Решение № 795 от 11.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 795 гр. Варна, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110110986 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от С. Г. П. срещу Д. Г. Д. и „Н. Б.“ ЕООД първоначално субективно пасивно и обективно кумулативно и евентуално съединени искове, както следва:

1. Главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за дарение, обективиран в нотариален акт № * г. по описа на нотариус О. С., по силата на който ответницата Д. Г. Д. е прехвърлила на ответника „Н. Б.“ ЕООД 5 кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор № * по КККР, находящ се в *, целият с площ от 304 кв. м. по документи за собственост и 317 кв. м по скица, при съседи имоти с идентификатори: *, *, * и * и *, като привиден и прикриващ договор за покупкопродажба;

2. Кумулативно съединен установителен иск с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за разкриване на действително сключената между страните сделка, а именно договор за покупко-продажба на 5 кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор № * по КККР, находящ се в *, които ответницата Д. Г. Д. е прехвърлила на ответника „Н. Б.“ ЕООД по КККР, прикрита като договор за дарение от 17.06.2022 г. обективиран в нотариален акт № * по описа на нотариус О. С.;

3. Съединен в условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл.

26. ал. 2, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за дарение, обективиран в нотариален акт № * г. по описа на нотариус О. С., по силата на който ответницата Д. Г. Д. е прехвърлила на ответника „Н. Б.“ ЕООД 5 кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор № * по КККР, находящ се в *, целият с площ от 304 кв. м. по документи за собственост и 317 кв. м по скица, при съседи имоти с идентификатори: *, *, * и * и *, поради невъзможен предмет;

4. Кумулативно съединен конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за допускане изкупуване от ищеца на притежаваните от ответницата Д. Г. Д. и прехвърлени на „Н. Б.“ общо 77 кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор № * по КККР, находящ се в 1 находящ се в *, при граници и съседи имоти с идентификатори: *, *, * и * и *, ведно с ½ ид. ч. от построената в ПИ еднофамилна жилищна сграда на един етаж, с идентификатор *, както следва:

- 5 кв. м. ид. ч. от ПИ, прехвърлени от Д. Г. Д. в полза на „Н. Б.“ ЕООД по силата на оспорения договор за дарение от 17.06.2022 г. и

- 72 кв. м. ид. ч. от ПИ и ½ ид. ч. от сградата, прехвърлени от Д. Г. Д. в полза на „Н.

Б.“ ЕООД по силата на договора за покупко-продажба от същата дата – 17.06.2022 г. срещу обща продажна цена от 20 000.00 евро.

Твърди се в исковата и уточняващите молби, че ищцата и ответницата Д. Г. Д. са сестри и наследници по закон на общите им наследодатели – техните родители Г. и С. Д. и като такива са съсобственици при равни квоти на общо 154/304 кв. м. ид. ч. от гореописания поземлен имот и на по ½ ид. ч. от сградата, а останалите 150/304 кв. м. ид. ч. от ПИ са собственост на „В. Б. Г.“ ООД, ведно с построената върху имота сграда.

Сочи се, че съсобствеността между ищцата и ответницата Д. е учредена, както следва:

През 1943 г. бащата на двете сестри е закупил процесните имоти в режим на СИО.

През 1972 г. наследодателят Г. Д. се разпоредил с правото на собственост върху 150/304 кв. м. ид. ч. от поземления имот и така в неговия патримониум е останала разликата от 154/304 кв. м. ид. ч., ведно с построената върху тях сграда.

През 1986 г. наследодателят Г. Д. е починал, оставяйки за наследници преживяла съпруга и две дъщери.

През 1993 г. преживялата съпруга е дарила на двете си дъщери наследените от нея и придобити в резултат от прекратяване на СИО 4/6 ид. ч. от 154/304 кв. м. ид. ч., ведно с построената върху дворното място сграда, при равни квоти, т.е. по 51,5/304 кв. м. ид. ч. от ПИ и по ½ ид. ч. от къщата.

Така двете сестри по наследяване /25,5/304 кв. м. ид. ч./ и по дарение /51,5/304 кв. м. ид. ч./ са станали съсобственици на по 77/304 кв. м. ид. ч. от процесното дворно място и на по ½ ид. ч. от сградата, построена върху дворното място.

На 17.06.2022 г. Д. Г. Д. дарила 5 кв. м. ид. ч. от процесния ПИ на „Н. Б.“ ЕООД.

Веднага на същия ден при същия нотариус, с друг нотариален акт продала на същото търговско дружество останалите си 72 кв. м. ид. ч. от ПИ с нотариален акт № * на нотариус О. С..

Поддържа се, че дарението е симулативно, тъй като прикрива продажбата на 5 кв. м. от ПИ, като уврежда правата на ищцата. Твърди се, че действителната обща воля на ответниците е посредством двете сделки да се прехвърли правото на собственост върху 77 кв. м. от процесния ПИ и ½ ид. ч. от процесната сграда срещу обща продажна цена от 20 000.00 евро в полза на трето за съсобствеността лице, без да са предложени същите на ищцата-съсобственик, което е в разрез със закона, поради което се упражнява правото за обратно изкупуване при действително уговорените условия.

Отделно се твърди, че в процесния ПИ с идентиифкатор * съществува хоризонтална етажна собственост, формирана от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *, съсобствена между сестрите С. и Д. и жилищна сграда с идентификатор *, собственост на „В. Б. Г.“ ООД, поради което дворното място, върху което са построени двете сгради има статут на обща част и не може да бъде предмет на разпоредителна сделка.

Моли се за уважаване на предявените искове по посочените съображения и присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „Н. Б.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.

Ответното дружество не оспорва, че на 17.06.2022 г. между него и ответницата физическо лице са сключени два договора в нотариална форма, а именно – договор за дарение и договор за покупко-продажба с предмет процесните 77 кв. м. ид. ч. от поземления имот с идентификатор *, ведно с ½ ид. ч. от къщата с идентификатор *. Не оспорва, че 2 ищецът е съсобственик на процесния ПИ и че притежава 77 кв. м. ид. ч. от същия и останалите ½ ид. ч. от къщата.

Твърди обаче, че ограничението на чл. 33 от ЗС важи единствено за договорите за покупко-продажба, но не и за дарението като безвъзмездна разпоредителна сделка, като договорът за дарение изцяло отразява и съответства на действителната воля на участниците в нотариалното производство.

Оспорва се твърдението на ищцата, че върху ПИ с идентификатор * е учредена хоризонтална етажна собственост, доколкото сграда с идентификатор * подлежи на премахване, като още преди завеждане на настоящото дело е стартирана административната процедура в тази насока.

По същество моли за оставяне на исковете без уважение като неоснователни.

Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответницата Д. Г. Д. не оспорва твърдението, че с ищцата са съсобственици при равни квоти на общо 154/304 кв. м. ид. ч. от процесния поземлен имот и на по ½ ид. ч. от построената върху него къща; че съсобствеността е учредена на сочените основание – договор за дарение и наследяване. Не оспорва и сключените от нея и „Н. Б.“ ЕООД на 17.06.2022 г. два договора, а именно за дарение и за покупко – продажба.

Излага, че действителната й воля е била да надари търговеца с притежаваните от нея 5 кв. м. ид. ч. от дворното място, като сделката е безвъзмездна и не е необходимо при това положение да отправи покана до ищцата-съсобственик. След като дружеството е станало съсобственик е извършена и продажбата на разликата от 72 кв. м. ид. ч. и ½ ид. ч. от процесната къща и доколкото продажбата е в полза на съсобственик, а не на трето за съсобствеността лице, не е необходимо и спазването на процедурата по чл. 33, ал. 1 от ЗС.

Оспорва твърдението в исковата молба, че дворното място е обща част на сгради в режим на хоризонтална етажна собственост. Поддържа, че върху дворното място е учредена обикновена съсобственост, при която няма пречка всеки съсобственик да се разпореди с дела си съобразно изискванията на закона.

По същество се моли съдът да отхвърли исковете.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. П., чрез който поддържа предявените искове и пледира за уважаването им.

В депозираните писмени бележки Д.звива своите доводи за основателността на исковите претенции.

Ответното дружество, редовно призовано за същото съдебно заседание, представлява се от адв. С., чрез която поддържа депозирания писмен отговор на исковата молба. В депозираните писмени бележки Д.звива своите доводи за неоснователност на предявените искове.

Ответницата Д., редовно призована, явява се лично, представляват се от адв. Т., чрез която оспорват предявените искове и пледират за отхвърлянето им.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговорите, на основание чл. 12 и чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът с окончателния доклад е обявил за безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване следните юридически факти: че ищцата и ответницата Д. са съсобственици при равни квоти на 154/304 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор * или всяка една притежава по 77 кв. м. ид. ч. от имота и притежават по ½ ид. ч. от къща с идентификатор *.2, построена върху дворното място; че разликата от 150/304 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор * се притежава от „В. Б. Г.“ ООД; че на 17.06.2022 г. между ответниците са сключени два договора в нотариална форма – договор за дарение на 5 кв. м. ид. ч. от процесния ПИ с идентификатор * и договор за покупкопродажба на 72 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *, ведно с ½ ид. ч. от къща с идентификатор * срещу обща продажна цена от 20 000.00 евро.

Горните обстоятелства се констатират по несъмнен начин и от ангажираните по 3 делото писмени документи, надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК.

Видно е от представения по делото нотариален акт № * г., че Г. С. Д. е придобил по силата на договор за покупко-продажба от 31.03.1943 г. правото на собственост върху процесното дворно място с площ от 304 кв. м., находящ се в *, срещу съответната продажна цена.

От приобщения нотариален акт № * г. е вдино, че Г. С. Д. е продал на 10.08.1972 г. в полза на С. Г. Д. 150/304 ид. ч. от процесното дворно място срещу съответната продажна цена.

От представеното удостоверение за наследници от 09.08.2022 г. е видно, че Г. С. Д. е починал на 26.10.1986 г., като негови законни наследници са преживялата го съпруга С. Х.

Д., също починала - на 08.11.2007 г. и двете му дъщери, а именно ищцата С. Г. П. и ответницата Д. Г. Д..

От ангажирания нотариален акт за дарение на недвижим имот № * г. е видно, че преживялата съпруга на общия наследодател, а именно С. Х. Д. е дарила в полза на двете си дъщери С. П. и Д. Д. собствените й 4/6 ид. ч. от 103/304 ид. ч. от процеснтоо дворно място, ведно с построената в имота жилищна сграда.

От представения по делото нотариален акт за дарение на ид. ч. от недвижим имот № * г. по описа на нотариус О. С., вписан в НК под рег. № *, с район на действие РС-В., е видно, че на 17.06.2022 г. Д. Д. е дарила в полза на „Н. Б.“ ЕООД само 5/304 ид. ч. от собствените й 77/304 ид. ч. от процесното дворно място с идентификатор по КККР № *.

Видно е от ангажирания нотариален акт за покупко-продажба на ид. ч. от недвижим имот № */2022 г., че на същата дата - 17.06.2022 г. и при същия нотариус – О. С., Д. Д. е прехвърлила в полза на търговеца „Н. Б.“ ЕООД правото на собственост върху разликата от 72/304 ид. ч. от процесното дворно място, ведно с ½ ид. ч. от построената в дворното място жилищна сграда с иднетификатор по КККР № *.2, срещу обща продажна цена от 20 000.00 евро.