Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2587 от 08.07.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2930/2024
Вид
Решение № 2587
Подписан
08.07.2025
В сила
04.03.2026
Състав
Мартин Стаматов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2, предл.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144, ал.3, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 58, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 59 · Закон за кредитните институции
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2587 гр. Варна, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20243110102930 по описа за 2024 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „ПИБ АД, ЕИК ***********3, със седалище и адрес на управление:***************, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на С. А. А., ЕГН: **********, с адрес: ************, че съществува вземането присъдено с издадена по ч.гр.д.

№ 9278/2023г. на ВРС заповед № 6529/25.10.2023г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за сумите от: 8316,12 лв., представляваща падежирала главница по Договор за потребителски кредит № ***********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.07.2023г., до окончателното изплащане на задължението; и сумата от 3603,37 лв., представляваща договорна лихва за периода 12.12.2016г. - 12.06.2023г.

В исковата и уточняващите молби ищецът твърди чрез юрк. П.Б., че за процесните суми в негова полза е издадена Заповед № 6529/25.10.2023 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 9278/2023г. на ВРС, срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, обосноваващо правния интерес на ищеца от водене на установителните искове. Сочи, че по силата на Договор № ************** за банков кредит „Великден 2013“ е отпуснала на ответницата - кредитополучателя С. А. А., банков кредит в размер на 10000,00 лв., при уговорена в т.4 от договора годишна лихва от 6,7 % от отпускането на кредита до 12.06.2015г. Уговорено било в случай на просрочие над 30 дни за периода от отпускането на кредита до 12.06.2015 г., банката едностранно да промени лихвения процент по кредита, прилагайки лихвата по т. 4, б. „в“ и съответно да измени едностранно погасителния план - Приложение № 1 и размера на месечната погасителна вноска съобразно новата лихва, на основание т. 4, б. „а“ от договора. Сочи се, че съгласно т.

4, б. „б“ от договора за периода от 12.06.2015 г. до 12.06.2016 г. размерът на годишната лихва е договорен в размер на 12,7907 %, а при просрочие над 30 дни да се прилага лихвата по т. 4, б. „в“ и съответно да измени едностранно погасителния план и размера на месечната погасителна вноска. Сочи се, че съгласно т. 4, б. „в“ след изтичане на предходните периоди, за остатъчния срок и размер на кредита се прилага годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване базов лихвен процент на банката за лева, увеличен с надбавка от 1

4 пункта, като към датата на сключване на договора базовия лихвен процент бил 8.7907 % годишно. Излага се, че съгласно т. 4.1 от Договора за кредит, при прекратяване на декларираното трудово правоотношение в т. 12, освен ако не е последвано от сключване на ново трудово правоотношение със същия работодател, банката има право да увеличи едностранно лихвата по т. 4, с до 3 пункта, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение и съответно да измени едностранно погасителния план и размера на месечната погасителна вноска. Излага се, че съобразно т. 4.2, при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да получава декларирания нетен месечен доход по разплащателна сметка в банката, посочен в т. 11, б. „б“ от договора, банката има право по своя преценка, да увеличи дължимата лихва по т. 4, с 2 пункта, считано от датата на неизпълнението и съответно измени едностранно погасителния план и размера на месечната погасителна вноска. Излага се, че на основание т. 10 от договора дължимите плащания се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент по Раздел II, т. 4 от Договора, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.

Твърди се, че за периода 12.12.2016 г. до 12.06.2023 г. приложената договорна лихва по кредита е 12.7907 %. Сочи се, че кредитът е усвоен от ответницата на 13.06.2013 г. по банков път, като крайният срок за издължаване бил 12.06.2023г. Излага се, че по кредита са извършвани погашения на 12.07.2013г.; 12.08.2013г.; 12.09.2013г.; 12.10.2013г.; 12.11.2013г.;

12.12.2013г.; 12.01.2014г.; 12.02.2014г.; 12.03.2014г.; 12.04.2014г.; 12.05.2014г.; 12.06.2014г.;

12.07.2014г.; 15.07.2014г.; 12.08.2014г.; 12.09.2014г.; 12.10.2014г.; 12.11.2014г.; 12.12.2014г.;

12.01.2015г.; 12.02.2015г.; 12.03.2015г.; 12.04.2015г.; 12.05.2015г.; 12.06.2015г.; 12.07.2015г.;

12.08.2015г.; 12.09.2015г.; 12.10.2015г.; 13.11.2015г.; 15.11.2018г.; 12.12.2018г.; 08.07.2019г., като кредитът е в просрочие общо 2838 дни, считано от 12.10.2015г. до 20.07.2023г. и понастоящем е изискуем в пълен размер. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата чрез адв. П. В. е подала отговор на иска, който оспорва като недопустим и неоснователен. Излага, че договорът за кредит противоречи на чл. 430 от ТЗ, тъй като между страните не е постигнато валидно съгласие относно цената и падежа на задълженията. Поддържа се нищожност на договора на основание чл.26, ал.1, лредл.1 от ЗЗД поради противоречие с императивните норми на чл.430, ал.1 от ТЗ, чл. 58, ал.2 и чл. 59 от ЗКИ, както и на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие и на основание чл.26, ал.2 предл.4 от ЗЗД, поради липса на основание, с оглед непосочване целта на договора. Излага се, че липсва методология за изчисление и за изменение БЛП по кредита. Твърди се, че поради непостигнато съгласие относно размера на главницата и лихвата кредитополучателят не би могъл да изпадне в забава при неплащане. Поддържа се, че липсата на валидно уговорена цена в договора за кредит е порок, който не може да бъде саниран, тъй като засяга съществените условия в съдържанието му. Поддържа се че договорът е нищожен и поради неравноправност на основание чл. 146 вр. чл. 143 от ЗЗП.

Позовава се на съдебна практика обективирана в Решение № 144/08.11.2017 г. по т.д. № 2155/2016 г. на ВКС, II т.о., Решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение № 165/02.12.2016 г. по т.д. № 1777/2015 г. на ВКС, I т.о. Оспорва се предоставянето на зaемната сума. Твърди се, че ответницата не е подписвал Общите условия на ищеца.

Поддържа, че уговорките в чл. 4, букви „а“, „б“, „в“, 4.1, 4.2, 9, 10, 11 са нищожни, тъй като дават право на банката едностранно да променя лихвеният процент, съответно договорената цена. Излага се, че базовият лихвен процент е съществен елемент от съдържанието на банковата сделка, поради което не може да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключването на договора, независимо дали лихвеният процент е фиксиран или променлив/плаващ. Сочи се, че до значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца е довела липсата на клауза предвидаща възможност за намалаяване на цената на финансовата услуга при намаление на лихвения процент. Излага се, че клаузите на договора не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя относно информираността на последния, включително за възможностите му да се преговаря. Позовава се и на Решение от 14.03.2013 г. по дело С-415/11 на СЕС. Твърди се, че съгласно атакуваните неравноправни клаузи, банката има право без ясни критерии, с едностранно решение да определя размера 2 на приложимия лихвен процент по кредита, а оттам и размера на възнаградителната лихва и месечната вноска по кредита, без в самия договор да са изрично и изчерпателно уговорени всички обективни пазарни индекси и измерители и тяхното индивидуално тегло на участие в методологията за изчисляване на лихвения процент и възнаградителната лихва по кредита.

Излага се, че изменението на лихвата е опосредено от вътрешно решение на банката, които обуславя нищожност поради неравноправност на чл. 4 от договора, като уговорка във вреда на потребителя. Твърди се, че клаузите на договора противоречат и на чл.58, ал.1, т.1 от ЗКИ, защото банката не е изпълнила задължението си при отпускане на кредита да представи на потребителите подробна, пълна и ясна информация относно общите разходи по кредита (такси, комисиони и други разходи, пряко свързани с договора за кредит) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят. Излага, че голяма част от клаузите на договора не са индивидуално договорени. Цитират се решение С - 168/2005 г., С - 484/2008 г. на СЕС, както и Решение № 424/02.12.2015 г. по гр.д. № 1899 от 2015 г. на ВКС; Решение № 77/22.04.2015 г. по гр.д. № 4452/2014 г. на ВКС, Ill г.о., като се сочи, че за да е налице обективност и автоматизъм в промяна на лихвата е необходимо да не е опосредено от изричен акт на банката, а да е налице автоматизъм на промяната; да има яснота относно методиката и математическия алгоритъм, т.е. за начина на формиране на едностранно променената лихва и отделните компоненти в тази формула; да съществува изискване лихвата да бъде повишена именно с конкретния процент на повишение на индекса EURIBOR; да е предвидена възможност за реципрочно намаляване на лихвата при понижаване на индекса EURIBOR. Посочва се, че изборените критерии в случая не са налице. Позовава се и на следната практика на СЕС: Решение от 27 юни 2000 г. по дело Oceano Grupo Editorial и Salvat Editores, С-240/98—С-244/98, Recueil, стр. 1-4941, точка 25, както и Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Mostaza Clara. С- 168/05, Recueil, стр. 110421, точка 25, Решение по делото „Erte“, С-260/89/. Сочи, се е приложима чл. 51, ал. 1 от Хартата на основните права от Договора от Лисабон, както и Преюдициално питане по дело С-40 от 2011г. във връзка с обозначението на понятието „приложение на европейско право“.

По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В първото по делото открито съдебно заседание ответната страна сочи, че е погасила чрез плащане цялото вземане в хода на процеса.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. № 9278/2023г. на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение в полза на „ПИБ АД, ЕИК ***********3 против С. А. А., ЕГН: **********, за посочените в исковата молба суми.

От писмените доказателства – договор № *********** за банков кредит; погасителен план, 2 бр. извлечение от счетоводни книги на банка с изх. № 263-435/20.07.2023г., изпълнителен лист № 4952/25.10.2023г. по ч.гр.д. № 9278/2023г. по описа на ВРС, вносна бележка от 11.12.2024г. за сума 3000лв., вносна бележка от 19.11.2024г. за сума 8000лв., удостоверение изх. № 5190/13.02.2025г. на ЧСИ С. Я., се установява, че: на 13.06.2013г. между и С. А. А. – кредитополучател бил сключен Договор за банков кредит № 014LDR002888 за сума в размер на 10000,00 лв. с краен падеж за връщане 12.06.2023г. В т.4 от договора била уговорена годишна лихва от 6,7 % от отпускането на кредита до 12.06.2015г.

При просрочие над 30 дни банката имала право едностранно да промени лихвения процент по кредита, прилагайки лихвата по т. 4, б. „в“ и да измени едностранно погасителния план Приложение № 1 и размера на месечната погасителна вноска съобразно новата лихва, на основание т. 4, б. „а“ от договора. С т. 4, б. „б“ от договора за периода от 12.06.2015г. до 12.06.2016 г. размерът на годишната лихва е договорен в размер на 12,7907 %, а при просрочие над 30 дни лихвата по т. 4, б. „в“ и съответно да се измени едностранно погасителния план и размера на месечната погасителна вноска. Според т. 4, б. „в“ след изтичане на предходните периоди, за остатъчния срок и размер на кредита се прилага годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване базов лихвен процент на банката за лева, увеличен с надбавка от 4 пункта, като към датата на сключване на договора базовия лихвен процент бил 8.7907 % годишно. Съгласно т. 4.1 от Договора за кредит, при прекратяване на декларираното трудово правоотношение в т. 12, освен ако не е последвано от сключване на ново трудово правоотношение със същия работодател, банката има право да увеличи едностранно лихвата по т. 4, с до 3 пункта, считано от датата на прекратяване на 3 трудовото правоотношение и съответно да измени едностранно погасителния план и размера на месечната погасителна вноска. Съобразно т. 4.2, при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да получава декларирания нетен месечен доход по разплащателна сметка в банката, посочен в т. 11, б. „б“ от договора, банката има право по своя преценка, да увеличи дължимата лихва по т. 4, с 2 пункта, считано от датата на неизпълнението и да измени едностранно погасителния план и размера на месечната погасителна вноска. В т. 10 от договора е посочено, че дължимите плащания се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент по Раздел II, т. 4 от Договора, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.