Решение № 1937 от 19.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1937 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Мария Бойчева

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело № 20231100503946 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба от длъжниците А. Г. В. и С. И. Д., действащи чрез адв. Я., срещу Постановление за определяне на разноски от 20.02.2023 г. по изпълнително дело № 20238480400044 по описа на ЧСИ Р.А., с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателите за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 2 763,37 лева с ДДС до размера от 240 лева с ДДС – общо за двамата длъжници.

Жалбоподателите считат, че приетото от съдебния изпълнител по възражението им срещу разноските е неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че приетото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по изпълнителното производство е прекомерно и не е съобразено с извършените от него действия. Считат, че подаването на молба за образуване на изпълнително дело без никакви последващи действия от страна на адвоката не представлява действие, което да се отличава с права и фактическа сложност. Поддържат, че в случая адвокатското възнаграждение се явява прекомерно и трябва да се определи единствено съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за образуване на изпълнително дело. Твърдят, че възнаграждението е договорено общо за двамата длъжници, поради което е недопустимо да се претендира в изпратените покани за доброволно изпълнение за заплащане на тази сума два пъти от всеки един от длъжниците поотделно, тъй като взискателят би се обогатил неоснователно за сметка на длъжника и то със сума, която не му е била реално заплатена. Предвид изложеното искат да се отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното постановление и да се намали приетото адвокатско 1 възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 2 763,37 лева с ДДС до размера от 240 лева с ДДС, общо за двамата длъжници по изпълнително дело А. Г. В. и С. И. Д..

Претендират разноски за настоящото производство.

С писмен отговор взискателят М.М.З.-М. чрез адв. К. счита жалбата за неоснователна. Твърди, че адвокатското възнаграждение в размер на 2 763,37 лева с ДДС включва правната помощ както по образуване на изпълнителното производство, така и по организиране защитата на правата и интересите на взискателя в рамките на изпълнителния процес. Посочва, че заплатеният хонорар съответства на минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди, че евентуалното плащане в срока за доброволно изпълнение би освободило длъжника от дължимостта на разноските, но такова не е извършено, поради което и действията по изпълнителното дело с цел събиране на вземането продължават. Предвид изложеното иска да се остави жалбата без уважение.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна. Посочва, че претнедираното адвокатско възнаграждение не превишава минимално определените размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, отговор на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.

В конкретния случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, обективиран в Постановление за определяне на разноски от 20.02.2023 г., с което е оставено без уважение искането на длъжниците за намаляване на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, респ. таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, който подлежи на съдебен контрол.

Изпълнителното дело № 20238480400044 по описа на ЧСИ Р.А. е образувано по молба на взискателя М.М.З.-М. срещу А. Г. В. и С. И. Д., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.01.2023 г. по ч.гр.д. № 20231110101980/2023 г. на СРС, 157 състав.

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал на основание чл. 426, ал. 4 ГПК да бъде извършено цялостно проучване, както и да се наложи запор на всички дружествени дялове, притежавани от длъжниците в конкретно посочени дружества.

Установява се, че към молбата за образуване на делото са приложени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение от взискател по горепосоченото изпълнително дело в размер на 2 763,37 лева.

Покани за доброволно изпълнение са връчени на всеки един от длъжниците на 31.01.2023 г.

На 14.02.2023 г. длъжниците А. Г. В. и С. И. Д. са подали възражение срещу приетия размер на разноски по изпълнението, представляващи адвокатско възнаграждение в полза на взискателя, като са изложили съображения, че същият е прекомерен. Поискали са да се намали приетият адвокатски хонорар до 240 лева с ДДС и да се коригират всички такси по изпълнителното производство, върху които рефлектира като размер адвокатското възнаграждение на взискателя.

2

С обжалваното Постановление за определяне на разноски от 20.02.2023 г. ЧСИ Р.А. е оставила без уважение възражението на длъжнциите за намаляване на размер на адвокатското възнаграждение и размер на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като неоснователно.

На 14.03.2023 г. взискателят е подал молба с искане за извършване на нови изпълнителни действия чрез налагане на запор, насрочване на опис на вещи в сейф и опис на движими вещи, находящи се на постоянните адреси на длъжниците.

Доказателства за постъпили по изпълнителното дело суми в полза на взискателя няма.

При съобразяване изложеното настоящият въззивен състав намира изложените от длъжниците съображения за приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение за неоснователни.

Съобразно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочени случаи, в които процесният не попада. Жалбоподателите не оспорват, че дължат разноски, но считат, че същите следва да се определят в минимален размер само за образуване на изпълнителното дело – 240 лева с ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева за образуване на изпълнително дело, а по чл. 10, т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата. В разглеждания случай заплатеният адвокатски хонорар от 2 763,37 лева с ДДС, приет за събиране в изпълнителното производство от длъжниците, отговаря на минимално дължимия размер по Наредбата, определен по реда на чл. 10, т. 1 и т. 2.

Съдът намира, че поисканите от взискателя и предприети след това от съдебния изпълнител действия са такива не само по образуване на изпълнителното дело, но и насочени към принудително събиране на дълга, предмет на издадения изпълнителен лист.

Налице са реални действия по искане и налагане на запори за удовлетворяване вземането на кредитора, включително и искане за извършване на изпълнителни действие след срока за доброволно изпълнение, поради което следва да се приеме, че взискателят съдейства активно за тяхното провеждане. Не са налице данни, нито доказателства длъжниците да са заплатили дължимите суми в срока за доброволно изпълнение, а и след това до изпращане на жалбата за разглеждане от съда. Както се посочи, възнаграждението не надвишава определения в Наредбата минимум, поради което не може да бъде определено под него, независимо от фактическата и правна сложност на делото и независимо от действията, които са извършени.

Предвид изложеното и доколкото съдебният изпълнител е съобразил, че поетата защита е както за образуване, така и за водене на делото и дължимото възнаграждение не е над определения в Наредбата минимум, то обжалваното Постановление за определяне на разноски от 20.02.2023 г., с което е отказано да се намалят разноски за адвокатско възнаграждение, съответно такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се явява правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Съдът намира за неоснователно възражежнието на длъжниците, че с включване на сумата за адвокатско възнаграждение от 2 763,37 лева във всяка една от призовките за доброволно изпълнение ще се стигне до неоснователно обогатяване на взискателя. От данните по изпълнителното дело безспорно се установява, че заплатеният в полза на представителя на взискателя хонорар е в размер на 2 763,37 лева и той е за образуване и водене на делото и срещу двамата длъжници. Именно това са и разноските приети за събиране от частния съдебен изпълнител.

3

Така мотивиран Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от длъжниците А. Г. В. и С. И. Д., действащи чрез адв. Я., срещу Постановление за определяне на разноски от 20.02.2023 г. по изпълнително дело № 20238480400044 по описа на ЧСИ Р.А., с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателите за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 2 763,37 лева с ДДС до размера от 240 лева с ДДС – общо за двамата длъжници.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4