Протокол № 339 от 16.04.2021, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 339 гр. Пазарджик , 13.04.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Веселка Златева при участието на секретаря Елена Пенова

Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Златева Гражданско дело № 20205220102955 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:15 часа се явиха:

Ищцата се явява лично и с адв. Василева – редовно упълномощена.

Ответниците се явяват лично и с адв. Ц. – редовно упълномощена.

АДВ. ВАСИЛЕВА: - Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Ц. : - Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ чл. 143 от ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ

ИЗЯСНЯВАНЕ фактическата страна на спора.

АДВ. ВАСИЛЕВА : - Поддържам исковата молба.

АДВ. Ц.: - Поддържам отговора.

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК пристъпва към излагане на ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:

В исковата молба против ответниците твърди, че страните по делото били наследници на С.П.Р., починал на ............. Същият приживе чрез договор 1 за дарение на недвижим имот с №122, том XI, нот. дело №3438/1997г. дарил на ищцата и на нейния брат - С.С.Р., починал на 23.10.2011г., и оставил за наследници ответниците, от които първата ответница била съпруга, а втората и третата - дъщери, при равни дялове - по 1/2 ид.част дворно място, представляващо У ПИ XV-191, квартал 38 по плана на село С., област Пазарджик, състоящ се целият от 630 кв.м. при уредени регулационни отношения, ведно с полумасивна жилищна сграда - едноетажна на площ от 77 кв.м. и стопанска постройка - паянтова на площ от 60 кв.м. при съседи на имота: УПИ XVI-185, УПИ Ш-184. УПИ XIV-192 и улица. В имота също така била застроена и двуетажна масивна жилищна сграда на площ от 66 кв.м., която била построена от баща й и която останала в наследство след неговата смърт.

При направена справка, установила, че след смъртта на брат й-С.С.Р. през 2011г., съпругата му - М. Б. Р., както и двете й дъщери, се снабдили с нотариален акт №27, том II, рег.№2295, нотариално дело № 189/2013г. за собственост по давностно владение при квоти 4/6 ид.ч. за първата ответница и по 1/6 ид.ч. за втората и третата ответници за двуетажна масивна жилищна сграда, застроена върху 66 кв.м. в У ПИ XV-191, квартал 38 по плана на село С., област Пазарджик при съседи: УПИ XVI-185, УПИ III-184, У ПИ XIV- 192 и улица.

Тъй като двуетажната масивна жилищна сграда била строена от нейния баща, имотът се явявал наследствен. Още повече, че ответниците се снабдили с нотариалния акт, описан по-горе, не по наследство и давност, а само по давностно владение. Налице липсва давност, тъй като брат й С.Р. бил починал през 2011г., а горецитираният нотариален акт бил издаден през 2013 г.

Сочи ищцата, че тъй като притежавам 1/2 ид.ч. от дворното място и 1/2 ид.ч. от описаните по-горе имоти по силата на направеното дарение, другата 1/2 ид.ч. била собственост на покойния й брат, двуетажната масивна жилищна сграда с площ от 66 кв.м. се явявала наследствена и неправилно ответниците се снабдили с нотариален акт за нея, още повече, че липсвало давностното владение. Предвид гореизложеното ищцата счита, че за нея бил налице правен интерес, поради което моли съда да допуснете до делба двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м. в УПИ XV-191, квартал 38 по плана на село С., област Пазарджик при съседи: УПИ XVI-185, УПИ I I 1-184, УПИ XIV-192 и улица при квоти ½ ид.ч. за нея -ищцата и по 1/6 ид.ч. за всяка една от ответниците или общо ½ ид.ч. за тях. Представени са доказателства. Формулирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК даден на ответниците, същите са депозирали писмен отговор. Изразено е становище, че предявеният иск за делба на 2 двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м., построена в УПИ XV-191, квартал 38 по плана на с.С., общ.Септември, обл.

Пазарджик бил процесуално недопустим и неоснователен. Не била налице съсобственост върху тази жилищна сграда между ищцата и ответниците. Тази сграда била изключителна собственост на ответниците и ищцата не била собственик на тази сграда.

Напълно неверни били изложените в исковата молба твърдения, че тази жилищна сграда била построена от С.П.Р., който бил баща на ищцата, свекър на ответницата М. и дядо на другите две ответници.

Тази жилищна сграда била построена изцяло и единствено от покойния С.С.Р. и неговата съпруга ответницата М. Б. Р. по време на брака им.

Строителството на жилищната сграда било реализирано в периода от 1988г.- 1990г. Сградата била построена от С.Р. и неговата съпруга М.Р. в дворно място, което било принадлежало на бащата на С.Р. - С.Р., който към момента на извършване на строителството не разполагал с нотариален акт за собственост върху дворното място.

На 23.05.1997г. покойният С.П.Р. ЕГН *** се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на дворното място, в което била построена процесната жилищна сграда, както и за другите сгради в имота (с изключение на процесната сграда), които били собственост на С.Р.. Моля да вземете предвид, че през 1997г., когато покойният С.Р. се снабдява с констативен нотариален акт за дворното място, в документа за собственост са включени само две сгради, а не и процесната.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство №54, том III, дело №1340/1997г., С.П.Р.

ЕГН *** бил признат за собственик на дворно място от 630 кв.м., съставляващо имот пл.№191, за който бил отреден урегулиран парцел XV-191 от 630 кв.м. в квартал 38 по плана на с.С., ведно с полумасивна жилищна сграда застроена върху 77 кв.м. и стопанска постройка върху 60 кв.м.

В цитирания нотариален акт липсвала масивната жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м., тъй като С.П.Р. знаел много добре, че той не бил нейн собственик, а същата била построена с негово съгласие от неговия син С. и снаха му М..

През същата година, през която С.П.Р. се снабдил с констативен нотариален акт за притежаваното от него дворно място и сгради, той подписал на своя син С.С.Р. декларация съгласно чл.56, ал.2, т.2 от Закона за териториално и селищно устройство, с която дал своето изрично писмено съгласие неговият син С.С.Р. да построи и узакони на свое име жилищна сграда в собствения му парцел XV-191 в квартал 38 по регулационния план на с.С. и същата да бъде негова собственост, а всички строителни книжа и разрешения съгласно чл.224, 225 т.1, чл.231 от ПППЗТСУ да бъдат издавани на името на С.С.Р.. Същият се ползвал с всички права и задължения на ЗТСУ, като носил отговорност за изпълнението на ЗТСУ. Подписът и съдържанието на декларацията били заверени от Васил Т.Бараков -кмет на кметство С. под 3 рег.№249/08.09.1997г.

Видно от Констативен акт №8 от 03.09.1997г., изд. от Община Септември, на 03.09.1997г. била извършена проверка и обследване на строителството на обект в парцел XV -191 в квартал 38 на с.С., при което било констатирано, че строителството на жилищната сграда било започнато от С.С.Р. от с.С. в парцел XV -191 в квартал 38 на с.С. върху 63 кв.м. през периода 1988-1990г. Изпълнена е едноетажна сграда със сутерен и тавански етаж на уличната и дворищната линия съгласно одобрено ЧКЗП, одобрено със Заповед 37/30.07.1997г.

Представят ответниците одобрени архитектурни проекти от Община Септември от 03.09.1997г. за узаконяване на жилищна сграда в парцел XV 191 в квартал 38 на с.С. на името на С.С.Р.. Представят и Конструктивно становище относно узаконяване на жилищна сграда на С.С.Р. в парцел XV 191 в квартал 38 на с.С., изд. от инж.М. Спасова. Представят и проект за обект: ЧКЗП с инвеститор С.С.Р. от месец май 1997г., изработен от проектант арх.Герасимов. Видно от Акт за узаконяване №16 от 09.09.1997г., изд. от гл.архитект Б.Б., лицето С.С.Р. не бил имал проекти и строително разрешение за построяването на жилищната сграда в парцел XV-191 квартал 38 по плана на с.С.. Лицето С.С.Р. построило едноетажна еднофамилна жилищна сграда върху 63 кв.м.-завършен вид на уличната регулационна линия и дворищната регулационна линия с парцел XVI. Построената от С.С.Р. жилищна сграда върху 63 кв.м. била узаконена с Акт за узаконяване №16 от 09.09.1997г., изд. от гл.архитект Б.Б..

Като поредно доказателство, че жилищната сграда била построена от С.С.Р. ответниците представят фактура от 11.11.1989г. за закупуване на тухли за построяването на сградата. Представят и нотариално заверена декларация от 30.12.1992г., с която Николай Илиев Шуманов, родом от с.С. дал своето съгласие неговият съсед С.С.Р. да построи на граничната регулационна линия с неговия парцел XVI-185 жилищна сграда.

След построяването и узаконяването на жилищната сграда С.С.Р. и неговата съпруга М.Р. декларирали жилищната сграда в Община Септември и заплащали данък сгради и такса смет от датата на узаконяването до ден днешен. Представят два броя данъчни съобщения от 11.03.1998г. съответно до С.С.Р. и до М. Б. Р., както и 2 бр. приходни квитанции за заплатения от тях данък сгради и такса смет от 1998г.

Посочва се, че общият наследодател С.Р. подписал декларация по чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ в полза на сина си С.Р. за учредяване в негова полза на право на строеж да построи и да узакони на негово име жилищна сграда, считайки че тази декларация била годна да му прехвърли правото на строеж.

С.Р. и М.Р. построили в дворното място на бащата на първия нова жилищна сграда, като към момента на строителството дори бащата С. не бил притежавал документ за собственост на дворното място. През 1997г. С. се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост на дворното място и същата година подписал декларацията по чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ на сина си С. за процесната жилищна сграда. Това било безспорно доказателство за установеното още тогава владение върху процесната жилищна сграда на С. и М..

4

След започване на строежа на сградата през 1988г. С. и М. били установили владение върху правото на строеж на тази сграда. През 1997г. С.Р. след като се снабдил с констативен нотариален акт за дворното място, подписал невписаната декларация по чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ с нотариална заверка на подписа за учредяване на право на строеж и узаконяване на жилищна сграда от сина му С.Р. в дворното място, собственост на бащата.

Строителството на жилищната сграда било осъществено от С.Р. по време на брака му с ответницата М.Р..

От момента на построяване на сградата 1988-1990г. и от момента на подписване на декларацията по чл.56, ал.2 били изминали повече от 10 години. На основание чл.79, ал.1 от Закона за собствеността С. и съпругата му М. станали собственици на тази сграда, на основание реализирано право на строеж и давност. Поради това тази сграда не била съсобствена между ответниците и другата наследница на С.Р.-ищцата П.Р. и не следва да се допуска до делба.

Прави се възражение срещу допускането до делба на процесната жилищна сграда, тъй като тя била лична собственост на ответниците по делото на основание, реализирано право на строеж, давност и наследство.

С. и М. били демонстрирали явно намерението си да своят жилищната сграда за себе си. След построяването на жилищната сграда те заживели в нея, само те я владеели и никой друг не е владял сградата. В тази сграда те отгледали и своите деца-две дъщери, които били пълнолетни към настоящия момент и ответници по настоящето дело. След смъртта на С.Р., жилищната сграда продължавала да се владее от неговата съпруга М.Р., която продължавала да живее в нея и понастоящем, както и от двете и дъщери, които макар да живеели в гр.Пазарджик редовно посещавали майка си в с.С..

Никой друг нямал достъп до къщата и никога не е имал. С оглед гореизложеното ответниците молят съда да отхвърли предявения иск за делба на масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м., построена в УПИ XV-191 в квартал 38 по плана на с.С., общ.Пазарджик и да не допуска същата до делба.

Представени са доказателствени искания. писмени доказателства.

Формулирани са

При тези данни съдът приема, че е предявен иск за делба.