Решение № 606 от 08.11.2023, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. Силистра, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Н. Петрова при участието на секретаря Ивелина М. Иванова като разгледа докладваното от М. Н. Петрова Гражданско дело № 20233420100440 по описа за 2023 година

Ищцата Е. П. М. твърди, че чрез договор за издръжка и гледане, обективиран в НА № 53, т. 1 по описа на СРС за 1996 г. родителите прехвърлили в полза на нейната сестра Ц.

П. Т. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (шестдесет и шест хиляди четиристотин двадесет и пет, точка, петстотин, точка, три хиляди седемстотин и четиринадесет, точка, едно, точка, осем) по кадастралната карта на гр. Силистра, одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор *** (шестдесет и шест хиляди четиристотин двадесет и пет, точка, петстотин, точка, три хиляди седемстотин и четиринадесет, точка, едно), построена в имот с идентификатор *** (шестдесет и шест хиляди четиристотин двадесет и пет, точка, петстотин, точка, три хиляди седемстотин и четиринадесет), с административен адрес: гр. Силистра, ул. “Отец Паисий” № 3 (три), ет. 2 (две), ап. 8 (осем), представляващ апартамент с площ от 60,57 кв.м. (шестдесет цяло и петдесет и седем кв.м.), състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение № 6 (шест) с площ от 15,08 кв.м. (петнадесет цяло и осем стотни кв.м.) и 7,16 % (седем цяло и шестнадесет процента) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на жилището: на същия етаж - СОС с идентификатор ***, под обекта – СОС с идентификатор *** и над обекта – СОС с идентификатор

***. С договора приобретателката се задължила да поеме гледането и издръжката на своите родители, като им осигури спокоен и нормален живот докато са живи.

Въпреки това през 2009 г. те се разболяла и не била в състояние да изпълни договорните си задължения, а вместо това самата тя се нуждаела от фактически грижи и подкрепа до смъртта си през 2013 г.

1

В тази ситуация се наложило именно ищцата да поеме отговорността за подпомагане на своите родители, поради което първоначално тя пътувала почти ежемесечно от гр. Роман (където живее) до гр. Силистра, за да им оказва подкрепа в домакинството. Скоро след смъртта на сестра й починал и бащата на ищцата, а влошеното здравословно състояние на майката изисквало трайно и поС.но обгрижване, което наложило преместването при нейната дъщеря. Първоначално след преместването си тя се връщала през летните месеци в гр. Силистра, но след 2018 г. вече не можела да се справя самостоятелно и до смъртта си през 2020 г. пребивавала в дома и под грижите на ищцата и нейното семейство.

Наследниците на приобретателката по договора за издръжка и гледане – ответници по делото, не изпълнили нито едно от произтичащите от договора задължения лично или чрез трето лице, тъй като не се грижили за прехвърлителката (а също и за починалия по – рано неин съпруг, също прехвърлител по договора), не давали издръжка и не я посещавали, нито се интересували от нейните нужди. Поради неизпълнението на задълженията по договора за издръжка и гледане ищцата моли съда да го развали досежно ¼ ид.ч. от имота, съобразена с наследствените права по отношение на принадлежащата на нейната майка ½ ид.ч. от него.

Като последица от развалянето на договора моли да бъде отменен НА № 53, т. 1 по описа на СРС за 1996 г.

Ответниците С. Д. Т., Д. С. Т. и М. С. Т. оспорват иска и молят съда да го отхвърли като неоснователен. Твърдят, че в първите години след сключването на договора за издръжка и гледане прехвърлителите били в добро здраве и не изпитвали необходимост от допълнителна подкрепа, но въпреки това Ц. Т. се интересувала от родителите си, обаждала им се, придружавала ги на лекарски прегледи, при болничен престой ходела на свиждания, закупувала лекарства и хранителни добавки, извършвала по – трудните домакински дейности (пране на килими, чистене на прозорци, сваляне и качване на пердета), съпругът , ответникът С. Т. ги транспортирал до други населени места, помагал им при закупуване на нова техника и инсталирането , а двамата помагали за обработване на градината и приготвянето на зимнината, както и в грижите за лозе в с. Полковник Ламбриново и в гр.

Силистра. След смъртта на Ц. Т. ответникът С. Т. поддържал добри отношения със своята тъща, транспортирал я до различни места, при идванията си в Силистра пазарувал и пренасял по – големи количества продукти или минерална вода, извършвал дребни поправки в дома , плащал данъците за нейни земи в с. Секулово, а освен това повече от 10 години се грижел за отдаването под наем на земите в това село, както и в с. Градница, като се запознавал с оферти, проучвал арендатори, сключвал договори за наем, получавал наема, веднъж годишно посещавал имотите. Тъй като през 2020 г. непознат човек заградил четири имота на прехвърлителката в с. Секулово, ответниците С. и Д. Т.и предприели необходимите действия за преустановяване на това нарушение.

Д. С. Т. и М. С. Т. посещавали своята баба при прибирането си от София за празници, М. Т. я посещавала и по време на гостуванията на ищцата в гр. Роман, а след смъртта на

Ц. Т. те станали много близки и се чували всяка вечер. След като прехвърлителката се разболяла от онкологично заболяване, М. Т. предложила да я придружи на прегледи (но тя 2 отказала) и търсила информацията за лечението на болестта от всякакви източници. Тъй като пандемията я заварила в гр. Роман, прехвърлителката останала в този град при ищцата, а при влошаване на здравословното състояние тя (ищцата) отказала на М. Т. да я посети, като я убедила, че знае как да се грижи за болен човек, тъй като преди това е гледала родителите на своя съпруг.

Ответниците са на мнение, че през цялото време след сключване на договора за издръжка и гледане прехвърлителката е била доволна от полаганите спрямо нея грижи, отказвала е предложения да се измести при тях в гр. Дулово, водела е нормален и спокоен живот, нуждите са били удовлетворени и тя е получавала емоционална подкрепа и уважение от тях.

При отхвърляне на иска претендират направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 537, ал. 2 ГПК.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 09.07.1996 г. лицата П.Ц.П.в и М.Л.П. в качеството на прехвърлители и Ц. П. Т. в качеството на приобретател сключили договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 53, т. 1 по описа на СРС за 1996 г., чрез който П.Ц.П. и М.Л.П. прехвърлили на своята дъщеря правото на собственост върху посочения в исковата молба недвижим имот срещу задължението на последната да поеме гледането и издръжката на своите родители докато са живи, като им осигури спокоен и нормален живот лично или чрез трето лице след вземане на тяхното предварително съгласие. Към настоящия момент и двамата прехвърлители са починали, като ищцата се явява тяхна дъщеря и единствена сестра на приобретателката Ц. П. Т., а ответниците са наследниците на последната, а именно нейни съпруг и деца.

От доказателствата по делото се установява, че прехвърлителите имали местоживеене в гр. Силистра, като обитавали апартамента, предмет на договора за издръжка и гледане, приобретателката живеела в гр. Дулово заедно със своето семейство, а другата им дъщеря – ищца по делото, била омъжена в гр. Роман, където също била трайно установена със семейството си. Пространствената близост на Ц. Т. до нейните родители, мотивирала последните да сключат процесния договор, чрез който те разчитали да си осигурят нейната подкрепа за времето, когато поради напредналата си възраст няма да бъдат в състояние да обслужват самостоятелно ежедневните си нужди (в този смисъл показанията на Т.П. и Ц.Г., познати на ищцата, и В. М., нейна дъщеря). Първоначално прехвърлителите не се нуждаели от чужда помощ при извършването на ежедневните си дейности (в този смисъл показанията на свидетелите М. и Й.С., позната на ответниците), те самите оказвали подкрепа на дъщеря си при отглеждането на техните внуци и през цялото време отношенията между приобретателката и нейните родители останали много близки, като при пътуванията до гр.

Силистра тя ги посещавала и им пазарувала. През 2010 г. Ц. Т. заболяла от онкологично 3 заболяване и починала през 2013 г., а през същия период се влошило и здравословното състояние на нейния баща, който починал през същата година, месец – два след своята дъщеря. Свидетелката М. сподели впечатленията си, че поради тежкото си заболяване нейната леля не била в състояние да полага грижи за своите родители и по – конкретно за нуждаещия се от помощ неин баща, поради което той разчитал изцяло на подкрепата на своята съпруга; свидетелката С. същевременно изрази становище в противоположен смисъл, като заяви, че въпреки сериозната си диагноза приобретателката се намирала в добро общо състояние и външния вид не издавал нейната болест, поради което тя продължила да изпълнява адекватно своите житейски и професионални задължения. Съдът счита, че тези противоречия не следва да се подлагат на допълнително изясняване, тъй като грижите, които прехвърлителят П.П. е получавал от своите близки, не са предмет на настоящото производство, при положение че договорът за издръжка и гледане не е атакуван по отношение на неговата част от имота.

От показанията на свидетелите М. и П. се установява, че след смъртта на своята дъщеря, а след това и съпруг, прехвърлителката М. П. се сринала емоционално и сякаш изведнъж остаряла, като според свидетелите М., П., Г. и Г.Л., също приятелка на ищцата, грижи за нея започнала да полага другата дъщеря, която веднъж месечно пътувала от гр.

Роман, за да я посети за няколко дни, като при посещенията си я снабдявала с хранителни продукти. Според свидетелката М. при възникване на здравословен проблем със зрението на прехвърлителката именно ищцата пътувала от гр. Роман, за да я придружи до медицински специалист в гр. Варна, което преди това ответникът С. Т. отказал да стори поради липсата на възможност. При друг от случаите М. П. след падане получила счупване на ключицата и била напълно обездвижена за продължителен период от време, като тогава отново ищцата останала в дома и се грижила за нея за период от две седмици; същото ищцата сторила и когато прехвърлителката страдала от дископатия и не била в състояние да се придвижва самостоятелно. От показанията на свидетелите на ищцовата страна става ясно, че с напредването на възрастта на прехвърлителката, се наложило тя да пребивава в дома на дъщеря си в гр. Роман през зимния сезон, като през лятото се връщала в собственото си жилище, а след влошаването на възможностите за самообслужване тя изцяло се преместила при дъщеря си през 2018 г. и останала при нея до своята смърт през 2020 г. При необходимост от медицинска консултация с ендокринолог в гр. София (в началото на 2020 г. било открито злокачествено образувание на щитовидната жлеза) прехвърлителката отсядала именно в дома на свидетелката М., чиито съпруг и деца поради малката жилищна площ се премествали временно при нейните свекър и свекърва. Междувременно в този период внуците на прехвърлителката, ответници по делото, също пребивавали в гр. София, но те не поели ангажимент за отсядането в този град, не изразили желание да я придружат при медицинските прегледи, нито я посетили на свиждане при двата престоя в болнично заведение. Според свидетелката М. ответникът Д. Т. не гостувал нито веднъж на баба си, докато тя пребивавала в гр. Роман, а ответницата М. Т. я посетила общо два – три пъти.

От показанията на разпитаните по искане на ищцата свидетели стана ясно, че 4 прехвърлителката се чувствала добре в местоживеенето си в гр. Силистра, в познатата среда, социално обкръжение и условия на нейния дом, като обичала и самия град и предпочитала да изживее старините си в него; въпреки това тя се преместила в гр. Роман по необходимост, тъй като вече не била в състояние да се справя напълно сама с ежедневните си задължения и освен дъщеря нямало кой да се грижи за нея. Прехвърлителката се измъчвала от мисълта, че не е компенсирала по никакъв начин ищцата за полаганите от нея грижи и че апартаментът е останал в собственост на ответниците, които обаче не осъществявали фактическата дейност, свързана с обслужването на нейните здравни и битови нужди. Поради тези причини тя споделяла пред свои близки и познати намерението си да развали процесния договор за издръжка и гледане, но не предприела действия в тази насока поради влошеното си здравословно състояние и поради нежеланието на ищцата и нейните дъщери да я ангажират с една продължителна и нелека съдебна процедура (в този смисъл показанията на свидетелите М. и Г.Л.).