Решение № 3657 от 05.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3657 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221100502366 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20225067 от 22.12.2021 г. по описа на СРС, ГО, 68 състав, са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С.О. да заплати в полза на ЗД „Б.И.“ АД сумата от 287,08 лева, представляваща сбор от платеното от дружеството застрахователно обезщетение в размер на 262,08 лева по риск „Автокаско“ за имуществени вреди на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, причинени при реализирано на 13.06.2018 г. пътно-транспортно произшествие в гр. София, при което посоченият автомобил попаднал на „пропадане на пътното платно“ на ул. „Цар Самуил“ в гр. София и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, както и сумата от 60,77 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.11.2018 г. до 18.12.2020 г.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца, чрез процесуалния му представител, в която излага доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че безспорно е установено наличието на облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка 1

„Автокаско“ между ищеца и собственика на процесния автомобил.

Поддържа, че в хода на първоинстанционното производство са ангажирани доказателства във връзка с механизма на настъпване на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и щетите по процесния лек автомобил. Твърди, че протокола за ПТП и приетата съдебната автотехническа експертиза обуславят категоричен извод, че щетите са в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие, като от заключението на вещото лице се установява и необходимата сума за възстановяване на лекия автомобил, както и ликвидационните разноски.

Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че водачът на лекия автомобил е заинтересовано лице, тъй като същият не е собственик.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника – С.О., с която я оспорва. Излага доводи, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с твърдения от ищеца покрит риск. Твърди, че настъпилите вреди не са в причинно-следствена връзка с попадането в дупка, която се намира на общинска улица. Поддържа, че с оглед цялостното оспорване за протокола за ПТП, липсват доказателства относно реалното настъпване на ПТП, както и механизма му.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че 2 първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. В конкретния случай, регресното право на ищеца срещу ответника – С.О., се основава на чл.

49 ЗЗД, уреждащ отговорността на възложителя за вредите, които са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.

2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД следва да бъде установено кумулативното наличие на всички обстоятелства, включени във фактическия състав, а именно – валидно облигационно правоотношение по имуществена застраховка между увреденото лице и застрахователя – ищец, настъпването на застрахователно събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца на увреденото лице, доколкото с плащането застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, сторени за определянето му.

По отношение на ответната страна следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване и предпоставките на чл. 49 ЗЗД, а именно – противоправно поведение на лица (изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна.

Пред първоинстанционния съд е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил в полза на собственика на процесния автомобил застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за настъпилото процесно пътно-транспортно произшествие.

Настоящият съдебен състав намира, че безспорно е доказано и 3 наличието на валидно сключен застрахователен договор по имуществена застраховка с предмет процесния автомобил, при наличието на покрит от застрахователя риск за възстановяване на щетите, причинени на автомобила в срока на действие на договора.

Това обстоятелство се установява от представената и приета по делото застрахователна полица Е18990000001, от която е видно, че за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. ищеца и Дирекция „УССД“ – МВР са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по застраховка „Каско“, като автомобилите, предмет на застрахователния договор са посочени в отделен списък. На следващо място изводът за наличие на застрахователно правоотношение е обоснован и неразколебан и от представените и приети по делото писмени доказателства – доклад и уведомление за щета, както и от приетото за безспорно от първоинстанционния съд обстоятелство, че ищецът е заплатил в полза на увреденото лице на застрахователно обезщетение на собственика на процесния автомобил.

Въззивният съд намира, че всички посочени доказателства, в своята съвкупност обосновават категоричен извод, че процесният лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *******, е предмет на имуществена застраховка „Автокаско“ по силата на застрахователна полица Е18990000001.

Неоснователни са твърденията на въззиваемата страна в противоположен смисъл, доколкото в хода на производството С.О. не е оспорила представените с исковата молба писмени доказателства, с изключение на протокола за ПТП. В отговора на исковата молба се съдържа единствено твърдение за неправомерно изплащане на застрахователното обезщетение, както и че липсват данни за сключена застраховка. Тези твърдения категорично са оборени от събраните по делото доказателства, както и от изявлението на процесуалния представител на ответника, че обстоятелството, че е заплатено застрахователно обезщетение по застраховката „Каско“ не е спорно между страните. Следва да се посочи още и че единствено страните по договора, каквато С.О. не е, разполагат с възможността да правят възражения, че не дължат изпълнение.

В заключение, следва да се приеме, че доколкото е налице плащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца по валиден договор за застраховка, то от този момент за него възниква суброгационното право 4 п о чл. 410, ал. 1 от КЗ да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното пътно-транспортно произшествие, респективно срещу ответника по делото, до размера на платеното обезщетение и ликвидационни разходи.

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че не е доказано категорично, че причина за настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие е пропадане на пътното платно на ул. „Цар Самуил“ в гр. София. Този извод обаче е необоснован.

На първо място, в подкрепа на твърденията си, ищецът е представил с исковата молба протокол за ПТП № 1694239 от 13.06.2018 г., съставен по надлежния ред. Съдържанието на протокола е регламентирано в чл. 3, ал. 1 от Наредба 13-41/09 г. В константната съдебна практика се приема, че протоколът за ПТП съставен от длъжностно лице – служител на МВР, в кръга на службата му, представлява официален документ по смисъла на разпоредбата на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление (така решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., на ВКС, ТК, І ТО; решение № 73/22.06.2012 по т. д. № 423/2011 на ВКС, ТК, І ТО; решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., на ВКС ТК, ІІ ТО и др.).

Въпреки това, в трайната съдебна практика се приема, че съдът е задължен и непосредствено да събере доказателства при участието на страните в процеса, като изследва и изясни механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, с оглед обосноваване на изводите му относно това обстоятелства.

В протокола за ПТП е посочено, че по данни на водача на МПС, същият се е движел по ул. „Цар Самуил“ срещу № 76-78 и поради пропадане на пътното платно са нанесени материални щети върху МПС-то.

По делото е изслушана автотехническа експертиза, която е приета от съда и не е оспорена от страните. От заключението на вещото лице се установява, че участъкът на платното за движение, по който се е движел процесният автомобил е с пропаднала пътна настилка, като щетите по лекия автомобил се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 5

13.06.2018 г. произшествие. Същите щети са установени и от застрахователя в изготвения от него опис, приет като писмено доказателство по делото.

Макар и описът да представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, доказателствената му стойност се преценява от съда съобразно с всички останали обстоятелства и събрани в производството доказателствени материали.

По изложените съображения, въззивният съд намира, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи настъпилото ПТП, неговият механизъм, както и настъпилите в резултат на него имуществени вреди и в този смисъл неоснователно е възражението на ответника-въззиваем, че липсват доказателства в тази връзка, още повече, че същият не е оспорил заключението на вещото лице и изводите, до които то е достигнало.

Страните не спорят, че процесният пътен участък е част от общински път и като такъв се управлява от кмета на съответната община. Съгласно чл.

31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. На основание чл. 167, ал. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най - кратък срок. Ето защо, следва да се приеме, че ответникът е задължен да стопанисва и поддържа процесния пътен участък, включително да не допуска и съответно да отстранява своевременно пропаданията по него.

Тези си задължения ответникът изпълнява чрез своите служители или чрез други лица, на които е възложил изпълнението на своите задължения и в този смисъл носи обективна отговорност при действия или бездействия на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжка.