Решение № 80 от 15.03.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1319/2020
- Вид
- Решение № 80
- Подписан
- 15.03.2021
- Състав
- Веселин Пенгезов, Атанаска Китипова, Десислав Любомиров
Цитирани разпоредби
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.102, ал.1, т.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.150 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.70, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.57, ал.1, т.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.57, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.3 и т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.3 и т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 80 гр. София , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Веселин Пенгезов
Десислав Л.
Атанаска Китипова в присъствието на прокурора Стойчо Тодоров Ненков (АП-София) като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000601319 по описа за 2020 година Производството е въззивно, по реда на глава ХХII от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимия Е. С. А., чрез защитника адв.В. Б., против присъда №11/30.06.2020г. по описа на ОС Перник, постановена по нохд №47/2020г, към която е постъпило и допълнително писмено изложение от защитника адв.Л.. В жалбата се твърди, че при определяне на наказанието съдът е подценил част от релевантните обстоятелства, които биха обосновали определянето му в по-нисък размер.То е определено при условията на чл.373, ал.2 от НПК, след редукция по чл.58а, ал.1 от НК, без приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, над установения минимален размер, не са отчетени всички смекчаващи вината обстоятелства и съдът е приел, че е съответно на законовите критерии. Според жалбоподателя, наказанието не е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, целите по чл.36 от НК и принципа за съответствие с престъплението. Подсъдимият е трудово ангажиран, има добри характеристични данни, изразил е критично отношение и искрено съжаление за стореното, затова лишаването от свобода и лишаването от права има основания да бъдат намалени. По отношение на приетите за установени факти се твърди, че това е сторено законосъобразно съгласно правилата за провеждане на съкратено съдебно следствие, като изводът за осъществяване на деянието от обективна и субективна страна е законосъобразен, не се оспорва и наличието на причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултат. Твърди се, че присъдата е правилна и законосъобразна, но прекомерно завишена и поради това несправедлива в 1 частта й относно завишените наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление, наказанието лишаване от свобода от девет години и шест месеца, редуцирано по чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 до шест години и четири месеца, е прекомерно завишено. Според жалбата, съдът е завишил степента на обществена опасност на подсъдимия и е надценил отегчаващите вината обстоятелства, като необосновано е приел, че обществената опасност на конкретното престъпление се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност.По тези съображения се иска изменение на присъдата, като се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет години, което е под средния размер, предвиден в закона и значително над минималния такъв от три години, както и да се намали наказанието „Лишаване от правоуправление на МПС“. Такова наказание би било справедливо, съобразено с целите на специалната и генералната превенция, а всяко по-високо или по-ниско наказание не би допринесло за поправянето и превъзпитанието на дееца и не би въздействало върху другите членове на обществото. В допълнителното изложение към въззивната жалба е посочено, че присъдата е неправилна, тъй като съдът не е обсъдил пълно, всестранно и обективно доказателствата по делото, тълкувал е превратно доказателства, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон, поради което присъдата е явно несправедлива като несъответна на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. Неправилни и незаконосъобразни според жалбоподателя са изводите, че наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства и че формата на вина е самонадеяност. Неправилно е и схващането, е самонадеяността води до потежка наказуемост, тъй като в НК не е предвидено налагане на по-тежко наказание при тази форма на вина. Употребата на алкохол е квалифициращо обстоятелство, което не може да бъде и отегчаващо такова, по отношение на административните си нарушения подсъдимият се е реабилитирал след изтичане на една година, така че и те не могат да бъдат отегчаващо отговорността обстоятелство. Относно личността на дееца не са събрани доказателства, така че изводите в тази част почиват на предположения. От характеристичните данни, приложени към жалбата, е видно, че подсъдимият е лице с ниска степен на обществена опасност, съдействал е на разследващите органи и на съда, имал е добро процесуално поведение, изразява съжаление и разкаяние за стореното. Не е отчетен и продължителният срок на наказателното производство, наличието на съпричиняване от страна на пострадалите, които са знаели за употребения алкохол от подсъдимия, но въпреки това са му преотстъпили шофьорското място. Поради тези съображения, според допълнителното изложение, наложеното наказание е явно несправедливо и се иска намаляване на същото, като се измени присъдата в този смисъл.
В жалбите на частните обвинители Р. Г. С., М. И. С., Д. Р. Г., чрез 2 повереника а.С. и К. Б. К., чрез повереника адв.К. С., се оспорва присъдата в частта относно наложеното наказание, като в жалбите на първите трима частни обвинители се сочи, че присъдата е несправедлива, неправилна, необоснована, постановена в нарушение на материалния и процесуален закон.
В жалбата на К. се твърди, че присъдата в частта, с която е определено наказанието, е неправилна, тъй като то не е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, както и с неговите противоправни последици, респективно не е в състояние да постигне целите на специалната и генералната превенция. Това наказание не е било съобразено с уврежданията, наложили жалбоподателката да роди преждевременно, а също и че плодът е бил увреден при същото произшествие. По делото не са събрани доказателства за наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, не е отчетена високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, постановената преходна присъда, от която той не си е взел поука, увеличеният брой на пътно-транспортни произшествия в последните години, които водят до извод, че с по-високи наказания биха се постигнали целите на генералната превенция, в тази връзка се цитира практиката на ВС, в която е посочвано нееднократно на съдилищата да не се проявява неоправдано снизхождение при определяне на наказанията, да се отчита в достатъчна степен ръста и динамиката на престъпленията по транспорта, тежките общественоопасни последици /ТР №1 от 1983г. на ВС/. Поверениците на частните обвинители искат увеличаване на наложеното наказание.
Прокурорът е депозирал писмено становище относно жалбата на подсъдимия Е.А., в което се сочи, че тя не следва да бъде уважена, като неоснователна, тъй като присъдата е правилна и обоснована. В мотивите обосновано е посочено защо е прието наличието на самонадеяност като форма на вината, защо при това положение деянието е по-тежко наказуемо, тези изводи са подкрепени от експертизата, така че според прокурора, при индивидуализацията на наказанието съдът е обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, изрично е мотивирана липсата на многобройни такива или едно изключително, като е прието законосъобразно и че самопризнанието не следва да се отчита допълнително като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като е основание да се проведе съкратено съдебно следствие и вече е отчетено при редукцията на наказанието с една трета съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а от НК.
Повереникът на частните обвинители Р. Г. С., М. И. С., Д. Р. Г., адв.С. е депозирал становище, с което счита жалбата на частната обвинителка К. за основателна, а жалбата на подсъдимия за неоснователна, тъй като не е налице нито едно смекчаващо вината обстоятелство, подсъдимият е извършил престъплението в изпитателния срок на друго осъждане за същото престъпление – управление на МПС след употреба на алкохол, не е изказал съжаление, опитал се е да прехвърли вината за управлението на друго лице, затова наказанието не следва да бъде намалено, а увеличено до максималния предвиден от закона размер.
3
Повереникът на частната обвинителка К.К. е подал допълнително писмено изложение в подкрепа на въззивната жалба, в което сочи, че фактическата обстановка е отразена коректно и подробно в мотивите, фактите са анализирани детайлно, но при анализ на тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства не е използван такъв подход.
Споделят се доводите на съда, че се касае за престъпна самонадеяност от субективна страна, която би трябвало да бъде наказан по-тежко от обикновената небрежност. Не е отчетен тежкият престъпен резултат като отегчаващо вината обстоятелство, по никакъв начин целите на личната превенция не могат да бъдат изведени на преден план, изразеното съжаление от подсъдимия е по-скоро стремеж към облекчаване на наказателната му отговорност и не би следвало изобщо да се коментира като някакво смекчаващо вината обстоятелство. Иска се увеличаване на наказанието лишаване от свобода, като се изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна.
Пред въззивния съд жалбите се поддържат по изложените в тях съображения.
Представителят на САП изразява становище за правилност и законосъобразност на проверяваната присъда и пледира за потвърждаването й.
Подсъдимият поддържа становището на защитника си, изразява съжаление за случилото се, в последната си дума поддържа искането в жалбата.
Пред въззивната инстанция са събрани доказателства,съдържащи характеристични данни за подсъдимия. писмени
С оглед правомощията си по чл.313 от НПК, предвид наличието на жалби от частното обвинение и от защитата с искания за изменение на присъдата в санкционната й част, САС намира следното:
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия Е. С. А. за виновен в това, че на 10.03.2019г., на територията на община Радомир, обл.Перник, на път III-623 в района между с.Извор и с.***, при управление на МПС – лек автомобил „БМВ 520“ с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство се е движил със скорост 100 км/ч, която била неправилно подбрана /технически несъобразена/ спрямо радиуса на десния завой, което довело до навлизане в лентата за насрещно движение и левия банкет и чл.20, ал.1 от ЗДвП – загубил контрол над МПС, довело до напускане на платното за движение вдясно и удар в намиращото се там дърво, като с деянието по непредпазливост е причинил смъртта на пътуващия в автомобила И. Р. Г. и средна телесна повреда /счупване на дясната раменна кост, причинило трайно затруднение в движението на десния горен крайник 4 за срок от 3-6 месеца, счупване на клюновидния израстък на дясната лопатка, довело до трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок от 2-3 месеца, счупване на дясната срамна кост, довело до трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок от 1.5-2 месеца/ на пътничката К.Б. И., като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,39 промила, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза, престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, пр.1, чл.342, ал.1, пр.3. Подсъдимият е осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет години и шест месеца, редуцирано с 1/3, за срок от шест години и четири месеца, на основание същите текстове, във вр. с чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК, при първоначален строг затворнически режим. На основание чл.343г от НК е наложено наказание „Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от шест години и четири месеца, като е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 27.04.2019г. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, наложено на А. по нохд №59/2018г. на РС Радомир, при първоначален строг затворнически режим.
За да постанови присъдата си, първата инстанция е провела съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и след като е съобразила направеното от подсъдимия А. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, заключенията на съдебните експертизи, както и писмените доказателства, обосновано е приела от фактическа страна следното: