Решение № 116 от 06.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пазарджик, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Елена К. Туйкова като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20245200900199 по описа за 2024 година

Производството е образувано по субективно съединени искове от С. С.

С., ЕГН **********, с адрес: с. С., община П., ул. ***, и В. С. С., ЕГН **********, с адрес: с. С., община П., ул. ***, чрез адв. Т. от САК, срещу „Застрахователно дружество Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лв., частично от 40 000 лева за претърпените от първата ищца неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило на 07.11.2022 г. ПТП по вина на М. С. Д., управлявал л. а. БМВ 318и, рег. № ***, ведно със законната лихва от 27.02.2023 г. до окончателното плащане, както и за заплащане на обезщетение в размер на 18 000 лв., частично от 30 000 лева за претърпените от втората ищца неимуществени вреди – болки и страдания от същото ПТП, ведно със законната лихва от 27.02.2023 г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Исковете се основават на следните фактически твърдения:

На 07.11.2022 г., около 22:30 ч., на път І-8 км. 193+400 в посока от гр.

Пловдив към гр. Пазарджик, след местността „Ханчето“ на сп. Луда Яна, е настъпило ПТП, при което водачът на л. а. БМВ 318и, рег. № ***, М. С. Д., движейки се с несъобразена скорост губи управление над автомобила и се удря в лявата предпазна мантинела, при което автомобилът се завърта и преобръща няколко пъти. Пострадали са ищците, пътували на задните седалки. Съставен бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица, видно от който гражданската отговорност на водача е застрахована при 1 ответника. На водача е съставен АУАН, респ. наказателно постановление.

Пострадалите били откарани в „МБАЛ Пазарджик“ АД, където са били хоспитализирани за периода от 08.11.2022 г. до 10.11.2022 г. Подробно се описват получените от инцидента телесни увреждания. На 27.02.2023 г. ищците са предявили претенциите си за заплащане на обезщетение, но „ЗД Бул инс“ АД година и половина не е определило такова. Молят за увжаване на иска с присъждане на разноски. Посочва се и банкова сметка по чл. 127, ал. 4 от ГПК - IBAN *** в „ОББ“ АД, с титуляр адв. Д. Т..

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „Бул инс“ АД, чрез адв.

И. е подал отговор на исковата молба. Оспорва исковете по основание и размер. Водачът М. Д. не е извършвал процесния деликт. Оспорва се механизма на ПТП, достоверността на приложените към исковата молба документи. Оспорват се настъпилите вреди. Оспорват се констатациите в констативния протокол за ПТП. Оспорва се и представено медицинско удостоверение от 03.02.2023 г. досежно увреждането на зъби, като се твърди, че с оглед издаването му три месеца след инцидента, не се доказва връзката с процесния инцидент. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите поради непоставен от тяхна страна предпазен колан, който е щял да предотврати или намали травмите. Излага се също така, че исковите претенции са прекомерно високи, като се излага, че с оглед доказателствата по делото и при съобразяване принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при евентуална тяхна основателност, ищцата С. С. следва да бъде обезщетена с около 10 000 лева, а В. С. с около 7 000 лева, без отчитане на евентуално съпричиняване.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е подадена допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията на ответника и се уточняват доводите в исковата молба.

В подадения в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК допълнителен отговор се оспорват доводите на ищците.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищците за присъждане на законна лихва представлява последица от евентуалното уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова те не са длъжни да сочат размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото 2 ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като са го сезирали на 27.02.2023 г. с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент, респ. до момента застрахователят не е определил обезщетение.

Производството е допустимо.

Съдът приема от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ответното дружество и делинквента М. С. Д. е сключена застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към момента на процесното ПТП, както и че ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на 27.02.2023 г., респ. безрезултатно е изтекъл тримесечният срок за плащане.

По делото е приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.11.2022 г. на дежурен ПТП при ОД на МВР - Пазарджик, с данни за съставен АУАН на виновния водач М. Д. за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, респ. издадено е наказателно постановление № 22-1006-003384 от 22.11.2022 г. за наложена глоба на водача.

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:

Свидетелят М. С. Д. дава показания, че помни процесния инцидент.

Пътували са в една кола четирима човека – той като водач, до него седял негов приятел М., а на задните седалки били ищците С. и В.. Около 22.30 часа видял неравност на пътя и кръшнал първо вдясно после вляво, вследствие на което загубил управление над автомобила, същият се завъртял и ударил в мантинелата, и спрял в канавката. Доколкото си спомня, всички пътници били с поставени предпазни колани. Валял лек дъжд. Твърди, че скоростта, с която се движел автомобилът била 95–100 км/ч извънградско. От инцидента пострадали всички.

Свидетелят Ц. Г. С., майка на ищцата С. С., дава показания, че веднага след инцидента дъщеря й не била адекватна. Нищо не помнела. Около месец и половина не можела да се движи нормално. Не можела да си движи нормално врата, като при посещение при невролог се установило, че има засегнат нерв.

От удара определени зъби са й били разклатени, други били счупени. След изписването от болницата била почти неподвижна. Посетили стоматолог – сложили шина на клатещите се и оправили счупените. Шините на зъбите носила около три месеца. Твърди, че и към момента С. изпитва болка във врата. До ден днешен се страхува да се вози в кола. Когато се говори за инцидента, винаги плаче. От стреса отключила инсулинова резистентност и 3 приема лекарства за диабет. От субстанциите в болницата е получила и акне.

Свидетелят Н. К. С., майка на ищцата В. С., дава показания, че разбрала за катастрофата от родителите на С.. След инцидента дъщеря й престояла в болница три дни. Имала белези на главата, където са шевовете, но те не били видими. Твърди, че дъщеря й получила бъбречна криза месец след ПТП. Като си спомни за инцидента, В. плачела. Един месец била почти неподвижна.

Свидетелят М. К. П. дава показания, че помни инцидента. Движели се с нормална скорост, когато някакво черно петно излязло на пътното платно.

Предполага, че е било куче. Това петно стояло на едно място. При реакцията на водача да не го удари се получило завъртане и автомобилът излязъл от пътя. От удара двете момичета излетели от колата.

От изслушаното заключение по допуснатата по делото Комплексна САвТМЕ, изготвено от вещи лица автоексперт инж. П. К. и д-р П. М., неоспорено от страните, прието от съда като компетентно изготвено, пълно и обосновано, се установява следното:

Автотехническа част:

На 07.11.2022 г. в тъмната част на денонощието при мокра асфалтова настилка, л. а. марка „БМВ 318И, управляван от М. С. Д. и пътници М. П. – на предна лява седалка, С. С. – на задна седалка отляво и В. С. – на задна седалка отдясно се движи по път I-8 в посока от гр. Пловдив към гр. Пазарджик.

Водачът М. Д., управлявайки автомобила със скорост от около 100 км/ч, възприема препятствие на пътното платно и навива волана надясно, напуска частично платното за движение, след което навива волана рязко наляво.

Вследствие високата скорост и рязкото навиване на волана се генерират високи центробежни и инерционни сили, от които автомобилът се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка, водачът губи контрол над управлението му и настъпва удар в мантинелата, разположена южно от платното за движение, след което последва плъзгане до окончателно спиране на движението. По времена на завъртането, от създалите се центробежни сили и това че пътниците на задната седалка са били без обезопасителни колани, телата на С. С. и В. С. се насочват към задното стъкло на автомобила. По време за завъртането на автомобила първоначално настъпва удар между главата на С. С. с последващо счупване на стъклото и изпадане от купето на автомобила, след което тялото на В. С. се насочва към задното стъкло и последва изпадане от купето през него.

Причина за настъпване на ПТП е обстоятелството, че водачът е управлявал автомобила с технически несъобразена с пътните условия скорост – от над 100 км/ч, както и в резултат от рязкото навиване на волана е изгубил 4 контрол над управлението на МПС. Технически правилно е при конкретните пътно-климатични условия водачите на МПС да ги управляват с умереност и плавност в действията по отношение боравенето с уредите за управление.

Направен е извод, че преди настъпването на процесното ПТП двете ищци са били без поставени обезопасителни колани. При сложния механизъм на движението на автомобила, това е довело до свободно движение на телата им в купето, при което е настъпил удара на главата на С. С. в задното стъкло на автомобила, последващото му счупване и изпадане на тялото й на пътната настилка. След нея е изпаднала и В. С..

Вещите лица са категорични, че при правилно поставени предпазни колани травмите на ищците са щели да бъдат по-леки и изобщо нямаше да се стигне до изпадане от автомобила.

Медицинска част:

Вследствие на процесния пътен инцидент ищцата С. С. е получила следните травматични увреждания: контузия на главата, изразяваща се в няколко разкъсно-контузни рани: дясно слепоочно 5 см; две успоредни рани вляво теменно 4 см, лява тилна област 6 см, лява челна област 3 см; кръвонасядания и травматични отоци по окосмената част на главата и тялото; лекостепенно мозъчно сътресение; разклащане на два от долните леви резци (завършило с консолидацията им) и отчупване на част от коронките на горните леви предкътник и кътник; навяхване на шията без данни за лускация на прешлени или счупване и без увреждане на гръбначния мозък. Няма данни за усложнения.

Възстановяването при ищцата С. С. е отнело период от около един месец, като болевият синдром във връзка с шийното навяхване допълнително е удължило възстановяването с около месец/два.

Вследствие на процесния пътен инцидент ищцата В. С. е получила следните травматични увреждания: контузия на главата, изразяваща се в рана на главата челно 7 см. на границата на окосмената и неокосмената част с кръвонасядане около нея; кръвонасядания на главата и тялото; лекостепенно мозъчно сътресение. Няма данни за усложнения.

Възстановяването при ищцата В. С. е отнело период от около един месец.

Вещото лице д-р П. М. поддържа, че установените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП При изслушването си в открито съдебно заседание д-р М. не установява връзка между посочените от свидетелите заболявания и ПТП, като инсулинова резистентност, акне, бъбречна болест и т. н.

5

Правни изводи:

Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.