Решение № 225 от 02.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Пловдив, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Добрева

Членове:

Атанаска Анастасова

Момчил Найденов при участието на секретаря Кристияна Запрянова в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев като разгледа докладваното от Михаела Добрева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300600980 по описа за 2026 година С присъда рег.№ 48 от 18.03.2026 г. по н.о.х.д. № 4547/ 2023 г., РС Пловдив е признал подсъдимия С. П. Г. - роден на *, *, *, *, *, * , живущ в *, *, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 15.07.2021г. в гр. П., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „*“ с регистрационен номер *, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: - чл.20, ал.2, предл.2-ро ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; - чл.50, ал.1 ЗДвП – „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“; - чл.45, ал.2 ППЗДвП – „Пътните знаци относно предимството имат следните изображения и наименования: Б2 - "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“; чл.46, ал.2 ППЗДвП – „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът.

Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство“ и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с П. Д. Т., ЕГН **********, причинил средна 1 телесна повреда на пострадалата И. Б. К., ЕГН ********** от гр. П., - средна телесна повреда изразяваща се в счупване на телата на три гръдни прешлена и на тялото на гръдната кост, довело до трайно затрудняване движенията на снагата; - средна телесна повреда изразяваща се в разкъсване на стената на тънкото черво с излив на тънкочревно съдържимо в коремната кухина, което предизвикало остър перитонит /възпаление/, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл.6-то, б.

„а“, предл.2-ро, вр. ал.1, б.“б“, предл.2-ро, вр.чл.342, ал.1, пр.3-то, вр.чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го е признал за НЕВИНОВЕН в това да е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2, пред.1 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“ и го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото обвинение. На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното на подсъдимия С. П. Г. наказание в размер на една година лишаване от свобода с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Срещу присъдата е постъпил въззивен протест от РП Пловдив и въззивна жалба от подсъдимия чрез защитника му адв. Г. С.. В протеста се иска изменение на присъдата с налагане на кумулативното наказание по чл.343г ал.1 от НК в размер на една година. Сочи се, че в атакуваната присъда това е пропуснато. В останалата част се предлага присъдата да бъде потвърдена.

В жалбата от подсъдимия се иска отмяна на присъдата в осъдителната част и постановяване на нова оправдателна. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция като се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата и становищата на страните изразени в пледоариите пред въззивната инстанция, и при направената служебна проверка установи следното:

Жалбата и протестът са подадени в законния срок и са процесуално допустими.

По същество, за да постанови присъдата си първоинстанционният съд, 2 при проведено съдебно следствие по общия ред, е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. Г. бил правоспособен водач на моторни превозни средства с придобити категории B и AM и притежавал свидетелство за управление на МПС №*, валидно до 29.11.2022г. На 15.07.2021 г., около 23,30 часа, подсъдимият управлявал лек автомобил марка и модел „*“ с регистрационен номер * в гр. Пл., по ул. *, с посока на движение от запад на изток. Той достигнал до кръстовището образувано от ул. * и ул. *.

Кръстовището било регулирано със светофарна уредба и пътни знаци.

Светофарният отсег регулиращ движението по ул. * с посока от запад на изток бил изключен/неработещ, като движението се регулирало чрез пътен знак номер Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ , указващ че пътя, по който се движил автомобилът управляван от подсъдимия бил без предимство и последният следвало да пропусне движещите се пътни превозни средства по ул.*. Светофарният отсег регулиращ движението по ул. * с посока от север на юг също бил в неработещ режим, а движението било регулирано с пътен знак номер Б3 – „Път с предимство“. Самото пътно платно на ул. * било съставено от две ленти за движение, разделени от надлъжна пътна маркировка с номер М1 – „Единична непрекъсната линия “, като в западната, движението се осъществявало с посока север – юг, а в източната - юг – север.

Пътната настилка по ул. * била асфалтова, без компроментирани участъци, времето било сухо, с видимост осигурена от електрическата светлина на стълбовете за улично осветление. След като подсъдимият Г. достигнал до кръстовището образувано от ул. * и ул. * същият спрял. В този момент по западната летна за движение на пътното платно на ул. *, с посока на движение север – юг, със скорост от 84 км/ч. се движил лек автомобил марка и модел „*“ с рег.№ *, управляван от свидетеля П. Т.. В автомобила на предна, дясна, пасажерска седалка била пострадалата И. К., а на задната седалка в автомобила, зад шофьорското място бил свидетелят И. С.. Водачът и пострадалата били с поставени предпазни колани. Подсъдимият Г. възприел движещия се по пътя с предимство автомобил и когато същия бил на разстояние от 50,47 метра, вместо да го пропусне, навлязъл с управляваният от него л.а. марка и модел „*“ с регистрационен номер *, в западната летна за движение от пътното платно на ул. *, опитвайки да направи ляв завой и да се включи в движението по източната лента от пътното платно на ул. *. Така в западната лента за движение на ул. * настъпило пътнотранспортно произшествие между двете моторни превозни средства. Ударът настъпил в предната лява част на л.а. марка и модел „*“ с рег.№ * и задна лява страна на лек автомобил марка и модел „*“ с регистрационен номер *. След удара л.а.

„*“ с рег.№ * напуснал платното за движение отдясно, ударил се в стълб, част 3 от светофарната уредба, в пътен знак, а накрая и в дърво, намиращо се в близост, където се установил на място. В същото време подс.Г. продължил да управлва своя лек автомобил - „*“ с регистрационен номер *, по източната лента за движение на ул. *, с посока на движение юг – север като избягал от местопроизшествието. Незабавно след удара на л.а. марка и модел „*“ с рег.№ * в дървото, водачът и пътниците в него напуснали купето. За произшествието бил подаден сигнал на ЕЕНСП 112. На място пристигнал автопатрул в състав свидетелят А. В. и свидетелят И. – * в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Пловдив.

Първоинстанционният съд е приел за установена тази фактическа обстановка въз основа на проведено съдебно следствие по общия ред от: заключенията на изготвените на досъдебно производство експертизи съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 5/22 г. и повторна съдебно – медицинска експертиза по писмени данни №56/22 г. за пострадалото лице И. Б. К.; съдебно – медицински експертизи по писмени данни № 4/22 г. и № 32/22 г. съответно на двамата водачи на участвалите в ПТП автомобили; Автотехническа експертиза; автооценъчна експертиза; показания на свидетелите свидетелите И. Б. К. (приобщени и чрез прочитането им на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК), П. Д. Т., И. И.

С. (приобщени и чрез прочитането им на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК), Ч. К. Н., Н. Г.а М., И. К. У., П. Р. Г.а, Х. А. Н., А. И. В. (приобщени и чрез прочитането им на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК), Х. Й. С.

(приобщени и чрез прочитането им на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК), А. Ц. Т., Т. Г. Д. (приобщени чрез прочитането им на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК), както и от приложените по делото писмени доказателства: справка съдимост (л.137 ), характеристична справка (л.138), протокол за оглед на местипроизшествие (л.40-43), фотоалбум (л.46-52), протокол за оглед на ВД (л.81-87), протоколи за доброволно предаване (л.157158), медицинска документация на пострадалата И. К. (л.169-248; л.258), епикриза на И. И. С. (л.249-250), от приложените по делото ВД, прочетени по реда на чл. 283 НПК. На подсъдимия е предоставена възможността да даде обяснения, от която той изрично е отказал да се възползва. Не давал такива и в досъдебното производство

При така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел за установено, че са налице всички елементи от обективна и субективна страна на престъплението за което е повдигнато обвинение. За целта първоинстанционният съд е анализирал от правна страна и наличието на сочените от обвинението нарушения на правилата за движение по пътищата и отношението им към претърпените от пострадалия травми. Изключил е от 4 установените нарушения на правилата за движение по пътищата изискването на чл.20 ал.2 пр.1 от ЗДвП и е оправдал подсъдимия в извършване на вмененото му престъпление чрез нарушаване на това правило.

Пред въззивния съд делото е по инициатива и на двете страни в процеса.

При самостоятелния си прочит на първоинстанционното производство, въззивният съд намери допуснато по делото съществено процесуално нарушение, което опорочава мотивите на присъдата до степен на липсата им, по смисъла на чл.348 ал.З т.2 от НПК, и ограничава процесуалните права на страните по смисъла на чл.348 ал.З т.1 от НПК, което е основание по чл.335 ал.2 от НПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд като обсъждане на доказателствата, източник на информация изградила фактическата обстановка, единствено е маркирал събраните по делото доказателства, като е изброил събрания доказателствен материал и е цитирал експертизите. Липсва извършване на анализ на доказателствената съвкупност съгласно изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Как се отразяват събраните доказателства по делото, поотделно и в съвкупност върху установяването на елементите от фактическата обстановка, респ. върху установяването на елементи от престъпния състав, по който е обвинен подсъдимия, първоинстанционният съд не е изложил мотиви. Липсват и мотиви кои от всички събрани доказателства първоинстанционният съд е кредитирал, в каква част и защо. Всичко това поставя в невъзможност въззивния състав да установи как е формирана волята на първоинстанционния съд, отразена в диспозитива на присъдата, нито дава възможност да се преценява основателността на оплакванията във въззивната жалба и въззивния протест.

Въззивният съд не може да отстрани сам посочените процесуални нарушения, което налага отмяната на присъдата и връщането на делото на ПРС за ново разглеждане от друг състав, съгласно чл.335 ал. 2 вр. чл.348 ал.З т.1 и т.2 от НПК.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда рег.№ 48 от 18.03.2026 г. по н.о.х.д. № 4547/ 2023 г. на РС Пловдив.

ВРЪЩА делото на РС Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда.

5

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Разпечатката съдържа 34 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac120dc2-ff97-4611-bcd7-48ca595581cd