Решение № 5535 от 12.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5535 гр. Пловдив, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330103869 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, срещу Т. М. И., ЕГН: **********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3297,24 лева – главница /чиста стойност на кредита/, дължима по Договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.11.2024 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10756/18.12.2024 г. по ч. гр. д. № 20595/2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр. с., както и са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 824,43 лева – договорно възнаграждение, дължимо по Договор за потребителски кредит № ***** г. за периода 05.10.2023 г. – 22.02.2024 г.; 438,29 лева – законна лихва за забава за периода 22.02.2024 г. – 27.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на постъпване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда – 28.11.2024 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника сума в размер от 3500 лева, за срок от 30 месеца, при уговорен 1 годишен процент на разходите – 48,94 % и годишен лихвен процент – 41,00 %.

Съгласно параметрите на процесния договор, кредитополучателят дължал заплащане и на допълнителни услуги – „Фаст“ в размер на 1400 лева и „Флекси“ в размер на 3010 лева. Посочва се, че задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало на сума в общ размер от 9953,42 лева, която сума следвало да бъде върната на 30 месечни погасителни вноски в размер на 331,81 лева. Поддържа се, че ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, поради което ищецът инициирал образуването на гр. д. № 17279/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, приключило с извънсъдебно споразумение между страните. По силата на последното направените от ответника плащания за пакет допълнителни услуги по процесния договор, както и по договор за кредит № ***** г., били отнесени за погасяване на задълженията по кредитното правоотношение, предмет на настоящото производство. Изтъква се, че след сключване на споразумението оставащото задължение е обединено в една вноска с падеж 22.02.2024 г., когато е обявена предсрочна изискуемост на вземането. Ответникът не изпълнил задълженията си, с което се обосновава правния интерес на ищеца от предявените искови претенции. Изложените са доводи относно начина на формиране на дължимите по договора суми. За събиране на вземанията си ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като по образуваното ч. гр. д. № 20595/2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр. с., била издадена заповед за изпълнение за сумата от 3297,24 лева, представляваща главница /чиста стойност на кредита/ по Договор за потребителски кредит № ***** г., срещу която постъпило възражение от длъжника. Предвид това е предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за посочената сума. В настоящото производство са предявени и горепосочените осъдителни искове за заплащане на претендирани от ищеца суми по Договор за потребителски кредит № ***** г. за договорно възнаграждение и законна лихва.

Предвид изложеното е направено искане да бъдат уважени така предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т. М. И., чрез пълномощник – адв. С. Н., в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, при което на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължал само чистата стойност на кредита. Сочи се, че е налице накърняване на добрите нрави поради значителна нееквивалентност на насрещните престации. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

2

По делото е представен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***** г., сключен между страните по делото, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата в размер на 3500 лева за срок от 30 месеца, при уговорен ГПР в размер на 48,94 % и годишен лихвен процент в размер на 41,00 %. В раздел V от посочения договор за кредит е посочено, че се предоставят допълнителни услуги „Фаст“ - приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и „Флекси“ - право на промяна на погасителния план. В раздел VI от договора за кредит допълнителните услуги са остойностени, като за услуга „Фаст“ е посочено възнаграждение в размер на 1400 лева, а за услуга „Флекси“ – 3010 лева. В договора е отбелязано, че общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги е в размер на 9953,42 лева с вноска в размер на 331,81 лева.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че сключването на процесния договор е било предшествано от договаряне на неговите параметри между страните, а именно: искане за отпускане на потребителски кредит, носещо подписа на ответника /л. 7/, стандартен европейски формуляр за предоставяне на потребителски кредити, подписан от ответника /л. 8/, декларации /л. 12/, общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договорите за потребителски кредит, подписани от ответника /л. 18 – 22/, погасителен план /л. 23/.

По делото е представено споразумение от 31.01.2024 г., сключено между страните по повод гр. д. № 17279/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, водено между същите страни и с предмет процесния Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***** г. Със споразумението страните са се съгласили, че по процесния договор е заплатено възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 441 лева, а по друг, сключен между тях потребителски договор № ***** – 534,57 лева.

Постигнато е съгласие общата сума в размер на 975,57 лева да бъде прихваната от задълженията по процесния договор, като остатъчното задължение възлизало на сумата от 4061,85 лева, която ответницата се задължила да заплати до 29.02.2024 г. Наред с това ищецът се задължил да заплати на пълномощника на ответницата адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева /за което е представено преводно нареждане/, а от своя страна ответницата да прекрати образуваното съдебно производство.

От изисканото за послужване гр. д. № 17279/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив се установява, че е образувано по искова молба, подадена от Т.

М. И., ЕГН: **********, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:

175074752, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата, обективирана в глава V I от Договор за потребителски кредит № ***** г., предвиждаща заплащане ан възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1400 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаваща чл. 11, т.

9 и 10 ЗПК. С определение № 2757/05.03.2024 г. произовството по делото е прекратено поради отказ от иска на основание чл. 233 ГПК.

3

Видно от представено извлечение по сметка към процесния договор към 27.02.2025 г. общо платената сума е в размер на 947,00 лева, а остатъка – 4559,96 лева.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а предявените осъдителните искове са с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на всеки от предявените искове е обусловена от установяването от страна на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване на валидно облигационно правоотношение възникнало по повод договор за потребителски кредит, сключен с ответника.

От събраните по делото доказателства се установява, че между „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството на заемодател, и Т. М. И., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 3500 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответника е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

По категоричен начин се установи по делото, че между страните, освен сумите за главница и договорна лихва, е договорено да се заплати и възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ в размер от 1400 лева и „Флекси“ в размер на 3010 лева. Това е видно от самия договор за потребителски кредит, доколкото, както бе посочено, в раздел V е отбелязано, че се предоставят тези допълнителни услуги, а в раздел VI същите са вече остойностени, като е вписано колко общо трябва да заплати потребителят с включеното възнаграждение за допълнителни услуги.

Във връзка с направените с отговора на исковата молба възражения за нищожност на процесния договор за кредит и след извършена служебна проверка, съдът констатира, че същият страда от пороци, водещи до неговата недействителност.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и 4 когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузите за закупуване на пакети от допълнителни услуги. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест на заемателя да заплати възнаграждения за извършвани присъщи дейности на кредитора. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „допълнителни услуги“ към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При това положение вземанията за допълнителни услуги на практика представляват скрито възнаграждение за кредитора и като такива е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите. Наред с това следва да се посочи, че по естеството си тези допълнителни услуги са свързани с изпълнението на поетото по договора за кредит задължение, поради което представляват разходи по управлението на договора. В разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК е разписано, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Обсъжданите клаузи, уреждаща възнаграждението за закупени пакети от допълнителни услуги, са и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Тези клаузи са уговорени във вреда на потребителя, доколкото общо възнагражденията са в по-голям размер от сумата по кредита, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.