Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 732 от 30.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 3994/2025
Вид
Решение № 732
Подписан
30.10.2025
В сила
30.10.2025
Състав
Величка Маринкова, Атанас Николаев Атанасов, Десислава Петрова Генова

Цитирани разпоредби

  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.36 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281, ал.4 и ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281, ал.4 и ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 732 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Десислава П. Генова при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора А. В. К. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100603994 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 28.01.2025 година, постановена по НОХД № 9138/2024 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 131-ви състав, подсъдимият Р. В. Ц. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 11.08.2023 година, около 12:00 - 13:00 часа, в град София, ж.к. „Дианабад“, в района до бл. 39, 40 и 44, чрез блъскане с крак в областта на гърба, вследствие на което М. паднала върху земната повърхност с дясната ръка, свита в лакътната става, причинил средна телесна повреда на Е. К. М., изразяваща се в разместено фрагментно счупване на лакътната кост на дясната ръка, в областта на лакътното изпъкване, реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение в движенията на десния горен крайник, за период по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК , поради което и на основание чл.54 от НК е осъден и му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 (ЕДНА) ГОДИНА, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 НК е било отложено с изпитателен срок от 3 (ТРИ) ГОДИНИ.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК, подсъдимият Р.

В. Ц. е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 439.74 лева - разноски, сторени в хода на досъдебното производство, както и 1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата от 110.00 лева - разноски, сторени в хода на съдебното производство.

С постановената присъда е осъден да заплати на Е. К. М., ЕГН ********** причинените с деЯ.ето имуществени вреди в размер на 1 680.00 лева (хиляди шестстотин и осемдесет), както и сумата от 4 500.00 лева (четири хиляди и петстотин), представляваща обезщетение за причинените с деЯ.ето неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Отхвърлен е предявения граждански иск за разликата над уважения размер от 4500 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева като недоказан.

На основание чл.189 ал.3 НПК, подсъдимият Р. В. Ц. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебна власт и по сметка на СРС държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 247.20 лева.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адвокат Я. К. от САК - защитник на подсъдимия Р. В.

Ц., с която иска осъдителната присъда да бъде отменена, като неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Излага съображения, че обвинението не е безспорно доказано. Твърди се, че първостепенният съд неправилно е кредитирал показанията на част от свидетелите. Намира мотивите на съда и постановената присъда за неправилни, необосновани и издадени при съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешно убеждение.

Иска се постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно се иска намаляване на наказанието и приложение на разпоредбата на чл.55 НК, както и намаляване на обезщетението, което е присъдено на гражданския ищец.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага провеждането на въззивно съдебно следствие – допълнителен разпит на подсъдимия Р. Ц. и свидетелката Е. М..

В рамките на проведеното въззивно съдебно следствие са разпитани подсъдимият Р. В. Ц. и свидетелката Е. К. М..

Адвокат Я. К. – защитник на подсъдимия в пледоарията си, отбелязва, че от доказателствата по делото не може да се изведе категоричен извод за вина на подзащитния му. Излага доводи, че няма нито един свидетел-очевидец, който да е видял момента на удара. Моли съда да признае подсъдимия за невиновен.

В хода на съдебните прения, прокурорът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Пледира, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите М. Ц.а, С.М., Р.М. и Л.Т., както и 2 обясненията на подсъдимия. Счита, че обясненията, дадени от подсъдимия в хода на въззивното следствие, не следва да се кредитират от съда, тъй като противоречат на събраните доказателства и са житейски нелогични.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция адвокат Т., повереник на частния обвинител и граждански ищец М., се солидаризира с мнението на прокурора. Счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционната присъда за правилна, законосъобразна и обоснована. Иска потвърждаване на обжалваната присъда. Не претендира разноски.

В последната си дума подсъдимият пледира невинен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, атакувания съдебен акт, изложените във въззивната жалба и допълнение към нея доводи и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба на подсъдимия е подадена в срока по чл.319 НПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След извършване на проверка от страна на настоящия въззивен състав по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, се пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Пред настоящата съдебна инстанция бе проведено съдебно следствие, в хода на което бе извършен разпит на подсъдимия Р. В. Ц. и свидетелката Е. К.

М..

Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствените източници, събрани в хода на съдебното следствие пред първата и втората съдебни инстанции.

С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за съществена промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като от една страна пред настоящата инстанция не 3 се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.

Въззивният съд, след като подложи на анализ събраната по делото доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя в цялост фактическите констатации на Софийския районен съд. При извършения собствен анализ на събраните доказателства, настоящият състав на Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р. В. Ц. е роден на ******** година в град София, българин, български гражданин, със средно образование, работи, неженен, неосъждан с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „******** и ЕГН: **********.

На 11.08.2023 година, около 12:00 часа, пострадалата Е. М. пазарувала в супермаркет „Т-Маркет“, находящ се в град София, ж.к. „Дианабад“, близо до бл.39–40.

В портфейла си носела свои пари, както и банкнота от 20 лева, дадена от нейна възрастна съседка, за да купи някои продукти. След като оставила покупките на касовата лента, пострадалата М. сложила пазарската кошница на отреденото място след касата и се върнала към касиерката да плати сметката.

Тогава установила, че банкнотата от 20 лева липсва – била забравена в оставената от нея пазарска кошница, заедно с едно найлоново пликче, което била взела в магазина. Огледала се веднага към мястото с празните кошници и видяла свидетелката Л. Ц.а - майка на подсъдимия, да бърка в нейната изоставена кошница, като пострадалата веднага й казала, че парите са нейни, но свидетелката отрекла да е взела пари, като изтъкнала, че се е пресегнала за пликчето. Свидетелката М. обаче настояла свидетелката Ц.а да й върне парите и след като заплатила покупките с други средства, я последвала извън търговския обект, където отново си поискала парите, като между тях възникнал вербален конфликт. След поредния отказ на свидетелката Ц.а, пострадала заявила на същата „Ще видя къде живеете и ще Ви разоблича пред целия квартал“, като тръгнала да върви след нея.

Свидетелката Л. Ц.а се отправила към дома си в ж.к. „********, вход М, разположен в непосредствена близост до магазина, като пред входа на жилищната сграда конфликтът между двете жени продължил, те се спречкали, като свидетелката започнала да звъни на домофонната уредба, за да й се отвори вратата. Освен това в хода на конфликта, свидетелката Ц.а се опитала да се свърже по телефона със своя син - подсъдимият Р. Ц., като същевременно предупреждавала пострадалата за идването му с думите: „сега ще се обадя на сина ми и ще видиш какво ще те направи“.

4

Подсъдимият от своя страна се намирал в близост, тъй като бил излязъл с тримесечното си куче, порода питбул, на разходка. При неуспешните опити на майка му да се свърже с него, той се насочил към жилището им и доближавайки входа, видял пострадалата М. и майка му. Виждайки подсъдимия Ц., пострадалата се притеснила и започнала да се отдалечава от вход М на бл.43, в посока към бл.39 - бл.40, на ж.к. „Дианабад“. Подсъдимият Ц. обаче я последвал, водейки кучето си, като постепенно я настигнал, между двамата се провел кратък разговор, в който пострадалата се оплакала от извършената от свидетелката Ц.а кражба на сумата от 20 лева, а подсъдимият отрекъл тази възможност, след което пострадалата М. отново започнала да се отдалечава в посока бл.44. Достигайки пространството пред първия вход на жилищната сграда, отново била застигната от подсъдимия Р. Ц., който изненадващо я ритнал с крак в гърба, от което тя загубила равновесие и паднала напред, като при падането се подпряла на дясната си ръка, свита в лакътната става, но все пак се строполила с цяло тяло на плочките и ударила и дясната си скула, като най-изпъкнала част на лицето. След удара подсъдимият веднага се оттеглил в неустановена посока, след което се прибрал в дома си.

Тези събития били възприети от свидетелката И.П., която в този момент минавала в района, като чула караницата между пострадалата и подсъдимия, а в следващия момент видяла й падането на пострадалата. След като пострадалата започнала да се надига, свидетелката преодоляла първоначалния си шок и отишла да й помогне. При това забелязала, че от ръката й тече кръв, двете разменили няколко реплики, като пострадалата заявила „този ме утрепа“ и съобщила причината за конфликта. Свидетелката П. се обадила от личния си мобилен телефон с номер *** на национален телефон 112 и съобщила за инцидента.

На мястото се събрали и други хора, пострадалата се изправила, отишла до разположения в близост фризьорски салон, където също потърсила помощ.

Работещите там свидетелки - Н.Т. и К.Д. изнесли стол пред салона, вода и също подали сигнал на телефон 112. На място пристигнал екип на Спешна помощ, като пострадалата била хоспитализирана в УМБАЛ „Св. Анна-София“ АД, където било констатирано счупване на дясна ръка и проведено оперативно лечение с поставяне на стоманена заключваща плака и винтове за фиксация на фрактурата. Медицинското изделие съгласно представената фактура било на стойност 1680 лева, заплатена от пострадалата Е. М..

Съгласно изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на пострадалата Е. М., в резултат на падането, вследствие на удара в гърба, нанесен от подсъдимия Ц., е причинено разместено фрагментно счупване на лакътната кост на дясната ръка в областта на лакътното изпъкване. По своето естество увреждането води до затруднение в движението на горния десен крайник, с период на възстановяване повече от 30 дни. Наред с това при пострадалата са констатирани и оток на меките тъкани в дясна скулна област, 5 както и охлузване на ръката, причинили в своята съвкупност болка и страдание.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства, както следва: показанията на свидетелите Е. М., И.П., М.С., Н.Т., К.Д., Л. Ц.а, Б.А., Д.С., С.М., Р.М., Л.Т., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези дадени в рамките на досъдебното производство в приобщените по реда на чл.281, ал.4 и ал.5 НПК, части, обясненията на подсъдимия Р. Ц., дадени в хода на съдебното следствие, писмените доказателствени средства- протоколи за разпознаване на лице, заключение на видеотехническа експертиза, заключение на техническа експертиза, заключение на СМЕ, както и писмените доказателства - справка за съдимост, справки от мобилните оператори, справка от Дирекция „Национална система 112“, справка от УМБАЛ „Св. Анна–София“ АД с приложени към същата медицински документи относно хоспитализация и проведено лечение на пострадалата Е. М., разписка по досъдебно производство ЗМ № 1244/2024г. по описа на 01 РУ-СДВР и Протокол за доброволно предаване от 11.10.2024г. по същото досъдебно производство, справка от „Максима България“ ЕООД.