Определение № 696 от 26.02.2019, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2344/2018
- Вид
- Определение № 696
- Подписан
- 26.02.2019
- Състав
- РАЛИЦА ЦАНКОВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.15 · Закон за собствеността
- чл. 79 ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 86 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/26.02.2019г. гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
2344 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: Потребителна кооперация „Напредък“, седалище и адрес на управление: гр. Варна, жк. Владислав Варненчик, п.к. 93, вписана в Агенция по вписванията – Търговски регистър и Регистър на ЮЛНЦ с ЕИК *********, представлявана от Г.Д.К. – председател срещу
ОТВЕТНИК: Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, намира, че на основание чл.140, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.03.2019г. от 09:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“, трети микрорайон, представляващ сладкарски цех, обективиран в нотариален акт № 164, том 8, д.7083/96 г. на варненски нотариус. Съгласно КК и КР, одобрени със заповед РД-18-30/19.06.07 г. на Изп.Директор на АК сладкарският цех е нанесен както следва :
1/ СГРАДА
, с идентификатор *** и застроена площ 808 кв.м, на два етажа, 2/ СГРАДА с идентификатор *** и застроена площ 171 кв.м на един етаж, с предназначение- сграда за енерго производство,
З/СГРАДА с идентификатор *** , застроена площ 200 кв.м на един етаж, с предназначение - складова база, склад,
4/ СГРАДА с идентификатор ***, застроена площ 201 кв.м на едни етаж, с предназначение - складова база склад,
5/ СГРАДА с идентификатор ***, застроена площ 74 кв.м на един етаж с преназначение -сграда за енергопроизводство.
Всички сгради са разположени в ПИ *** с площ 4500 кв.м в урбанизирана територия с начин на трайно ползване - за хранително-вкусовата промишленост.
Сградите са построени въз основа на заповед № 302/01.02.1989 г. изд. от ИК на ОбНС Варна, с която на основание чл.15 ЗС е отстъпено право на строеж за построяване на сладкарски цех със застроена площ 1008 кв.м срещу заплащане на сумата от 18 000 лв. и предоставено право на ползване на целия парцел от 4500 кв.м. държавна собственост по акт 490/1990 г. С писмо изх. № 176/24.09.90 г. ищеца уведомява ОбНС, че е заплатил определената цена за отстъпеното право на строеж.
С разрешение за строеж № 70/09.06.1986 г.,а през 1988 г. и виза за проектиране на разширение, е сключен договор за строителство №1/08.10.86 г.
Със заповед № 7/ 15.01.90 г. на основание чл.32 ал.1 ЗТСУ и чл.75 от ППЗТСУ е одобрено преотреждането на площадката за сладкарски цех.
Кооперацията сключва договор за кредит, за оборотни средства , които ползва за изграждане на обекта.
С протокол на приемателна комисия за въвеждане в действие от 29.06.87 г. обектът е приет и въведен в експлоатация.
Обектът, земята и сградата са заведени в счетоводния баланс на ПК "НАПРЕДЪК" през 1987г. по сметка 201 и 203"СГРАДИ" с отчетна стойност земя - 7920.00 и сграда- 24878.00 лв., като обект - предприятие за захарни изделия.
Потребителна кооперация „НАПРЕДЪК"-Варна е с предходното наименование РПК"Наркооп" гр. Варна. Видно от представеното удостоверение на Варненския околийски съд на 24.06.1949г. е вписал в регистъра на кооперациите под № 78 Народно-потребителна кооперация „Наркооп". На 04.05.1962г. във фирмено дело № 3/1962г. е регистрирана Потребителна кооперация „Напредък"-Варна. С решение № 6-39 на ИК на ОНС от 27.03.198бг. РПК „Наркооп"-Варна се преименува в Потребителна кооперация „Напредък".
С писмо входящ номер РД-7-2601/26.11.2007 г. председателят на ПК „Напредък“ като собственик на описаните по-горе обекти, и отстъпено право на строеж на основание § 26 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите (ДВ бр. 41/2007 г.) е поискал от Кмета на община Варна да бъде деактуван прилежащия му терен . Предвид, че земята е била държавна собственост адм.преписка е изпратена на Обл.управител.
Между страните с искане вх. № РД-7-2601/26.11.07 г. е започнала административна преписка за деактуване на прилежащия терен на ПИ *** на основание § 26 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите (ДВ бр.
41/2007 г. и със Заповед № РД-09-7706-269/01.09.2009 г. Обл. Управител отказва да отпише от актовите книги процесния имот. Ищецът счита, че цитираната заповед е неоснователна, за ищеца са налице предпоставките на §26 от цитирания закон, съгласно които постройките на юридически лица и кооперации, изградени до 13 юли 1991 год. в това число и прилежащи терени не са общинска или държавна собственост, както и имат право да предявят искане за деактуване пред държавата и общината и това искане следва да се реализира в срок до 31.12.2007 год. и главното и съществено при наличие на посочените обстоятелства, имотът се деактува и се предава във владение на кооперациите, както и кооперацията е придобила собствеността по отношение на процесния имот въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност в следствие на упражнявана трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на него в периода 1986 г. до настоящия момент. С издадения АДС № 490/90 г. и отказа му за деактуване със Заповед № РД-09-7706-269/01.09.2009 г. ответникът оспорва собствеността на ищеца и това обосновава и процесуалната легитимация на Държавата като ответник в настоящия процес. С АДС № 490/19.01.1990 г. процесният имот е държавна собственост, а неправилно в СГКК Варна е изписан като общинска собственост, поради което исковата претенция е насочена срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище, с което твърдят, че искът са допустим, но е неоснователен.
Оспорва твърденията на ищеца, че Държавата не е собственик на процесния недвижим имот.
Твърди, че е съставен акт за държавна собственост № 490/19.01.1990 г. за имот частна държавна собственост представляващ - земя отредена за площадка на ПК „Напредък" с площ от 4500 кв. м., находящ се ж. к. „Вл. Варненчик", III м.р., град Варна, при съседи: околовръстен път, овраг „Вратцата", зел. площ. Основанието за съставянето на акта е заповед № 7/15.01.1990 г. В графа 27 „отстъпено право на строеж" от акта е записано и в последствие задраскано - ПК „Напредък", а в графа 29 е отбелязано, че „не е платено право на строеж!" и е задраскано „зап. 302/01.02.90 г." Посочена е цената на имота - 18 000 лв. Именно и този АДС имал легитимиращ ефект - с него именно Държавата доказва, че е титуляр на правото на собственост.
Със заповед № 7/15.01.1990 г. на председателя на комисията по „ТСС" на основание чл. 32, ал. 1 от ЗТСУ и чл. 75 от ППЗТСУ е одобрено преотреждането на площадка за сладкарски цех на ОКС по плана на ж. к. „Вл. Варненчик" за нуждите на ПК „Напредък" съгласно скица № 32/11.12.1989 г. издадена от ОНС - Владиславово.
В исковата молба не са посочени факти, с които да се оборва задължителната доказателствена сила на АДС, като по този начин ищецът не доказва да е придобил правото на собственост на процесния имот.
Във връзка с наведените твърдения в исковата молба, оспорва твърдението на ищеца, че сградите в процесния имот са строени със средства и труд на кооперацията, като представения от същият уведомително писмо до ОНС - Варна представлява по своята същност едно волеизявление без правна и доказателствена стойност. Не е приложено и представено по делото, платежно нареждане за реално осъществено плащане на сумата от 18 000 лв. Не са представени доказателства, че сградите са изградени със собствени средства. Приложен е погасителен план за отпуснат кредит за оборотни средства, в който е отбелязано, че кредитът се предоставя за „откупуване на валута по договор № 40-127/24.10.1985 г." Такъв договор не е представен по делото и не може да се направи извод за какво са използвани парите. Следва да се отбележи също така, че договорът за кредит е сключен през 01.03.1988 г., тоест 2 години преди издаването на заповед № 7/15.01.1990 г. и заповед № 302/1990 г. с която е отстъпено право на строеж върху поземленият имот.
Твърди още, че не са и изпълнени условията на параграф 26 от ПЗР на ЗИДЗК и основанието имотът да бъде актуван като държавен не е отпаднало. С молба вх. № РД-07-0801 -206/18.12.2007 г. от председателя на ПК „Напредък" е поискано да бъде отписан процесният имот. Производството е приключило със заповед №РД-09-7706-269/01.09.2009 г., в мотивите на която областният управител на област Варна е обсъдил събраните доказателства и е приел, че строителството е реализирано и обектът е въведен в експлоатация през 1987 г., преди датата на издаването на заповед №302/01.02.1990 г. за отстъпено право на строеж върху имота, а и процедурата за това не е надлежно приключила поради липсата на сключен въз основа на заповедта договор за отстъпено право на строеж, поради което е заключил, че сладкарския цех не е законно построен.
Не оспорва факта, че сградата в процесния имот е изградена от ищеца, но твърди, че сградата е построена без да е спазен предвидения за това ред.
Специалните разпоредби, които регулират учредяването на право на строеж върху държавна земя се съдържат в чл. 15 ЗС/отм./, който в редакцията към момента на иницииране на процедурата по отстъпване на правото на строеж / ДВ. бр.38 от 1989 г./ гласи, че право да се построи сграда върху държавна земя и да се придобие право на собственост върху сградата (право на строеж) се отстъпва на самоуправляващи се стопански организации, кооперации, на други обществени организации и на граждани по реда на чл. 13. Съгласно чл. 13, замяна на държавен недвижим имот с недвижим имот на кооперации и други обществени организации и на граждани се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на държавния имот. Със заповедта се определя и цената на имотите. Въз основа на заповедта се сключва договор за замяна между председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и другия приобретател.
В настоящия случай имотът е бил предоставен на народния съвет и респективно правото на строеж върху държавна земя възниква по силата на сложен фактически състав: заповед на председателя на ИК на ОбНС; даване на разрешение от съответния министър или ръководител на ведомство, сключване на договор за отстъпено право на строеж. Видно от приложените по делото доказателства, същите се явяват недостатъчни да бъде направен извод, че е бил завършен фактическият състав по надлежното учредяване на правото на строеж, респ. че е настъпило вещно - транслативно действие в лицето на ищеца.
Не е изпълнен целият фактически състав на отстъпеното право на строеж - не е сключен договор за отстъпване на право на строеж. Заповед № 302/01.02.1990 г. няма правопораждащо действие, тя представлява само формата, която се отправя предложение до насрещната страна, а именно с договор се прехвърлят вещни права.
След като това не е сторено, а са създадени нови правни обекти, за които няма учредено право на строеж по надлежния ред, не е спазена процедурата и кооперацията не отговаря на условията на параграф 26 от ПЗР на ЗИДЗК, то собствеността върху прилежащия терен си остава собственост на носителя на правото на строеж - Държавата.
Поземлен имот с идентификатор *** по КККР - Варна е държавна собственост и никога не е спирала да бъде такава. Неоснователни са твърденията за изтекла давност в полза на ищците.
Разпечатката съдържа 49 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac12004b-3a7a-4516-98e8-0a17b09af01b