Решение № 1770 от 17.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1770 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330106627 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от Х. Н. П., ЕГН: **********, срещу Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Пловдив, адрес: гр. Пловдив, ул. „Бранислав Велешки“ № 2, представлявано от **** И. Д, с правно основание на иска чл. 128 КТ и обективно съединени с него искове за преизчисление на обезщетенията по чл. 222, ал.3 КТ и чл.

224, ал.1 КТ, с която се иска ответното училище да бъде осъдено да заплати обща сума в размер на 8753,82 лв., в която се включвала сумата от 2655,66 лв. за разликата от 18,5% за неизплатено увеличение на работната заплата за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г.; сумата от 3762,19 лв. за разликата за намаления размер на получено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ; сумата от 623,72 лв. за разликата с намаления размер на получено обезщетение по чл. 223, ал. 1 КТ. Претендира се и лихва от датата на прекратяване на трудово правоотношение до подаването на исковата молба в размер на 1712,25 лв.

В исковата молба се излагат твърдения, че страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено по взаимно съгласие съобразно чл. 325, ал. 1 КТ, считано от *** г. При прекратяването на трудовия договор било изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 31 дни, равняващо се на 3314,18 лв.

Брутното трудово възнаграждение на ищцата се състояло от основна работна заплата в размер на 1600 лв. и допълнително възнаграждение за професионален опит и трудов стаж в размер на 47% от нея, равняващо се на 752 лв. Ищцата получавала и допълнително плащане за СБКО в размер на 2,53% или 40,48 лв. Брутното трудово възнаграждение на ищцата възлизало на 2392,48 лв.

Ищцата Х. Н. П. била присъединил се член към колективен трудов договор, сключен на ниво образователна институция към датата на прекратяване на ТПО. В колективния трудов договор било регламентирано увеличение на трудовите 1 възнаграждения с 18,5%, считано от 01.01.2023 г. При прекратяването на трудовото правоотношение, дължимите обезщетения не били изплатени съобразно актуализираната работна заплата. Пропуснатото увеличение на работната заплата на месец било в размер на 442,61 лв., като умножена по шест месеца, се равнявала на 2655,66 лв. А, за разликата между изплатеното обезщетение за пенсиониране в размер на 3762,19 лв. Преизчислението на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 31 дни, възлизало на 623,72 лв. Претендира се и лихва в общ размер на 1712,25 лв. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от СУ „Любен Каравелов“. В същия се излагат съображения за основателност на иска. Ответникът признава основанието на иска, но претендира задължение по него в нетен размер, а именно неизплатено увеличение на работната заплата в размер на ***.; Обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 3660,95 лв. и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 543,90 лв. Общото неизплатено увеличение в нетен размер било 6300, 25 лв.

Ответникът възразява, че претендираната лихва върху тази сума била в размер на 1532 лв.

Ответникът признава иска в общ нетен размер на 7832, 25 лв. и оспорва останалата част до претендирания общ размер от 8753,82 лв. Ответникът твърди, че нетните суми били изплатени на ищцата. Моли производството да бъде прекратено, искът за остатъка от изплатеното възнаграждение и обезщетения до претендирания размер да бъде отхвърлен. Претендира и адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.237, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните е съществувало валидно трудово правоотношение от *** г., по силата на което ищцата Х. Н. П., ЕГН: ********** е заемала длъжността „****“.

Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № *** г. на основание взаимно съгласие и придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

При прекратяване на ТПО на ищцата са изплатени полагащите се обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ. Дължимите обезщетения не са изплатени по актуализирания размер на трудовото възнаграждение, тъй като увеличението на работните заплати се регламентира окончателно с Анекс № **** г.с дата на влизане в сила от *** г. Увеличението на работните заплати в Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Пловдив, адрес: гр. Пловдив, ул. „Бранислав Велешки“ № 2, представлявано от **** И. Д, съгласно колективния трудов договор е с 18,5%.

Началната дата на увеличението на трудовите възнаграждения обхваща период, в който ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответника. Поради тази причина нейното трудово възнаграждение и изчисляваните съобразно неговия размер полагащи се обезщетения, следва да бъдат преизчислени, като й се изплати разликата с полученото вече възнаграждение и обезщетения.

Ответната страна Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Пловдив признава задължението си да изплати на ищцата Х. Н. П., ЕГН: ********** разликата между вече платените възнаграждения и обезщетения с актуализирания размер на трудовото възнаграждение съобразно увеличението от 18,5%. Ответникът дори е извършил плащане по банков път на *** г. на нетните суми, които е счел, че дължи във връзка с разликата в месечните възнаграждения, обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ и 224, ал.1 КТ и лихвата.

Ищцата Х. Н. П., ЕГН: ********** претендира дължимите суми в брутен размер.

На основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за 2 доходите, върху които се правят осигурителни вноски, за разликата върху дължимите трудови възнаграждения от началния момент на увеличението на заплатите се дължат осигурителни вноски и данък общ доход, съобразно ЗДДФЛ. Вноските за социално и здравно осигуряване и дължимия данък ДОО се удържат авансово от осигурителите съгласно чл.7 КСО. Така, неизплатеното увеличение на работната заплата и СБКО трябва да се плати на ищцата в нетен размер. Точният размер на дължимата разлика в нетен размер за трудовите възнаграждения следва да се определи във хода на изпълнението на задължението.

По отношение на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ фактическото изплащане на нетния обуславя наличието на правна колизия. Съобразно чл. 1, ал. 8, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, за обезщетенията при пенсиониране и за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на ТПО осигурителни вноски не се дължат. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ не се включва и в облагаемия доход, т.е. върху него не се дължи и данък ДОО. Следователно дължимото обезщетение по чл.

222, ал. 3 КТ трябва да бъде платено в брутен размер. В условията на признаването на иска и изплащането на нетно възнаграждение във връзка с обезщетението за пенсиониране, ответникът следва да заплати разликата между брутно и нетно възнаграждение в размер на 101,24 лв.

Обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ не е освободено от заплащане на данък общ доход и то трябва да бъде изплатено с предварително удържан данък в размер на 10% на основание чл. 42, ал. 4 ЗДДФЛ. Данъкът следва да бъде авансово удържан в хода на изпълнение на задължението.

В рамките на устните състезания ищцата поддържа своята искова претенция за изплащане на дължимите разлики за неизплатено увеличение на работна заплата, обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ, обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ и мораторна лихва в общ размер на 1712,25 лв. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.

Ответната страна прави възражение за адвокатското възнаграждение и настоява, че фактическата и правна сложност на делото обуславя адвокатски хонорар в размер на 850 лв.

Съдът не е обвързан от размера на договореното и изплатено от страната адвокатско възнаграждение. Професионалната етика предполага, а чл. 78, ал. 5 ГПК задължава при присъждане към разноските по делото на адвокатското възнаграждение съдът да се съобрази с минималните стойности, заложени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Предявеният от ищцата Х. Н. П., ЕГН:

********** иск е осъдителен с определен материален интерес в размер на 8753,82 лв.

Съобразно чл. 7, ал.2, т. 2 от цитираната по-горе Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минималното адвокатско възнаграждение се определя в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Изчисляването на адвокатското възнаграждение може да бъде извършено за всеки от предявените искове по отделно, като в този случай дори би се надвишила договорената сума в размер на 1500 лв. Ако адвокатското възнаграждение се изчисли върху общата стойност на предявената искова молба, то хонорарът е под размера на договорения. С оглед на свободата на договаряне, заложена в чл. 9 ЗЗД, спорното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. представлява осреднена стойност на двете методики, приложими при изчисляването му и следва да бъде уважено. С оглед признание на иска до определен размер от страна на ответника, то в негова тежест следва да се възложи част от адвокатското възнаграждение в размер на 1200 лв. С поведението си ответникът е дал повод за завеждане на настоящото дело, но благоприятни обстоятелства за него са признанието 3 на иска и изпълнението на по-голямата част от неговата стойност.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по уважени искове, на основание чл. 78 ал.6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 350, 15 лева, представляваща дължими държавни такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по уважения иск по чл. 128 КТ.

Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Пловдив, адрес: гр.

Пловдив, ул. „Бранислав Велешки“ № 2, представлявано от **** И. Д ДА ИЗПЛАТИ на Х. Н. П., ЕГН: ********** разликата между разликата между претендираната брутна и признатата и изплатена нетна стойност на иска в размер както следва:

За неизплатено увеличение на работната и СБКО в размер на 566,26 лв., превалутирани по обменен курс 1,95583 лев/евро или 289, 52 евро /двеста осемедесет и девет евро и петдесет и два евро цента/.

Разлика по обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 101,24 лв., превултирани по обменен курс 1,95583 лев/евро или 51,76 евро /петдесет и едно евро и седемедесет и шест евро цента/.

Разлика по обезщетението по чл. 124, ал. 4 КТ в размер на 73,82 лв. превултирани по обменен курс 1,95583 лев/евро или 37,74 евро /тридесет и седем евро и седемедесет и четири евро цента/.

Лихва в размер на 1712,25 лв. превултирани по обменен курс 1,95583 лев/евро или 875,46 евро /осемстотин седемедесет и пет евро и четиридесет и шест евро цента/.

ОСЪЖДА Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Пловдив, адрес: гр.

Пловдив, ул. „Бранислав Велешки“ № 2, представлявано от **** И. Д, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Н. П., ЕГН: ********** разходите й за адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в размер на 1200,00 лева т.е. 613,55 евро (шестстотин и тринадесет евро и петдесет и пет евро цента) по официалния курс от 1,95583 лев/евро.

ОСЪЖДА Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Пловдив, адрес: гр.

Пловдив, ул. „Бранислав Велешки“ № 2, представлявано от **** И. Д, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 350,15 лева, или 179,03 евро /сто седемдесет и девет евро и три евро цента/, представляваща държавни такси върху уважените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4

5