Определение № 25 от 20.01.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. Разград, 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20263300500002 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 във вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, гр.Разград, чрез пълномощник против определение № 1128/13.11.2025 г., постановено по гр.дело № 399/2025 г. по описа на РС-Разград, с което съдът е оставил без уважение направено искане от жалбоподателите за изменение на решение № 653 от 07.10.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските и конкретно присъдените в полза на частния жалбоподател - ищец в производството такива, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се застъпва становище за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, както и за неговата немотивираност и постановяване в нарушение на процесуалните правила.Навеждат се твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е отчел, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, като не е съобразил броя на предявените срещу ответника искове, с оглед предвидените в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения размери за същите.Изложени са и съображения, свързани с Правила за оценка натовареността на съдиите, приети от ВСС.Страната моли постановеното по делото определение по реда на чл. 248 от ГПК да бъде отменено и по същество да бъде постановено друго, с което да бъде уважена претенцията им за присъждане на разноски по делото за един адвокат в претендирания пълен размер.

В законоустановения двуседмичен срок насрещната по жалбата страна – Й. К. Й. не е подал отговор на частната жалба чрез назначения му в производството особен представител.

Разградският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, отговора на частната жалба и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, срещу акт подлежащ на проверка по реда на Глава XXI и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

1

Делото пред първоинстанционния съд е образувано по подадена искова молба от „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД против Й. К. Й. за признаване за установено, че ответникът му дължи сумите: 623,26 лв. главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и 80,71 лева лихва за периода от 02.03.2023 г. до 15.11.2024 г., съгласно издадени 19 броя фактури в периода 19.12.2022 г. – 24.07.2024 г. за потребени 110,484 куб. м. ВиК услуги на административен адрес: гр. Разград, бул. „България“ № 29, вх. Б, ет. 2, ап. 12 с аб. № 64053, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2125/2024 г. по описа на Районен съд Разград.Заявена е претенция за разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева. Ответната страна ,чрез назначения особен представител още с отговора на исковата молба е направила възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение..

С решение №653/07.10.2025г. РРС е уважил предявените съединени установителни искове от ищеца против ответника за дължимост на сумите 623,26 лв. главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане и 80,71 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.03.2023 г. до 15.11.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1069/21.11.2024 г. по ч. гр. д. № 2125/2024 г. по описа на РС Разград. Възложил е в тежест на ответника и сторените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство, като е уважил възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение ,присъждайки му такова от 400 лв.Изложил в решението мотиви защо счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, които този въззивен състав също споделя.

Недоволен от постановеното по делото решение в частта му за разноските, ищецът е депозирал искане по реда на чл. 248 от ГПК за неговото изменение. Съдът със свое определение, постановено в производство по чл. 248 от ГПК е оставил без уважение претенцията на ищците за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, с която е отхвърлена претенцията на ищците за присъждане на сторени от тях деловодни и съдебни разноски в размер на 708.32 лева, като неоснователна.

Срещу така постановеното определение е депозирана частна въззивна жалба, въз основа на което е образувано и производството по настоящото дело.

Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към определението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл.

278, ал. 4 във вр. с. чл.272 от ГПК, като се има предвид и следното:

При определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение, следва да се отчита броят предявени искове и правната им квалификация, броят на ответниците, цената на исковете, направените доказателствени искания и извършените процесуални действия по установяване на релевантните за делото факти, както и активността на процесуалния представител на ищеца.

Делото, което е било разгледано от районния съд е с ниска правна и фактическа сложност, приключило в едно съдебно заседание. В хода на същото не е протекъл доказателствен процес (не са изслушвани експертизи, не са разпитвани свидетели), предвид липсата на направени в този смисъл доказателствени искания, не е имало процесуални усложнения и устни прения. При съобразяване цената на всеки един от съединените искове, посочени по-горе ,чийто общ размер е 703,97 лева, то определеното от съда възнаграждение от 400 лева за един адвокат се явява справедливо, обосновано и адекватно на положения от процесуалния представител на страната 2 труд. В този смисъл РРС се е съобразил с практиката на СЕС по дело C-438/2022 г., която му дава основание да приеме, че определените в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи. Съдът може да прецени пропорционалността на платеното от заявителя адвокатско възнаграждение спрямо сложността на делото и да присъди по-нисък от минималния размер на разноските, дължими от заявителя, вкл. и без направено възражение за прекомерност. Присъденият размер от първоинстанционния съд при изложените от него мотиви, които настоящият състав напълно споделя, е справедлив и съответен на действителната фактическа и правна сложност на спора, качеството на услугата и на принципа на справедливостта, като тази сума е достатъчна да овъзмезди действията, извършени в хода на съдебното производство.

По тези съображения частната жалба се преценява като неоснователна, а атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1128/13.11.2025 г., постановено по гр.дело № 399/2025 г. по описа на РС - Разград, с което съдът е оставил без уважение направено искане от ищеца в производството за изменение на решение № 653 от 07.10.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3