Присъда № 5 от 19.01.2026, Районен съд - Ямбол

МОТИВИ по присъда № 5/19.01.2026 г. по НЧХД № 637/2025 г. по описа на ЯРС.

Производството е образувано по тъжба на Д. Х. Р. от гр. Б., ЕГН ********** и се води срещу С. Н. Г. от гр. В.Т., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.146 ал.1 от НК.

Преди даване ход на делото, тъжителя, по негово искане бе конституиран като граждански ищец и едновременно с това бе приет за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство и предявеният от него граждански иск срещу подсъдимия за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 13.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Тъжителят и граждански ищец по делото участвува лично в с.з., с редовно упълномощен представител, чрез когото поддържа обвинението срещу подсъдимия, като твърди, че същото е доказано по безспорен начин.

Иска се също да бъде уважен гражданският иск изцяло предвид факта, че на обидните думи са се отразили на тъжителя през продължителен период от време върху неговото емоционално състояние. Претендират се и напраните по делото разоски.

Подсъдимият, редовно призован се явява лично в съдебно заседание и дава обяснения, като не се признава за виновен по предявеното с тъжбата обвинение, като чрез процесуалния си представител-адв. Н. от АК-С. иска от съда да бъде признат за невиновен, да бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Защитата излага становище, че няма осъществен състав на престъплението по чл. 146, ал.1 от НК, тъй като изложеното в показанията на свидетеля В. и свид. Г. не кореспондира с обясненията на подсъдимия. Твърди се още, че свидетелят В. и била зависима от тъжителя, който е адвокат по професия и й е била защитник по други дела, които са се водили между свид.

В. и подсъдимия и е била заинтересована да дават показания в полза на тъжителя предвид близките им отношения да помогне на тъжителя да докаже своята теза.

След запознаване със събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Частния тъжител и граждански ищец Д. Р. работила като адвокат в гр.

Б., като от около година и половина представлявала своя клиентка – свид. Ц.

В. В. по повод множество дела срещу продс. Г., с когото последната живеела на семейни начала.

На 13.05.2025г., в 10.00 ч., в сградата на Окръжен съд Ямбол било проведено съдебно заседание по по в.гр.д. № *** г. по описа на ЯОС по въззивна проверка на постановеното Решение № ***г. по гр.д. №***г. по описа на ЯРС със страни свид. В. и подс. Г., по което свид. В. се 1 представлявала от тъжителя Р., а подс. Г.-от адв. И. С. от АК-Ямбол. На заседанието страните решили да обсъдят спогодба за решаване на делото им и след като излязли от съдебната зала - тъжителя, доверителката й свид. Ц. В., подс. С. Г. и адвоката му - адв. И. С. пристъпили към обсъждане на конкретните параметри по спогодбата на страните.

След като излизане от сградата на съда, четиримата се насочили към близкия паркинг, находящ се между улиците Ал. Стамболийски, Жорж Папазов и Ески джамия, където бил паркиран автомобила на тъжителя Р. и там започнали да обсъждат спогодбата по делото. Тъжителят Р. отворила папката с делото върху капака на автомобила си и започнала да записва постигнатите между страните договорености. В хода на обсъжданията, подс. Г. заявил пред всички, че щял да заплаща дори по-висок размер на издръжка, а не този, който тъжителя е предложила, тъй като това е излязло „от нейната отвратителна уста“. Р. останала неприятно изненадана от този акт на неуважение и се почувствала унизена пред колежката й С. и пред клиентката й Ц. В.. След това на прибиране за гр. Б. тъжителя получила телефонно обаждане от подс. Г., който заявил, че съжалява за всичко и поискал да й се извини.

След като се прибрала в гр. Б., тъжителя Р. се свързала със своята колежка –свид. Г., като в процеса на разговора Р. разказала за всичко случило се на паркинга в гр. Ямбол, находящ се между улиците Ал. Стамболийски, Жорж Папазов и Ески джамия. При разговора между двете, на свид. Г. й направило впечатление, че тъжителката е била много разстроена емоционално. Р. й е споделила, че не може да приеме лесно нанесената й обида, като при следващите им срещи Р. се опасявала, че това може да стане достояние и на другите й колеги. Направила и също впечатление, че тази негативна емоция е била налице и в последствие.

Подсъдимият Г. не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност.

Възприетата от съда и изложена по-горе фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитаните по делото свидетели В. и Г., както и от приложените по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК. Показанията на посочените свидетели съдът кредитира изцяло като логични и безпротиворечиви както вътрешно, така и с останалия събран по делото доказателствен материал относно главния факт-казаните думи, че „предложението е излязло от нейната отвратителна уста“. Разпитаните по делото свидетели нямат родствени връзки с тъжителя.

Установи се, че свид. Г. е колежка на тъжителя Р., но въпреки последното, съдът кредитира нейните показания /дадени след предупреждението за носене на наказателна отговорност по чл. 290, ал.1 от НК, както и тези на свид. В./, т.к. след техния прочит същите не стоят изолирано от останалите по делото доказателства, а напротив - допълват фактическата обстановка, изложена в частната тъжба и спомагат за изясняване на обективната истина по делото.

2

Съдът не приема становището на защитата, че свид. В. била зависима от тъжителя Р., тъй като същата я е представлявала по много други дела, водени между нея и подс. Г.. Това е така, тъй като според съда съвсем нормално и житейски логично е, че след като между двамата имало множество съдебни дела, свид. В. да упълномощава един и същ адвокат, който да представлява нейните интереси и между тях да се създадат близки отношения, основаващи се на взаимно доверие.

Съдът дава вяра частично на обясненията на подсъдимият Г. в тази им част, че на процесната дата е имало съдебно заседание в ЯОС по дело между него и свид. В., представлявана от тъжителя Р., както и че на паркинга между улиците Ал. Стамболийски, Жорж Папазов и Ески джамия са обсъждали параметрите по спогодбата в присъствието на адв. С.. Не кредитира обясненията му в частта, че не е изричал спрямо израза „, че предложението е излязло от нейната отвратителна уста. Обясненията на подсъдимият в некредитираната част са в противоречие с доказателствата, на които съдът дава вяра и по същество се явяват защитна теза на същия с цел оневиняването му.

По искане на защитата на подсъдимия, по делото бе конституирана в качеството на свидетел адв. И. С. от АК-Ямбол при режим на довеждане, но тъй като същата не се яви в съдебната зала и след отказа от нейното участие от страна на защитата, същата бе заличена от списъка на свидетелите.

Неоснователно е и възражението за упражняване на конституционно право за свободно изразяване на мнение. Гарантираното от Конституцията на Република България право за изразяване и разпространяване на мнение не е абсолютно и търпи ограничения в случаите, когато при реализирането му се накърняват правата и доброто име на другиго - чл. 39, ал. 2 от Конституцията.

В свое решение № 20 от 14.07.1998 г., постановено по к.д. № *** г., Конституционният съд на Република България е застъпил становището, че когато конкретизират ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, Конституцията освен останалите посочва правата и доброто име на другите граждани, а Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи - репутацията и правата на другите. Така посочените ценности обхващат присъщите на човешката личност достойнство и добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него).

Поради това отговорността (наказателна и гражданска) за обида като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията и от Конвенцията - Решение № *** от 31.10.2016 г.. по н.д. № *** г., Н. К., І Н. О. на ВКС.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.146 3 ал.1 от НК, тъй като на 13.05.2025 г. в гр. Ямбол , на паркинг находящ се между улиците „Александър Стамболийски“, „Жорж Папазов“ и „Ески джамия“, е казал нещо унизително за достойнството на адвокат Д. Х. Р. адвокат от АК-Б. в нейно присъствие, а именно: че предложението е излязло „от нейната отвратителна уста“

Изпълнителното деяние на престъплението обида по основния състав на чл. 146, ал.1 от НК се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. В конкретния случай отправените от подсъдимия израз към тъжителя „че предложението е излязло „от нейната отвратителна уста безспорно са със съдържание, унизително за достойнството на тъжителя. Подсъдимият е изразил отрицателната си оценка за него чрез използването на израз, имащи унизителен характер съобразно приетите в обществото порядки за нормално човешко общуване. Деянието е извършено в присъствието на тъжителя и казаните думи са възприети от него.

Думата „отвратителен“ представлява прилагателно име, което според Тълковен речник на думите в българския език означава предизвикващ отвращение. „Отвратителен“ в българския език означава, който предизвиква силно неприятно, гадно чувство, отвращение; противен; гнусен. Може да се използва за хора, предмети, действия или състояния, които са много неприятни за сетивата или за морала. Думата недвусмислено изразява обидно отношение към човека и е израз на крайно негативно и унижаващо човека действие.

От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е целял да засегне достойнството на частния тъжител, съзнавал е, че последният разполага с възможността да го чуе.

При определянето на наказанието, съдът съобрази, че са налице предпоставките за приложение на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като предвиденото наказание е глоба от 1000 лв. до 3 000 лв., подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и от деянието не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.

При определяне размера на наказанието, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, както и доброто му процесуално поведение, като не установи отегчаващи такива. По този начин, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът наложи наказание в минималния размер, предвиден в закона, а именно „глоба” в размер на 511.29 евро /1000лв/.

По отношение на предявения граждански иск срещу подсъдимият, съдът намира, че същият е доказан по основание. Безспорно е установено наличието на противоправен резултат, както и причинната връзка между 4 вредоносните последици и поведението на подсъдимия. Като взе предвид изявлението на частния тъжител, че поддържа предявения граждански иск до размера от 10 000лв., естеството на казаните унизителни думи от подсъдимия, по справедливост съдът присъди съгласно практиката си сумата от 766.94 евро /1500 лв./ дължимо обезщетение, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането-13.05.2025 г., до окончателното заплащане на сумата, като за разликата до общо претендирания размер от 5 112.92 евро /10 000 лв./, искът бе отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителя направените от него разноски, общо в размер на 1506.14 евро /2945.75 лв./ лв.

С присъдата съдът осъди подс. Г. да заплати държавна такса в размер на 30.67 евро /59.99 лева/ за уважената част от гражданския иск в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.

Разпечатката съдържа 32 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac15d495-25f2-408c-b637-ee603dc38e4d