Решение № 36 от 22.01.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 616/2023
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 22.01.2024
- В сила
- 22.01.2024
- Състав
- Лилия Масева, Анета Илинска, Миглена Кавалова-Шекирова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 36 гр. Благоевград, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Лилия Масева
Членове:
Анета Илинска
Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20231200500616 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 560/ 13.10.2022 г., постановено по гражданско дело № 20211210102012, РС - Благоевград е осъдил ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, с ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз А. Дондуков” № 59, представлявано от Изпълнителните директори О. Ц. П., А. Б. А. и П. Д. П. да заплати на К. Д. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Благоевград, ул. „Крушево” № 18, ет.4, ап.8, със съдебен адрес: гр.
Благоевград - 2700, ул. „Тодор Александров” № 41, ет.1, офис 106, сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, емоционален стрес и негативни емоционални изживявания, изпитано чувство на страх и влошено психическо здраве в резултат на станалото на 19.02.2021 г. ПТП, причинено по вина на М. Л. А. - водач на лек автомобил с марка и модел „***”,с p e r . № *** „Гражданската отговорност” на описания лек автомобил със застраховка при ЗАД „Алианц България” с полица № BG/01/120002369705, валидна до 22.08.2021г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаване на иска - 06.08.2021г. до изплащането,
1 като отхвърлил иска над уважения размер от 2500 лв. до поискания размер от 4500 лв., като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, съдът е осъдил ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, с ЕИК 040638060, да заплати на К. Д. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „**” № *, ет*, ап.*, със съдебен адрес: гр. Б.- **, ул. „**” № *, ет.*, офис ** сумата от 903,56 /деветстотин и три лева и петдесет и шест стотинки/ лв. направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, съдът е осъдил К. Д. Ш., с ЕГН **********, да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, с ЕИК 040638060, сумата от 643,56 /шестстотин четиридесет и три лева и петдесет и шест стотинки/ лв. направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Срещу това решение, в отхвърлителната му част и присъдени разноски на другата страна, е постъпила въззивна жалба с вх.№19980/30.11.2022 г. , подадена от К. Ш.,с.а.: гр.Б.,ул.“***“№*, ет.*, офис *.
Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка и е формулирал обоснован извод за основателност на претенцията, като жалбоподателят не е съгласен единствено с определения размер на неимуществените вреди, тъй като не обезщетявал претърпените болки и страдания от реализираното ПТП със застрахован при ответното дружество автомобил. Изтъква, че при определяне на размера на обезщетението, съдът не е съобразил в пълнота нито събраните по делото доказателства, нито критериите за справедливост, като е присъдил занижен размер на обезщетението.
Отправя искане за отмяна на обжалваното решение, в частта му , в която е отхвърлен искът за неимуществени вреди над размера, уважен от съда — 2 500 лв. до претендирания с исковата молба размер от 4 500 лв., като неправилно и незаконосъобразно, като въззивният съд да определи като справедлив размер на неимуществените вреди, този претендиран с исковата молба - 4 500 лв., който е съобразен с всички неудобства, болки, тревоги и страх от бъдещето, изтърпени от ищеца, в следствие на претърпения пътен инцидент.
Претендират се сторените разноски.
С въззивната жалба е било обективирано искане по чл. 247 ГПК.
С определение № 587 от 05.04.2023 г., постановено по първоинстанционното дело, съдът е оставил без уважение като неоснователна молбата /инкорпорирана във въззивна жалба с вх.№ 19980/30.11.2022г., подадена от К. Д. Ш., със съдебен адрес гр.**, ул.“****“№*, ет.*, офис *, чрез пълномощника му адвокат Р./, с която е направено искане за поправка на явна фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение № 560/ 13.10.2022 г..
Първоинстанционният съд e изложил мотиви в насока, че видно от 2 мотивите на съдебното решение, чиято поправка се иска, съдът бил приел, че общо дължима сума за обезщетяване на неимуществените вреди от застрахователното събитие следва да се определи на 3000 лв., като се приспадне заплатеното от застрахователя обезщетение от 500 лв. на ищеца, от застрахователя на причинителя на вредата се дължи доплащане на сумата от 2500 лв., представляваща справедливо парично възмездяване на претърпените неимуществени вреди.
В постановеното съдебно решение съдът е осъдил ЗАД „Алианц България“ да заплати на ищеца К. Ш. сумата в размер на 2500 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 2500 лева, като е отхвърлил иска над уважения размер от 2500 лева до поискания размер от 4500 лева, като неоснователен, поради което е направен и краен извод, че не е налице твърдяната грешка.
Съдебният акт не е обжалван.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от ответника в производството ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна" № 16, представлявано от А.
А. и П. П.- изпълнителни директори, чрез адв. Е. З. - САК, съдебен адрес: гр.
София, ул. „Юнак" № 24, ет. 2, ап. 4, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на решението, като при постановяването му РС взел предвид всички релевантни обстоятелства и правилно преценил същите, като правилно е определил размера на обезщетението.
Въззиваемият обръща внимание, че с оглед заключенията на изготвените по делото съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, единственото травматично увреждане, което може да се приеме, че е настъпило в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие / въпреки че и за неговото установяване са налице единствено субективните оплакванията на ищеца/ е навяхване на шията, което според вещото лице отшумява в рамките на 2-3 седмици. Дори и да се приеме, че в резултат на ПТП ищецът Ш. е получил и контузия на коляното и на поясната област, изразяващи с в субективно усещане за болка, видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, същите отшумяват в рамките на няколко дни. Що се отнася до психическото състояние на К. Ш. след настъпване на ПТП и изготвената в тази връзка съдебно-психиатрична експертиза, се сочи, че същата е изготвена отново единствено въз основа на твърденията на ищеца и заявеното от неговата съпруга /чийто показания следвало да се преценяват с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК/. Вещото лице изрично било посочило, че по делото няма каквито е да било медицински данни за провеждани лечения и консултации с невролог и психиатър, не са провеждани консултации с психолог, ищецът не е приемал и успокоителни. В съдебно заседание вещото лице уточнило, че ищецът е имал остра стресова реакция, продължила около 3 дни след настъпване на инцидента, след което е преминал през постстресово разстройство, продължило във времето на 3 физическата болка. Вещото лице уточнило, че фазите на стрес, през които е преминал ищеца, представляват нормална човешка реакция за подобни случаи и не се отличават с някакви по-тежки отклонения от обичайните.
По делото не били ангажирани каквито и да било годни доказателства, които да установяват при условията на пълно и главно доказване твърдяното от ищеца и поддържано във въззивната жалба изключително тежко здравословно състояние, вкл. психическо, довело до „пълна зависимост" на Ш. от чужди хора, което пък от своя страна повишило нивото му на стрес и тревожност.
Заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение в посочената от ищеца част и за присъждане на разноски за въззивното производство.
Първоинстанционното решение в частта, с която е осъдено ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, с ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз А. Дондуков” № 59, представлявано от Изпълнителните директори О. Ц. П., А. Б. А. и П. Д. П. да заплати на К. Д. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „**” № *, ет.*, ап.*, със съдебен адрес: гр. Б. - **, ул. „***” № *, ет.*, офис *, сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, емоционален стрес и негативни емоционални изживявания, изпитано чувство на страх и влошено психическо здраве в резултат на станалото на 19.02.2021 г. ПТП, причинено по вина на М.Л. А. - водач на лек автомобил с марка и модел „***”,с per. № *** „Гражданската отговорност” на описания лек автомобил със застраховка при ЗАД „Алианц България” с полица № BG/01/120002369705, валидна до 22.08.2021г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаване на иска - 06.08.2021г. до изплащането, и присъдените в полза на Ш. разноски - е влязло в законна сила, тъй като не е обжалвано.
Въззивният съд намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което я намира за допустима.
Окръжен съд - Благоевград, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Благоевград е валидно и допустимо в обжалваната част. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна поради следното:
4
Разгледан е от първата инстанция иск по чл.432 вр. с чл.380 КЗ вр. с чл.429, ал.1 от КЗ вр. с чл.52 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД.
По делото не е спорен фактът на настъпване на ПТП на 09.02.2021г.; че виновен водач за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил с марка и модел „****” с peг. № ******, както и че този лек автомобил е бил застрахован в ЗАД „Алианц България” с полица № BG/01/120002369705, валидна до 22.08.2021г., т.е. валидна към датата на ПТП. Тези обстоятелства се установяват и от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2021 - 1046-116 от 19.02.2021г., съставен от служители при ОД на МВР Благоевград. В протокола, като обстоятелства и причини за ПТП е отразено следното: в гр.Благоевград и по бул.Св.Д.Солунски, пред сградата на Басейнова дирекция в посока от бензиностанция „ОМВ“ към ГП Е 79 участник под № 2 - /ППС с рег.№ ****, марка Х., модел Д., собственост и управляван от ищеца К. Д. Ш./ , движейки се към ГП Е 79 и при наличие на пешеходна пътека тип зебра намалява скоростта си на движение, за да пропусне движещите се по нея пешеходци, като участник 1 /ППС с рег.№ *** марка О., модел К., собственост на П. П.ООД, управляван от М. Л. А./ не се движи на необходимото разстояние, за да може да избегне удара в него и реализира ПТП.
В протокола за ПТП ищецът К. Д. Ш. е посочен като пострадало лице с диагноза - болки във врата и кръста.
На същата дата на ПТП- 19.02.2021г., ищецът е посетил МБАЛ Благоевград, като е прегледан в СПО и издаден лист за преглед на пациент, както и му е издадено искане за образно изследване за рентгенография на гръбначни прешлени. В резултат от образното изследване от 19.02.2021г. е отразено, че на фона на дегенеративно пролиферативни промени, няма рентгенови данни за травматични увреди.
При прегледа на ищеца в СПО , като анамнеза е отразено, че по данни на ищеца си е ударил главата на облегалката и съобщава за болки във врата и кръста, а при извършените изследвания на фона на дегенеративно пролиферативни промени, няма рентгенови данни за травматични увреди.
На ищеца е издадено и медицинско свидетелство № 10/2021г. от 22.02.2021г., в което е дадено заключение, че при прегледа на ищеца е установена контузия на поясна област, контузия на ляво коляно, навяхване на врата. Контузията на поясната област и ляво коляно е причинило болка и страдания, а навяхването на шията му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като описаните увреждания добре отговарят да са получени по време и начин, както съобщава в предварителните сведения ищеца - по механизма на „камшичен удар“, с поставен предпазен колан. За периода от 21.02.2021г. до 23.02.2021г. ищецът е бил в болнични, с диагноза мозъчно сътресение, отразена в болничен лист № Е 2020 1994174.