Решение № 725 от 05.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20211100902609 по описа за 2021 година

В исковата молба се твърди, че страните в производството се намират в търговски отношения след преговори за продажба на 500 000 броя трислойни хирургически маски за лице с единична цена от 0.10 евроцента, за което била издадена Фактура № WMD/0206/02 от 06.02.2020 г. След последвали преговори и заявената невъзможност от страна на продавача Е.Ф. ЕООД да изпълни поръчката в така договорения размер, поръчката била ревизирана до стойност в размер на сумата от 35 000 евро, която впоследствие била отново намалена с 5000 евро, която сума била върната от продавача обратно на купувача – ищец в производството, с платежно нареждане от 31.03.2020 г. Сумата от 30 000 евро вече била изплатена в полза на продавача като гаранция за изпълнение. Ищецът твърди, че към момента на депозиране на исковата молба не е била извършена доставка на заявената стока, като продавачът прекъснал всякаква комуникация с платилия купувач. Въпреки изпратеното до продавача писмено уведомление за прекратяване на сключения между страните договор за търговска продажба, получената от него сума в размер на 30 000 евро не била върната и изплатена обратно на ищеца в качеството му на купувач. Ищецът излага твърдения, че договорът между страните е развален, поради което плащането на сумата по него е на отпаднало основание.

Претендира ответникът да бъде осъден да възстанови на ищеца сумата от 30 000 евро – платена на отпаднало основание по Фактура № WMD/0206/02 от 06.02.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

По делото не са депозирани писмен отговор на исковата молба и допълнителна искова молба в установения за това процесуален срок.

Предявен е от „П.Л.К.К.“ - Великобритания против „Е.Ф.“ЕООД осъдителен иск с правно основание чл 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Съдът, като разгледа материалите по делото и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК е предвидена възможността за 1 постановяване на неприсъствено решение по искане на ищеца при наличието на определени процесуални предпоставки, а именно – ответникът да не е депозирал в срок отговор на исковата молба, да не се яви в първото по делото открито съдебно заседание, като същевременно от негова страна да не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В настоящия случай, налице са предвидените в цитираната по-горе процесуално правна норма предпоставки, доколкото видно от материалите по делото, ответникът не е взел становище по допустимостта и основателността на предявения срещу него иск, като не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото редовно проведено открито съдебно заседание от 08.12.2022 г. За последиците от това му процесуално поведение ответникът е бил уведомен с връчване на съобщението с указания по чл. 367 ГПК за подаване на отговор на исковата молба, като са посочени неблагоприятните последици при пропускане възможността за това и последващо процесуално бездействие в хода на производството, и което е в приложение нормата на чл. 239, ал. 1 ГПК. Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства и обсъди изложените в исковата молба твърдения, намира че предявените искове се явяват вероятно основателни. Същевременно ищецът, чрез процесуалния си представител, в проведеното по делото открито съдебно заседание е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, без да бъдат излагани допълнителни мотиви по същество /чл. 239, ал. 2 ГПК/.

По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените в производството разноски, които съобразно представените доказателства в тази насока възлизат, съответно на 2347 лв. – държавна такса и 3540 евро – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Е.Ф.“ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление – гр.

София, бул. “****, Сграда Г.Д., офис 2.5, да заплати на „П.Л.К.К.“, Великобритания, с адрес № ****, гр. Кройдън, CRO 5DY, по предявения иск с правно основание чл 55, ал.

1, предл. 3 ЗЗД, сумата от 30 000 евро – платена на отпаднало основание, поради разваляне на договора, по Фактура № WMD/0206/02 от 06.02.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.12.2021 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Е.Ф.“ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление – гр.

София, бул. “****, Сграда Г.Д., офис 2.5, да заплати на „П.Л.К.К.“, Великобритания, с адрес № ****, гр. Кройдън, CRO 5DY, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебни разноски, а именно сумата от 2347 лв. – държавна такса и сумата от 3540 евро – адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. /чл. 239, ал. 4 ГПК/.

Препис от решението да се връчи на страните.

2

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3