Решение № 1049 от 13.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1049 гр. Пловдив, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20235300501434 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на ищеца по спора Национален Осигурителен Институт – Териториално поделение - Пловдив срещу Решение № 948 от 04.03.2023 г. по гр.д. № 14 999/2021 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „ Балканкар Мизия – БГ „ ЕООД, ЕИК 200632176 и Н. М. А., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 74 ал. 3 вр. ал. 1 от КТ за прогласяване за недействителен на сключения между ответниците Трудов договор № *** г. поради противоречие със закона и заобикаляне на закона.

Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност на решението и искане за неговата отмяна и уважаване на иска. Претендира направените за двете инстанции разноски, както и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Въззиваемите са депозирали отговори по чл. 263 от ГПК за неоснователност на жалбата. Пледират за потвърждаване на решението като правилно. Претендират разноски за въззивното производство.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по иск на Национален Осигурителен Институт – Териториално поделение - *** с правно основание чл. 74 ал. 3 вр. ал. 1 от КТ за обяваване за недействителен поради противоречие с императивни разпоредби на КТ и като привиден сключения между„ Балканкар Мизия – БГ „ ЕООД, ЕИК 200632176 и Н. М. А., ЕГН – ********** Трудов Договор № *** г..

1

Изложени са следните твърдения:

1/ Управителят на ответното дружество, чрез който е сключен процесния договор – *** гражданин Я.И.Л., е напуснал РБългария на *** г. и се е намирал извън страната и към датата на сключването на договора /*** г. /, както и към датата на постъпване на работа на служителя М. / *** г. /. Поради което се счита че за работодател договорът не е подписан от посочения в него *** и така не е възникнало трудово правоотношение, съответно не е налице и постъпване на работа от служителя и започнато изпълнение на трудови задължения;

2/ Договорът е в нарушение на разпоредбата на чл. 61 ал. 1 т. 1 от КТ. В същия като място на работа е посочен офиса на дружеството - работодател в ***, а в заповедта за прекратяването, издадена само месец по късно, за място на робата е посочено ***. Поддържа се, че това противоречие води до липса на съществен елемент от задължителното съдържание на договора – място на работа.

3/ Договорът преследва забранена от закона цел – придобиване на право на обезщетение за безработица, без реално да е полаган труд по трудово правоотношение. В тази насока се поддържа, че ответника А. е наета с трудово възнаграждение в размер на максималния за 2020 г. осигурителен доход, само след месец договорът е прекратен, за този един месец на лицето не е заплащано трудовото възнаграждение, нито осигурителни вноски, като към месец септември ***г. ответното дружество е задължено към държавата за невнесени осигуровки в размер на 116 730 лв., А. не е полагала реално труд, по същия начин е процедирано и чрез сключвани през *** г. - ***г. други трудови договори с А..

Ответниците са депозирали отговори за неоснователност на иска. Поддържа се, че мястото на работа на ответницата А. е било в гр. *** / където е офиса на дружеството/, но полагала труд и в гр. *** – където се намирал адреса му на управление и че процесния договор е подписан от Я.Л. в качеството му на *** на ответното Балканкар Мизия – БГ ЕООД чрез изпращането му в гр. ***, където се намира постоянно като отговарящ за дейността на дружеството в държавите *** и ***. Поддържа че реално е полагала труд, изразяващ се в „ *** „, които дейности са й възлагани от работодателя, а краткият период на трудовото правоотношение е поради незаплащане на договореното й трудово възнаграждение – за което се е снабдила с изпълнителен лист, издаден на основание влязла в сила Заповед по чл. 410 от ГПК. Сочи се, че причината за неизплащане на трудовото възнаграждение е тежкото финансово състояние на дружеството поради провеждащо се срещу него принудително изпълнение по ГПК - дело на ЧСИ П.И., и по Закона за особените залози от страна на заложен кредитор А.П.Х..

Представен е процесния Трудов Договор № *** г.., в който е посочено че подписа за работодателя е изпълнен от ръководителя Я.Л.. Договорът е сключен за неопределено време, но с изпитателен срок от 3 месеца в полза на работодателя, с основно трудово възнаграждение от 3 060 лв. и допълнително възнаграждение с постоянен характер по 0,6 % всяка година, за длъжност „ ***“, код по НКПД ***. Посочени са още размера на платения годишен отпуск, както и че работника се задължава да постъпи на работа на *** г..

Договорът е прекратен със Заповед № *** г. с посочено основание „ срок на изпитване в полза на работодателя „, заповедта е връчена на А. на *** г.. На *** г. А. е депозирала пред НОИ – ТД – *** заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица поради прекратено, считано от *** г., към което е представила казаната заповед за прекратяване на процесното трудово правоотношение, обезщетението е отпуснато с разпореждане на ръководителя на НОИ – ТД – *** от *** г. и заплащано на А..

Справка в ТР установява, че ответното Балканкар Мизия – БГ ЕООД е регистрирано през *** г. с едноличен собственик Г.П.Б. и *** П.Г.Б.. На ***г. на основание чл. 129 от ТЗ за едноличен собственик е вписано *** ЕООД, ЕИК ***, *** на ответното дружество, 2 считано от ****** г. и понастоящем е *** гражданин Я.И.Л..

От заключението на назначената графологична експертиза се установява, че подписът за работодател на трудовия договор е изпълнен от посочения в документа негов автор – Я.Л..

От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че за месец юни *** г. на служителя А. е начислено трудово възнаграждение по ведомост в размер на 3 170, 16 лв., с чиста сума за получаване в размер на 2 481,08 лв. - след удръжки по задължителни осигурителни вноски за сметка на работника и авансов данък. Чистото възнаграждение не е получено – във ведомостта за месец юни ***г. липсва подпис на А. за плащане на сумата, същата не е преведена и по банкова сметка.

Като доказателства за извършвана от А. трудова дейност са представени писмени доказателства - Акт от *** г. за встъпване в длъжност; Ведомост за заплати за м. юни ***г., Присъствена форма за явяване/неявяване на работа за м. юни ***г. - в която работодателят е отразил явяването на работа на А. за 22 работни дни от месеца; Заповед № *** г. на *** Л. за възлагане провеждането на инструктажи и обучения в дружеството на *** П.Г.Б.; Заповед от *** г. на *** Л. за възлагане на П.Б. и Е.Б. изпълнението на патентно проучване, компютърното обезпечаване, софтуерната поддръжка и др. дейности, докладна записка от Н.

А. за това, че е изпълнила възложените й със заповеди от *** г. и от *** г. задачи, като работата е предала на *** П.Б.; страница от Книга за проведен периодичен инструктаж, започната на *** г., според която на *** г. А. се е подписала за проведен й такъв.

Представени в горната насока са и гласни доказателства – свидетелите П.Г.Б. и В.В.Ц..

Свидетелят П.Б. депозира показания, че за м. юни ***г. няма нито трудов, нито граждански договор с ответното дружество, но по пълномощие от *** организира и отговоря за дейността му и е бил пряк ръководител на ответницата Н., която работила при тях през ***г. на трудов договор за 1 месец, като периодично – и за предходни години, също работила в дружеството по трудови договори. Тя знаела много езици, сред които и английски „ технически „. Затова са й възлагани преводи на патентни проучвания и на каталози, както и патентно проучване на изделия на англоезичните пазари. Извършена работа отчитала пред свидетеля с докладни записки. Свидетелят В.Ц. депозира показания че за цялата ***г. работил във фирма „ *** „ за два часа, а също и в ответното Балканкар Мизия – БГ, няколко месеца бил ***. Не работел на граждански договор, а на трудов договор. През м. юни ***г.

Н. работила във фирмата, като свидетелят лично присъствал на подписването на трудовия й договор. Започнала работа в офиса на дружеството в гр. ***, ***, занимавала се с ***.

Свидетелят заявява да не си спомня да е провеждал инструктаж на Н..

Приложено е ч.гр.д.№ 3855/2021 г. на РС – Пазарджик, по което е издадена Заповед по ч. 410 от ГПК и изпълнителен лист в полза на въззиваемата А. срещу въззиваемото дружество за незаплатеното й трудово възнаграждение за месец юни ***г..

При така установеното съдът е отхвърлил иска, приемайки че възведените нарушения на закона – чл. 66 от КТ, досежно задължителното съдържание на трудовия договор не са налице, не е налице и заобикаляне на закона, тъй като придобиването на осигурителни права посредством встъпването в трудово правоотношение не е забранен от закона резултат , напротив – това е желан от страните и императивно установен от закона резултат от полагането на труд, към който няма законова забрана работникът да се стреми. Не са коментирани доказателствата относно реално положен от ответника А. труд по процесния договор, съответно не са изложени мотиви по спорния въпрос за положен такъв труд във връзка с възведеното по иска основание за привидност на договора - абсолютна симулация.

При служебната проверка на решението съгласно чл. 269 ал. 1 изр. 1 от ГПК настоящия съд констатира, че същото е валидно и допустимо. Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК при проверка относно правилността на решението съдът е обвързан от възведените с 3 жалбата оплаквания във вр. и с поддържаните в отговора по чл. 263 от ГПК възражения, като в случая целият предмет на спора пред районния съд е предмет и на въззивната проверка.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на решението както следва:

1/Настоява се процесния трудов договор да е недействителен поради нарушение на чл. чл. 66 ал. 1 т. 3 от КТ, тъй като посочените в него дата на сключването му и начало на неговото изпълнение не са действителните такива и като така липсва реално изразено съгласие по тях. В тази насока се поддържат доводи, че към датата на сключването и на изпълнението на договора подписалият го за дружеството негов *** Я.И.Л. не се е намирал на територията на РБългария и по делото не е установено – при лежаща върху ответниците доказателствена тежест, че същият се е намирал в гр. *** – ***, основанието за пребиваването му там и как договорът му е бил изпратен за подпис, като не е представен и договора между дружеството и *** Л. за управление и контрол, съгласно който последният упражнява дейността си на *** и отговаря за дейността на дружеството в *** и ***. Нещо повече, по делото е установено, че за Л. не са подавани данни по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО вр. чл. 10 ал. 1 от КСО да упражнява трудова дейност в качеството си на *** на Балканкар Мизия – БГ ЕООД на основание сключен между него и дружеството договор за управление и контрол, в *** или ***. Освен това, съдържанието на представените като доказателства за сключването и изпълнението на договора Акт за проведен инструктаж и за полагане на труд № *** г., Заповед № *** г., Заповед № *** г. и Докладна записка от Н. А. от *** г. било опровергано. Съгласно показанията на свидетеля В.Ц. – фигуриращ в част от тези документи, същият не е бил в трудово или гражданско правоотношение с Балканкар Мизия БГ през месеците май и юни *** г. и не е протоколирал факта за проведен на А. инструктаж, не е подписвал докладната записка за изпълнение от нейна страна на трудовите й задължения. Факта на липса на правоотношение между този свидетел и дружеството е установен по делото и от постъпилата справка от НАП за трудовите договори на Ц.. От справка от НАП е установен и факта на липса на трудово правоотношение между дружеството и лицето П.Д., също посочено в казаните по горе писмени доказателства.