Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 28.02.2024, Районен съд - Балчик

Съд
Районен съд - Балчик
Дело
Гражданско дело 534/2023
Вид
Решение № 11
Подписан
28.02.2024
В сила
26.03.2024
Състав
ГАЛИН ХРИСТОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 2, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 8 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.26 ал.1 пр.1 и пр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Балчик, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИН ХР. Г.ЕВ при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г.ЕВ Гражданско дело № 20233210100534 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявена искова молба от И. К. И. ЕГН********** с постоянен адрес в ***,чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“,вписано в регистър БУЛСТАТ с №***,фирмено дело№*** по описа на *** св.на СГС,с адрес на упражняване на дейността в ***,представлявано от управителя си Д. М. М. срещу БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД с ЕИК***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от управителите Б. К. Б. и С. И. Г..

Правното основание на иска е в разпоредбите на чл.26 ал.1 пр.1 и пр.2 от ЗЗД.Цената на иска е 499,95лв.

Исковата молба е получена с Рег.№3618 на 17.08.2023год.

В исковата си молба,ищецът твърди,че :

На 02.09.2021 год. И. К. И. е сключил потребителски договор за кредит № *** с „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД за сумата от 1000,00 лева (хиляда) лв. В договора е посочено, че Кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на Кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, за което се дължи сума в размер на 499,95 лева или 50 % от размера на главницата.

Заплащането на допълнителната такса „динамично месечните погасителни вноски по договора за кредит № ***. плащане“ е включено към

Счита,че клаузата по чл. 9 ал. 2, с която е договорено допълнително плащане към кредитора по Договора, е неравноправна, следователно и нищожна на основание чл. 143, ал.

2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като задължава потребителя да заплати суми, в размер на 50% за услуги, които не са извършени. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурира в Общите 1 условия към договор за потребителски кредит, публикувани на интернет страницата на „Би енд джи кредит“ ЕООД.

Съгласно т. 7.4 от Общите условия, т.нар. „Динамично плащане“ гласи: „При ползването на тази възможност Кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на Кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, при условие, че то се намира в квартала по настоящия адрес на Кредитополучателя, в рамките на работното време на Кредитора, за да извърши Кредитополучателят редовно плащане “.

В исковата си молба,ищецът,твърди, нищожност на клаузата на чл. 9 ал. 2 от Договора, където е именно задължението за заплащане на допълнителната такса, в общ размер на 499,95 лева.

Твърди,че тази клауза е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Така договореното заплащане на суми и такси, водят до оскъпяване на кредита, за което не се предоставя каквато и да била услуга, а се цели допълнителна печалба.

С чл. 9 ал. 2 страните са договорили такса бързо разглеждане, съгласно която доверителя ми следва да заплати сумата в размер на 499,95 лева. Съгласно чл. 10а ал. 2 от Закона за потребителския кредит, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тоест уговорената в чл. 10 ал. 1 такса е в пряко противоречие на императивните разпоредби на ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.

Освен това горепосоченото възнаграждение представлява печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаля императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент - 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Така заедно с договорената лихва и допълнителните възнаграждения в размер на 50 % всичко това обуславя извода, че горепосоченото ограничение е превишено /в този смисъл и § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК/.

Следователно клаузата на чл. 9 ал. 2 начисляваща допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна - чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. /В този смисъл Решение № 264073 от 18.06.2021 г. по в. гр. д. № 7007 / 2020 г. на Възз. III-б. състав на Софийски градски съд/.

Ищецът твърди,че посочената клауза от процесния договор е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от 33Д поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от 33Д, като накърняват и добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от 33П поради неравноправност.

2

С оглед изложеното,ищецът в исковата си молба ,моли съда след като се запознае и събере всички съотносими доказателства,да постанови съдебно решение с което да провъзгласи нищожността на клаузата по чл. 9 ал. 2, предвиждаща заплащането на такса „Динамично плащане” в размер на 499,95 лева, от Договор за паричен заем № ***, сключен между ищеца и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите Б. К. Б. и С. И. Г., като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД,във вр. чл. 22във вр. с чл.10 и чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

С исковата молба се правят се доказателствени искания.Претендират се направени деловодни разноски.Претендира се при определени условия да се постанови неприсъствено решение в условията на чл.238 от ГПК.Моли делото да се гледа в отсъствие на ищеца.

С исковата молба е направено искане за освобождаване на ищеца от държавни такси и разноски.

С Определение№441 от 18.08.2023год.,влязло в сила,съдът е оставил без уважение молбата по чл.83, ал.2 от ГПК.

С Разпореждане №989 от 05.09.2023год.съдът е оставил без движение исковата молба за изправяне на нередовности в нея. Нередовностите са изправени от ищеца.

Препис от исковата молба,ведно със приложенията са изпратени на ответната страна.

В законоустановения срок по чл.131от ГПК е последвал писмен отговор от ответната страна.

Писмения отговор е с Рег.№4271 от 26.09.2023год.

В писменият отговор, твърденията на дружеството-ответник са следните:

Твърди се, че клаузата на чл.9, ал.2 от договор №***/2021г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

С тези клаузи,според ответника,не се накърняват добрите нрави. Те не са в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение установени в обществото. Няма и как да бъде обратното, тъй като дейността на финансовите институции се осъществява при регулаторен режим,строг контрол и договор при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на клиентите.

Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД,договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните договори не са етични, а правни принципи, които са скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

В практиката съществуват решения,които аргументирано приемат изложената по- 3 горе постановка (напр. Решение № 272 от 31.03.2009 г. по гр. д. № 1115/2008 г. на Апелативен съд - София, ГК, I състав)

В решенията, които приемат, че нееквивалентността на престациите противоречи на добрите нрави, никъде не се открива на кои добри нрави, на кои разбирания в обществото, на кои морално-етични правила подобна сделка противоречи. Просто лаконично се посочва, че сделката е нищожна, като се обясняват теоретичните конструкции за добрите нрави или пък се преценява еквивалентността въз основа на критерии, които се определят за всеки конкретен случай.

Твърди се,че предлаганите от кредитора доброволни действия представляват скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикаля закона.

Твърдението е неоснователно,според ответника.

Изискването на чл.11, т.10 от ЗПК е да бъде наличен Годишния процент на разходите (ГПР), което е сторено в договора. Твърдението на жалбоподателя, че този процент не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката посочена в закона е неоснователно.

Съвсем неправилно се приема, че заявените от жалбоподателя, в ролята му на страна по процесния договор за кредит допълнителни действия,са част от ГПР. Те не се калкулират в ГПР защото

В допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно е дадена дефиницията за общ разход по кредита:

"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Обшият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Следва да се отбележи,че ищеца, като страна по договор за потребителски кредит сам е пожелал допълнителните действия. Всяко действие, които кредитора е предоставил е било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Би енд Джи Кредит” ООД, т.е договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Пакетът от действия присъства в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е не може да се твърди, че ищеца не е разбрал за него. Присъствайки в преддоговорната информация и факта, че ищеца сам е пожелал да го ползва отхвърля и твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП.

С оглед изложеното в писмения си отговор,дружеството-ответник,моли съда да 4 отхвърли изцяло предявения иск,като неоснователен

Претендират се направени деловодни разноски,под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Прави се възражение претендирано от ищеца. за прекомерност на адвокатското възнаграждение,

Редовно призован,ищецът не се явява лично в съдебно заседание. Упълномощеният процесуален представител-Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,вписано в регистър БУЛСТАТ с №***, фирмено дело№*** по описа на *** св.на СГС,с адрес на упражняване на дейността в ***,представлявано от управителя си Д. М. М.,от името на своя подзащитен изпраща писмена молба с Рег.№666 от 07.02.2023година с която завява,че не може да се яви лично в съдебно заседание и моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие.моли да се приемат представените писмени доказателства.Не прави доказателствени искания. Няма възражения срещу проекто-доклада.Изразява становище по същество, като моли съда да уважи изцяло исковата претенция на ищеца.Моли да се присъди адвокатско възнаграждение, в условията на чл.38 от ЗА.Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско/юрисконсултско възнаграждение от страна на дружеството-ответник.

Редовно призовано дружеството-ответник не изпраща представител в съдебно заседание. Представена е писмена молба с Рег.№642 от 05.02.2024година с която се изразява становище да се даде ход на делото в отсъствие на представител на дружеството. Представят се писмено доказателство,а именно копие от договор.

В писменият си отговор,ответната страна моли съда да отхвърли иска на ищеца, като неоснователен и недоказан. Претендира направени деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.