Решение № 5169 от 27.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5169 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20241110211921 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.с чл.72, ал.4, изр.1 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на И. В. Г., ЕГН: ********** с адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“ №8, ет. 1, ап.2 чрез адв. К. М.- САК, против Заповед за задържане на лице рег. № 225зз-439/07.04.2024 г., издадена от полицейски орган- мл. експерт в 04 РУ СДВР – ***

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност и нецелесъобразност на оспорената заповед, като издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оплакванията са за това, че явно е била налице хипотезата на малозначителност, че липсва ясна легитимна, законовопризната цел, както и че формата и съдържанието на атакувания акт не съответстват на императивните законови разпоредби. Навеждат се твърдения за незаконосъобразното съдържание на процесната заповед- не са посочени правните основания – квалификацията на деянието, както и описанието му е незаконосъобразно.

В о.с.з. жалбоподателят чрез процесуалния си представителпреупълномощената от адв. М.- адв. И.ова поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Ответникът се явява лично и моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед рег.№ 225зз-439/07.04.2024 г., издадена от полицейски 1 орган- мл. експерт в 04 РУ СДВР, на И. В. Г. от гр. София е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) задържане за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 01 РУ при СДВР, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено– притежание на наркотични вещества.

Г. е подписал декларация, в която е посочил, че има здравословен проблем- често уриниране, не желае адвокатска защита и желае член от семейството да бъде уведомен за задържането.

Видно от протокол за личен обиск от 07.04.2024г., 16.20 часа, при обиска на задържания жалбоподател били намерени - 1 брой СУМПС, 2 бр. пластика – карта на Уникредит Булбанк, 1 бр. карта пластика VISA Уникредит Булбанк, 1 бр. слънчеви очила, 1 бр. часовник, 1 бр. мобилен телефон Айфон 14 S.

С протокол за доброволно предаване от 07.04.2024г., Г. предал на полицейски служител 2 бр. саморъчно свити цигари, съдържащи суха тревиста маса, като предаващия пояснил, че същите са за лична употреба.

От представеното по делото Постановление за прекратяване на наказателно производство пр.пр. №12982/2024г. от 10.04.2024г. на СРП, е видно, че след извършени процесуално следствени действия е установено, че жалбоподателят И. Г., не е извършил деяние, което да реализира състава на престъплението по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3 от НК. Наблюдаващият прокурор заключил, че извършеното деяние формално осъществява признаците на престъплението по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3 от НК, но същото не било престъпно тъй като в случая била приложима разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, а именно поради явно незначителна обществена опасност на извършеното. Прокурорът установил, че от обективна страна изпълнителното деяние на посочения състав е осъществено, като Г. е упражнявал фактическа власт – държал наркотично вещество, за което не притежавал разрешително. От изготвената в хода на разследването и приложена по делото физико- химична експертна справка се установява, че се касае за коноп (канабис) в обект №1- 0,90 гр. и обект №2- 0,69 гр. Посочения обект на престъпление е наркотично вещество, съобразно легална дефиниция в §1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП. Прокурорът констатирал, че стойността на предмета на деянието е наркотично вещество марихуана, съдържащо се в две саморъчно свити цигари с общо нетно тегло 1, 59 грама. Установено било, че стойността на предмета на деянието е 31, 80 лева, поради което бил направен извод за явно незначителна обществена опасност на извършеното, приложен бил чл. 9, ал.2 от НК и прекратено наказателното производство.

При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в предвидения в чл.140, ал.1 АПК срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването. Ето защо жалбата е процесуално допустима и 2

Съдът следва да я разгледа по същество.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- мл. експерт в 04 РУ СДВР – *** При издаването полицейският орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, с каквато е разполагал. Заповедта обаче противоречи на материалноправната разпоредба и описанието на фактическите и правни основания за издаването и не съответства на целта на закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

В оспорената заповед следва правната норма да е посочена конкретно и ясно, както и фактите, въз основа на които е направен извод за приложимост на разпоредбата на чл.72, ал.1 ЗМВР, позволяваща задържането на лица от органите на МВР. Съгласно посочената в заповедта норма на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице “за което има данни, че е извършило престъпление“. Съдът намира, че по делото еднозначно се установява, че задържаният е държал две саморъчно свити цигари с тревиста маса, които като количество еднозначно сочат, че същите са за лична употреба, очевидно не покриващи състава на чл. 354а, ал.5 вр. ал.3 от НК и задържането на лицето е необосновано в изпълнение на хипотезата, описана в чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Нещо повече, както жалбоподателят правилно е отбелязал в мотивите на своята жалба, описаното в процесната Заповед за задържане като фактически и правни основания за издаването , съставомерно деяние „притежание на наркотични вещества“ липсва като така описано в разпоредбите на НК. Законодателят използва терминът „държане“ и съставителят на процесния акт, в качеството му на компетентен орган е следващо да бъде запознат с правната терминология. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. При тълкуване на посочената разпоредба се налага изводът, че задължително съдържание на всяка заповед за задържане на лице е посочването на коректно правното и фактическо основание за издаването . Г. е бил задържан, въпреки ясните индикации, че държаното количество трева (марихуана) е за лична употреба и е несъставомерно деяние по НК, както и при неяснота на конкретното му вменено престъпление чрез използването на неясна правна терминология.

Ето защо неясно и непрецизно е останало основанието на задържането на жалбоподателя. Съдът намира, че към момента на задържането на лицето административният орган е разполагал с ясни данни за извършеното от него конкретно нарушение, за да е незаконосъобразно задържането му по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, доколкото от фактите по делото не може да се направи извод за евентуална приложимост на друг текст от чл.72, ал.1 ЗМВР Дори в случаите, когато е действал в условията на оперативна самостоятелност - по целесъобразност, полицейският орган е длъжен да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържането на лицето като се преценяват всички налични към момента на задържането факти и обстоятелства. Това обаче не е извършено в конкретния случай. Административният орган единствено е посочил “притежание на наркотични вещества“, като не е преценено 3 количеството им, което е явно за лична употреба и не представлява мотивиране на акта, т.е. посоченото като причина за необходимостта за задържане на лицето и съответно лишаването му от право на свободно придвижване и лична свобода за определен период от време е нецелесъобразно.

Изискването на процесуалния закон за мотивираност на административните актове е с цел охрана правото на защита на лицето, адресат на акта, което следва да бъде запознато с фактическото основание за издаване на заповедта. Така става възможно и осъществяването на административен и съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана и нецелесъобразна до степен Съдът да не може да провери нейната законосъобразност.

С посочените пороци на процесната заповед, също така се затруднява провеждането на защитата на задържаното лице срещу засягащия правата му административен акт. Задържаният следва да знае с кои свои действия е извършил правонарушение и да е запознат с мотивите и доказателствата, въз основа на които то е установено, за да организира адекватно своята защита срещу заповедта за задържане. В случая административният орган е излязъл извън тези рамки, нарушил е принципа на съразмерността и е засегнал правата на адресата на акта в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която той се издава.

Съгласно Решение от 24.06.2014г. по жалби No50027/08 и No50781/095 на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към инкриминираното деяние. В конкретния случай, в обжалваната заповед липсват дори приложимите разпоредби и не е използван юридическия термин, използван от законодателя за деяния от вида. В този смисъл е допуснато нарушение на чл.5 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В Тълкувателно решение № 4/22.04.2004г. по дело № ТР4/2002г. ОСС на ВАС на РБ е посочено, че необходимостта на задължителност от излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган, е решена с разпоредбата на чл.15, ал.1 и ал.2, т.3 от ЗАП. По този начин се дава възможност на адресата на акта и на заинтересованите лица, да научат какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и на съда да извършат проверка за законосъобразност на акта.

С оглед гореизложеното Съдът счита, че в настоящото производство не бяха представени каквито и да е доказателства за съществуването на фактическото основание за задържане на жалбоподателя, както и за изпълнението на законовите предпоставки за задържане на лице по реда на чл.72, ал.1 ЗМВР и оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

4

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса - 10 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.143, ал.1 АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на И. В. Г., ЕГН: ********** с адрес: гр. София, ул.

„Цар Асен“ №8, ет. 1, ап.2 чрез адв. К. М.- САК, Заповед за задържане на лице рег. № 225зз-439/07.04.2024 г., издадена от полицейски орган- мл. експерт в 04 РУ СДВР – *** с която И. В. Г., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е бил задържана за срок от 24 часа в 01 РУ на СДВР.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на И. В. Г., ЕГН: ********** направените по делото разноски за държавна такса от 10,00/десет/лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1000/хиляда/ лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5