.06.2017г.

Разпечатката съдържа 42 от 140 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac192faa-b421-4b77-9029-55017c31b89d