Акт № 4936 от 05.12.2013, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 540/2013
- Подписан
- 05.12.2013
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537 · Граждански процесуален кодекс
- чл.35а · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл. 86 · Закон за собствеността
- чл. 19, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4а, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
Публикувай
Решение № 356
Номер
356
Година
25.11.2010 г.
Град
Велико Търново
Окръжен съд - Велико Търново
На
10.25
Година
2010
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Секретар:
Прокурор: като разгледа докладваното от
Цветелина Цонева дело номер
20104100500959 по описа за
2010 година
Производството е въззивно – по чл. 258 – 253 ГПК.
С решение № 218 от 01.03.2010 година, постановено по гр.дело № 1017/2009 година по описа на Районен съд –В. Т. е прието за установено по отношение на И. И. К. от град Я., ул.” Г. З.” № ..., В. И. Т. от с.М. Ч., община В. Т., Г. И. Д. от село К., община С., Й. И. К. от с. Н., община В. Т. и Община В. Т., представлявана от кмета на Общината- Р.Р., че К. И. К. и Б. В. К. двамата съпрузи с постоянен адрес в град В. Т., ул. ”М. Г.” № .... са собственици на следния недвижим имот, находящ се в землището на село М. Ч., община В. Т., а именно: земеделска земя с площ от 600 ( шестстотин ) кв.метра, ведно с построената в нея масивна жилищна сграда със застроена площ от 35 ( тридесет и пет ) кв.метра, при граници: изток – път, север – наследници на Н. и Д.К., запад – наследници на Н и Д.К.и и юг – път, описан в Нотариален акт за собственост № ...г. на Нотариус Д.Р.- нотариус при ВТРС, представляващ имот с проектен номер 066002 (нула шестдесет и шест нула нула две, нов идентификатор по кадастралната карта изработена по чл.35а от ЗКИР - № *** - четиридесет и шест хиляди петстотин тридесет и две точка шестдесет и шест точка две), част от поземлен имот № 066001 ( нула шестдесет и шест нула нула едно) по КВС на землището на с.М. Ч., записан на наследниците на Н и Д.К.и и част от поземлен имот № 000037 (четири нули тридесет и седем)– полски път на Община В. Т..Отхвърлен като неоснователен е предявеният насрещен иск по чл.108 от Закона за собствеността. Ответниците са осъдени да заплатят 532 (петстотин тридесет и два ) лева направени разноски по делото.
Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от И. И. К., В. И. Т., Г. И. Д. и Й. И. К. чрез адв. Г.Г.. Оплакванията са за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и неправилност. Посочва се, че неоснователно са игнорирани представените от отвтетниците доказателства. Твърди се, че ВТРС е признал право на собственост на взаимно изключващи се основания- трансформирано право на собственост по параграф 4 ЗСПЗЗ и на придобивна давност. Излагат се съображения относно установените обстоятелства по делото, а именно, че съпрузите К. не са изпълнили процедурата по параграф 4 а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, същите не са ползвали земята предвид което правото им на ползване да е трансформирано в право на собственост. Твърди се още, че не е взето предвид заключението на вещото лице, според което нито имотът собственост на ответниците, описан в Решението на ПК и в Нотариален акт ..., нито претендираният от ищците са попадали в територия по & 4 ЗСПЗЗ т.е не са били предвидени за предоставяне за ползване от гражданите по ПМС , поради което процесния имот не е такъв по смисъла на параграф 4 а ЗСПЗЗ. Претендира се, че К. не са установили идентичност на имота, които претендират с този описан в Нотариален акт ...г. Тяхна е била доказателствената тежест да установят идентичност на претендираният имот с този описан в представения от тях Нотариален акт. Излагат се съображения, че неправилно ВТРС се е позовал на установена придобивна давност, доколкото според чл. 86 ЗС не се придобива по давност имот общинска собственост.От въззивния съд се иска да се отменени първоинстанционното решение,като ответниците да бъдат признати за собственици на процесната земя и на построената в нея сграда.
В срока за жалба е подадена такава еднолично от В. И. Т. чрез адв. П. Г.. Твърди, че за да бъде налице трансформация от право на ползване в право на собственост, трябва ищеца да ползва процесния имот, такова фактическо положение не се наблюдава при ищцата Б. К.. По отношение на ищеца е предоставено право на ползване по ПМС 76 от 06.07.1977г. да ползва безвъзмездно 1000 кв.м. и му се разрешава да изгради сезонна постройка там. Твърди се, че му е разрешено да строи сезонна типова постройка до 20 кв.м., а той е изградил масивна жилищна едноетажна сграда от 35 кв.м., предвид което К. не може да се ползва от право на ползване по параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма предоставени доказателства ищеца да е заплатил, чрез Община В. Т. на собствениците на имота определената му сума от 24 000 лева. Не е вляза в сила оценката на комисията, защото видно от протокола от заседанието на комисията, същия не е подписан от всички лица. Излагат се съображения, че за да вÙезе в сила тази оценка следва да е изпратена на собствениците на земята, за да могат да възразят, но това не се е случило. Тоест оценката не е влязла в сила. Посочено е, че има предоставена вносна бележка за сумата от 320 лева, а дължимата сума е 24 00 лева. Твърди се, че Т. не е получила нищо от цената на земята , която е възстановена на родителите й. Твърди се още, че е неоснователно подобаването на давност, доколкото по време на възстановяване на земите по ЗСПЗЗ давност не тече. Вещото лице казва, че тези земи не са включени в определените земи по параграфа, а са възстановени с план на земеразделяне. По делото е представено писмено становище от адв. П. Г.
Постъпила е писмена защита от адв. М.- защитник на ищците. Твърди се дори и при наличие на решение на ПК не е пречка за извършване на процедура по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочено е, че липсата на идентификация на този имот като самостоятелен такъв в КВС –с. М.Ч. води до грешка в картата на възстановената собственост, при което част от един имот неправомерно е включен в друг. Твърди се, че причината поради която имотът не попада в територията по & 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е, че процедурата по изкупуване не е протекла по нормалния ред и не е подадена своевременно информация от Община В. Т. до ОСЗ – гр.В. Т..
В съдебно заседание процесуалният представител Г. заема становище, че не е възможно да се придобива по давност общинска собственост, каквито са тези 20 кв.м общински път, които се претендират по давност. Излагат се съображения, че възстановяването на земеделска земя е лично не е възможно да бъде семейна имуществена собственост. Ответник жалба твърди, че процесната територия е закупена от ищците при условията на СИО. Посочено е, че липсва своевременно подадена информация за процесната територия от Общината до Агенцията по геодезия и кадастър и не е обособен имот за същите. Единствения начин за нанасянето им е провеждане на иск по чл. 19, ал. 4 ЗСПЗЗ Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Окръжният съд, като провери валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и прецени събраните доказателства и доводите на страните, прие следното от фактическа страна:
Съгласно Удостоверение № 1 от 15.01.1985 г. на Кметство село М. Ч., общ.В.Т., издадено на осн.чл.18 от ПМС № 76 / 05.07.1977г. за внедряване на системата за самозадоволяване на населението от селищната система с плодове, зеленчуци, месо, мляко, яйца и риба е разрешено на К. И. К. от гр.В.Т. да ползва безвъзмездно 1000 кв.м. земя в с.М. Ч., в местността „Дерето”, при граници: изток – път, запад – М.Н., север – дере и празно място и юг – път. Ищците К. в режим на съпружеска имуществена общност са построили в процесния имот масивна жилищна постройка от 35 кв.метра преди 01.03.1991 година. На основание издадена скица № 131 / 18.01.1989 г. с виза за проектиране е изготвен проект за узаконяване на сезонна постройка на К. К., който е одобрен на 08.06.1992 г. от ОбНС – В.Т.. С Акт за узаконяване № 32 от 09.06.1992 г., издаден от Началник „ТСУ” при Общински народен съвет – В.Т., е узаконена сезонна постройка на К. К. в с.М.Ч., част от дворище пл.№ 7 – 35 кв.м. След направени постъпки от К. К. за закупуване на имота, общината е отказала. Отказът на кмета е обжалван. Правото да се придобие собствеността върху имота при условията на § 4 от ЗСПЗЗ е признато и установено с влязло в сила решение по АХ дело № 190 / 1996 г. по описа на ВТОС. Въз основа на решението на ВТОС по цитираното АХД № 190 / 1996 г., е отменен изричния отказ на Кмета на Община В.Т., оформен с писмо изх.№ 94-К-233 / 23.08.1995 г. за закупуване на земеделска земя, предоставена за ползване на К. К. в с.М. Ч. от 1 декар. Преписката е върната на Общината за издаване на нов законосъобразен акт при спазване на задължителните указания на съда, съдържащи се в мотивите към самото решение. Въз основа на Решението на ВТОС по АХД № 190/1996г., извършен е оценителен протокол от 27.11.1996 г. на комисия, назначена със Заповед № 101 / 09.02.1996 г., съставен е констативен нотариален акт за собственост № 195, том 2, дело № 760 / 1997 г. на Нотариус Д.Р.- нотариус при ВТРС, с който нотариусът признава К. И. за собственик на осн.чл.483, ал.1 от ГПК ( отм.) и §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на спорния недвижим имот в землището на с.М. Ч., а именно: земя за земеделско ползване, застроена, местност „Дерето”, парцел 7, кв.12 по плана за земеразделяне, 600 кв.м., IV категория, заедно с построената в този имот Къща ( масивна сграда), със застроена площ от 35 кв.м., при граници – по нотариален акт.
С Решение № 235Ф / 25.10.1995 г. на ПК – В.Т. е възстановено правото на собственост в съществуващи ( възстановими ) стари реални граници на наследниците на Д.К. и Н.К. върху следния имот – нива от 3, 542 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с.М. Ч., местността „Дерето”, представляваща имот № 066001, при граници: имоти с № 49, 108, 48 и 51. Възстановеният с това решение имот е отразен на скица № 3 от 17.04.1997 година, но вече в местността „До село”. Въз основа на това решение № 253Ф / 25.10.95 г. на ПК – В.Т., е съставен констативен нотариален акт № ...г. на Нотариус при ВТРС, с който акт Н.В. К. е призната за собственик на осн.чл.483, ал.1 ГПК (отм.), цитираното решение № 253Ф на ПК-В.Т. на нива от 3, 542 дка, четвърта категория, местност „До село” в землището на с.М. Ч., представляваща имот № 66001, при граници - имоти № 49, 108, 48 и 51.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 55 / 14.04.2009 г. на Кметство с.М. Ч., Д.С.К. е починал на 12.11.1941 г. и е оставил следните наследници: Н.В.К – съпруга, починала на 22.02.1954 г. и син В.Д.К, починал като вдовец на 08.02.1975 г., който е оставил единствена дъщеря Н.В.К, която е починала на 19.10.2001 г. Недялка Костадинчева от своя страна оставя след смъртта си четири деца – ответниците по делото.
От заключението на ВЛ по назначената СТЕ се установява, че кадастралния и регулационния план, както и разписния лист на с.М. Ч. са одобрени със заповеди № 956 и 957 / 1936 година. С решение на ИК на Окръжния народен съвет – В.Т., взето с протокол № 14-Р-132 от 17.09.1962 г. на основание 216 ПМС от 1961 г., дворище пл.№ 7 и целият квартал 12 на с.М. Ч. са изключени от регулацията на населеното място и от този момент представляват „земеделски земи”. След влизане в сила на ЗСПЗЗ за землището на с.М. Ч. е изработен и влязъл в сила план за земеразделяне /КВС/. Вещото лице дава заключение, че имотът, отстъпен на К. К. с Удостоверение № 1/1985 г. на Кметство М. Ч. и описан в НА № ...г.на ВТРС се припокрива с част от имот № 066001 по КВС, възстановен на ответниците с площ от 580 кв.метра. Имотът се припокрива с част от ПИ № 000037 – полски път на Община В.Т. с площ от 20 кв.метра. Изготвеният от ищците проектоплан за имота е с площ от 600 кв.метра. За земите, раздадени по различни постановления на МС за земеделско ползване е изработен и одобрен план на новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на с.М. Ч.. Процесният имот не е включен в плана на новообразуваните имоти, а попада в чертите на имотите по картата на възстановената собственост. Това станало, тъй като от Община В.Т. не е подадена информация за този имот пред фирмата, която изработила плана. Процесният имот е частично идентичен с имота, описан в удостоверение № 1 / 15.01.1985 г. на Кметство с.М. Ч. с площ от 1000 кв.метра и имота, описан в НА № 195, том 2, дело № 760 / 1997 г. с площ от 600 кв.метра. Разликата в площта на имота идва от изискванията на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в който е отредена допустимата площ, която би могла да се придобие по този ред. Вещото лице констатира на място, че процесния имот е ограден от всички страни с телена мрежа на бетонови колове, има метална входна врата и едноетажна масивна жилищна сграда.
Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac14f73a-1770-47cc-b795-186fb242c8bf