Акт от 11.01.2017, Окръжен съд - Варна

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

…..………../…………………..2017 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

СЪДИЯ:

МАЯ НЕДКОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1879 по описа за

2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 34560/14.12.2016 г., подадена от М.В. Маринова с искане да бъде допълнено Определение № 2937/06.01.2016 г. по гр. д. № 1879/2016 г. в частта за разноските, като бъдат присъдени в полза на молителката направените по делото разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната страна П.И.Г., в който излага доводи за неснователност на молбата и моли да бъде оставена без уважение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на прекратителното определение в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба, подадена от П.И.Г. против М.В.Д. (М.В. Маринова), с която са предявени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД, с искане да бъде постановено решение, с което нотариален акт № 74, том. I, рег. № 1062, дело № 65/2002 г. на нотариус Светлана Стойчева, под № 193 в НК, с който В.Т.М. дарява на дъщеря си Марияна В.Д. следния недвижим имот, придобит по дарение и наследство, а именно: място, находящо се в гр. Варна, в местност „Кочмар“ с площ 1000 кв.м. по документ за собственост, а по представена скица с площ от 1119.51 кв.м., съставляващо поземлен имот № 790 по плана на селищно образование

„Сълзица“ – КП от 1999 год., в едно с построената в мястото сграда, при граници на имота по представената скица: имот № 789 и път, да бъде обявен за нищожен, тъй като накърнява добрите нрави, противоречи на закона, извършената сделка е при липса на съгласие от страна на ищеца, както и са допуснати нарушения при изповядване на сделката.

С Определение

№ 2937/06.12.2016 г., съдът е прекратил производството по гр. дело № 1879/2016 г. по описа на ВОС, поради недопустимост на предявения иск. При постановяване на определението си, съдът не се е произнесъл относно сторените в производството разноски от ответната страна.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

С оглед постановеното прекратително определение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответната страна има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от ответницата М.В. Маринова, чрез адв. К.К., с депозирането на отговор на исковата молба. Извършването на разноски в производството от страна на ответницата е установено от представения договор за правна защита и съдействие № 622449 от 09.11.2016 г., съобразно който М.В. Маринова е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер 1400 лв.

Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Цената на предявения иск възлиза на 27631,30 лв., а минималното адвокатско възнаграждение за защита по този иск, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от

Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1358,94 лв. Заплатеното от ответницата възнаграждение надвишава незначително минималното такова, поради което и съдът възприема, че размерът му е съобразен с фактическата и правна сложност на спора.

Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и определението следва да се допълни в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на М.В. Маринова в размер на 1400 лв.

С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА Определение

№ 2937/06.12.2016 г., постановено по гр. дело № 1879/2016 г. по описа на ВОС в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА П.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М.В.

Маринова, ЕГН ********** с адрес *** сума в размер на 1400 лв. (хиляда и четиристотин лева), представляваща направени разноски пред ВОС, на основание чл. 78, ал.

4 от ГПК, във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: