Решение № 260100 от 05.03.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер260100/05.03. Година 2021

Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишки районен съд

Втори наказателен състав

На двадесет и четвърти февруари

Година 2021

В публично заседание в следния състав:

Председател: Петя Котева

Секретар: Даниела Благоева като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00147 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3558966 на ОД на МВР-Перник, с който на С.И.С., ЕГН **********, в качеството на законен представител на „Вива-Метал” ООД, ЕИК ********е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 28.04.2020 г. в 15:47 часа, в кв. Бела вода в гр.Перник, път І-6, км 75+000, след кметството, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е управлявал влекач „Ивеко Стралис“ с рег. № ********със скорост от 67 км/ч, при което превишението е 17 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

По изложени в жалбата доводи С.И.С. моли ЕФ да бъде отменен, като издаден при неспазване на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в което се представлява от процесуалния си представител адв. Д.Д.от ПАК, която поддържа жалбата, излагайки съображения за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с описанието на мястото на извършване на нарушението и неговата идентичност с позиционираното автоматизирано техническо средство. Иска присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна:

На 28.04.2020 г. в 15:47 часа на път І-6, км 75+000, намиращ се след кметството в кв. Бела вода в гр. Перник с посока на движение към гр.Радомир преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело влекач „Ивеко Стралис“ с рег. № ********със скорост от 70 км/ч при общо разрешена такава на движение в населено място от 50км/ч.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Д.З.изготвила протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 07.05.2020 г. с рег. № 1158р-3929. В същия било удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело - от 14:45 часа до 16:30 часа, ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен знак, променящ общо разрешената такава за населено място.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният влекач, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на „Вива-Метал” ООД, ЕИК ********, чийто законен представител е именно жалбоподателя. В отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на толеранса от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 67 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било със 17 км/ч , поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лв. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал. 5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:

Справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства, доказва, че влекач „Ивеко Стралис“ с рег. № ********е собственост на „Вива-Метал” ООД, ЕИК ********, което не се и оспорва от жалбоподателя, който е негов законен представител. Същата кореспондира с разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство – статично изображение № 11743D0/0222895 от 28.04.2020 г., установяваща, че на 28.04.2020 г. в 15:47 часа пътно превозно средство с рег. № ********е засечен със скорост от 70 км/ч, която съвпада с обективираната такава от 67 км/ч в процесния фиш, предвид приспаднатия толеранст за допустимата техническа грешка.

Съдебният състав кредитира към доказателствения материал протокола от 26.04.2020 г. за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5125 от 07.09.2017 г. доказващо, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH

CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, протокол за последваща проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019 г., приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, заповед № 313з-310 от 14.02.2020 г. на директора на ОД на МВР Перник и писмо изх. № 11-00-66 от 16.02.2021 г. на Областно пътно управление Перник, удостоверяващо, че км 75+000 на път І-6, попада в рамките на населеното място кв.Бела вода на гр. Перник.

От правна страна:

Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че влекач „Ивеко Стралис“ с рег. № ********е собственост на „Вива-Метал” ООД, ЕИК ********, чийто законен представител е именно жалбоподателя С.И.С., като същата кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатката от показанията на автоматизираната система, а именно снимка, документираща именно индивидуализираното пътно превозно средство. Предвид на тези доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е законен представител на юридическото лице, което е легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл.

188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от

Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението – на път І-6, км 75+000, намиращ се в района на гр. Перник, при което е било изготвеното статичното изображение с № 11743D0/0222895 на което е заснет процесното пътно превозно средство.

Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип

„ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй като контролът освен, че е осъществен със АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към административнонаказателната преписка протокол за проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” на Български институт по метрология. При наличието на тези доказателства административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН.

Приобщеният снимков материал от записа, извършен със стационарното автоматизирано техническо средство, удостоверява с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради което и посочената в статичното изображение с № 11743D0/0222895 скорост от 70 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 67 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 17 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното лице.