Решение № 155 от 11.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 10935/2024
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 11.01.2026
- Състав
- Кирил Стайков Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. София, 11.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100110935 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от М. Л., гражданин на Република Италия, роден на **** г., срещу „НКБ Консултинг“ ЕООД за осъждането на ответника да му заплати сумата от общо 17 075.88 евро /с равностойност 33 397.52 лв./, представляваща неплатените суми по договор между страните от м. май 2017 г., с предмет предоставяне на услуги на „НКБ Консултинг“ ЕООД от М. Л., като инженер по договор/експерт по количествена оценка за проект „Консултантски услуги за строителен надзор за инвестиционен проект за подобряване на градските услуги (USIIP)“ в Грузия, включваща неизплатени възнаграждения по фактури, както следва: Фактура № 03/2024 – за март 2024 г., с дължима сума: 5 257,71 евро; Фактура № 04/2024 – за април 2024 г., дължима сума: 4 136,36 евро; Фактура № 05/2024 – за май 2024 г., дължима сума: 5 613,63 евро и Фактура № 06/2024 – за юни 2024 г., дължима сума: 2 068,18 евро. Претендира законна лихва от дата на подаване исковата молба и разноски, вкл. и такива по обезпечителното производство.
Ищецът твърди, че с ответника имали сключен договор от м. май 2017 г. Ищецът изпълнявал всички свои задължения, графиците му били одобрени, но въпреки това били налице забавяния от ответника. Като сумата от 17 075.88 евро за периода м. 3 – м. 6.2024 г. не му била заплатена. Моли за уважаване на иска.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът е редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, евентуално по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, но не е подал отговор на исковата молба в срок.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба 1 доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация: чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД;
Договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Срокът не е задължителен елемент от съдържанието на договора за изработка и не рефлектира върху съгласието за сключването му, тъй като дори да не е уговорен, може да бъде определен по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – с покана.
Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.
В тежест на ищеца по производството е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договор между страните от м. май 2017 г., с предмет предоставяне на услуги на „НКБ Консултинг“ ЕООД от М. Л., като инженер по договор/експерт по количествена оценка за проект „Консултантски услуги за строителен надзор за инвестиционен проект за подобряване на градските услуги (USIIP)“ в Грузия, уговореното възнаграждение между страните, изпълнението на задълженията си за периода м.март – м.юни 2024 г., както и да установи вземанията си по размер.
Ищецът твърди, че всеки месец е изготвял и изпращал подробни ежемесечни отчети за отработените часове, конто са били одобрявани от възложителя по проекта и краен клиент /United Water Supply Company of Georgia/. След всяко одобрение, ответникът е издавал фактура към своя възложител – Ептиса, получавал е плащане, и на свой ред е извършвал периодични преводи към ищеца.
Представено е по делото удостоверение, издадено от Ептиса Сервисиос де Инхениерия С. Л., клон в Грузия, в което е отразено, че ищецът е предоставял услугите си на място в Грузия под прякото ръководство и технически надзор на проектния екип на Ептиса за период от над 7 години - от май 2017 г. до юни 2024 г., като подавал ежемесечни графици с отчет за отработеното време, които били одобрявани както от Ептиса, така и от крайния възложител по проекта. След всяко одобрение Ептиса извършвала съответното плащане към НКБ Консултинг ЕООД. Услугите, извършвани от ищеца, обхващали широк спектър от дейности по строителен надзор, мониторинг, контрол, оценки, участие в срещи с държавни институции, както и обучение на местни екипи – дейности, характерни за ангажимент от най-високо професионално ниво.
Представени са по делото и графици за работата на М. Л. по Проекта, одобрени от Ептиса. В удостоверение, издадено от Ептиса Сервисиос де Инхениерия С. Л., клон в Грузия, е отразено, че възнаграждението за консултантски/надзорни услуги за периода ноември 2023 г. – май 2024 г. е потвърдено и изплатено от възложителя LLC United Water Supply company of Georgia по инвестиционна програма за подобряване на градските услуги.
2
По делото са приложени, издадени от М. Л., с данъчен идентификационен номер:
LSCMRZ72E21F104M за „НКБ Консултинг“ ЕООД фактури за предоставени услуги като инженер по договор, както следва: фактура № 03/2024 г. за март 2024 г., дължима сума 5 257.71 евро; фактура № 04/2024 - за април 2024 г., дължима сума: 4136,36 евро; фактура № 05/2024 г.- за май 2024 г., дължима сума: 5 613,63 евро; фактура № 06/2024 г. - за юни 2024 г., дължима сума: 2 068,18 евро.
От ищеца е изпратена покана за плащане и доброволно уреждане на спор до „НКБ Консултинг“ ЕООД за заплащането на сума в общ размер на 41 068.15 евро по фактури, издадени в периода м. ноември 2023 г. – м. юни.2024 г. Покана е връчена на ответника на 15.07.2024 г. Видно от платежен документ на 31.07.2024 г. е платена на ищеца сума в размер на 12 823 евро от ответника с основание за плащане фактура 12,13 от 2023 г. и фактура 2 от 2024 г. След образуване на производство по чл. 390 ГПК и допускане на обезпечение за сума в размер на 28 275.15 евро с определение по ч. гр. д. № 9552/2024 г. на СГС, е представен платежен документ за заплащане допълнително на сумата от 11199.27 евро.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че в периода октомври 2017 г. – май 2024 г. ответното дружество е издавало фактури към дружеството „Eptisa” общо за сумата от 1 778 320,19 лева. Поради липсата на добра комуникация със счетоводството на ответната страна, информация за приходите и разходите на ответното дружество е взета от НАП, като според справки-декларациите по ЗДДС, то не е извършвало покупки от ищеца. Причината за това според вещото лице може да е, че ищецът не е регистриран по ЗДДС.
В съдебно заседание на 10.10.2025 г. е допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори само на въпроса дали процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника, след снабдяване с информация от ответника и/или от счетоводството, което е обслужвало същия. Указано е на ответника, че ако в едноседмичен срок от уведомяването, не окаже необходимото съдействие на вещото лице и не осигури достъп до счетоводната си информация, то съдът може да приеме за доказани фактите относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства.
Указанията на ответника са редовно връчени, но вещото лице не е изготвило заключението поради неосигуряване на съдействие и достъп до счетоводните книги.
При липсата на оспорване на извършените по процесните фактури услуги, както и липсата на дадено съдействие на вещото лице при работата му за проверка на тяхното приемане и осчетоводяване при ответника, сумите по тези фактури следва да се приемат дължими. Ответникът е предупреден, че при неосигуряването на съдействие на вещото лице, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК и ще приеме за доказани фактите относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства. Отделно в тази насока са и косвените доказателства по делото – направените частични плащания по фактури от ответника и отразената информация от Ептиса Сервисиос де Инхениерия С. Л., клон в Грузия /възложител по проекта/, на който ответникът издавал фактури, получавал е плащане, след което извършвал периодични преводи към ищеца. Издадената от изпълнителя фактура може да послужи като доказателство за сключване на договора и за възникване на 3 отразените в съдържанието й задължения, ако съдържа реквизити за съществените елементи на конкретната сделка. Отразяването на фактурата в счетоводните регистри на възложителя, съставлява признание за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата. Предвид неосигуряването на достъп до счетоводството на вещото лице, въпреки съобщението по чл. 161 ГПК до ответника, съдът приема, че процесните фактури са осчетоводени. Оттук, по производството е доказано, както наличието на правоотношение между страните, така и предоставените от ищеца услуги като инженер по договор/експерт по количествена оценка за проект „Консултантски услуги за строителен надзор за инвестиционен проект за подобряване на градските услуги (USIIP)“ в Грузия и техният размер.
Липсват твърдения и ангажирани доказателства от ответника за заплащане на други суми извън платените преди завеждането на делото, които са съобразени от ищеца. В плащането на 31.07.2024 г. е посочено, че се плащат суми по фактури № 12 и 13 от 2023 г. и фактура № 2 от 2024 г. Искът следва да се уважи в пълния предявен размер от 17 075.88 евро. Законна последица е присъждането на законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.09.2024 г.
По разноските:
Разноски при този изход се дължат единствено на ищеца. Представен е списък по чл.
80 ГПК и доказателства за направата на разноски в исковото производството и в обезпечителното производство по чл. 390 ГПК в общ размер на 16 161.97 лв. На ищеца ще се присъди сумата от 8263.48 евро /представляващи превалутирани 16 161.97 лв./..
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА “НКБ КОНСУЛТИНГ” ЕООД, ЕИК 123753638, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Гладстон № 32, ет. 1, ап. 3, да заплати на М. Л., гражданин на Република Италия, роден на ********** г., с паспорт № ****, тип Р, издадена на **** г. от Министерство на външните работи на Италия, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата от общо 17 075.88 евро, представляваща незаплатени суми по договор между страните от м. май 2017 г., с предмет предоставяне на услуги на „НКБ Консултинг“ ЕООД от М. Л., като инженер по договор/експерт по количествена оценка за проект „Консултантски услуги за строителен надзор за инвестиционен проект за подобряване на градските услуги (USIIP)“ в Грузия, включваща неизплатени възнаграждения за периода м.03.2024 г.-м.06.2024 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 24.09.2024 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 8263.48 евро /представляващи превалутирани 16 161.97 лв./ – за разноски в настоящото производство и в производството по чл. 390 ГПК по ч. гр. д. № 9552/2024 г. по описа на СГС.
4
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5