Решение № 1080 от 26.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1080 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100508923 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20034159/05.05.2022 г. на СРС, 128 с-в, по гр. д. № 20636/2021 г. е отхвърлен иска на „Б.С.и.“ ООД, ЕИК ****, за осъждане на С. Ц. Г., ЕГН **********, да заплати сумата от 6 600 лв., представляваща главница по договор за заем от 26.07.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 13.04.2021 г. до окончателното изплащане на дължимото.

Със същото решение С. Ц. Г., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Б.С.и.“ ООД, ЕИК ****, сумата от 6 600 лв., с която се е обогатила неоснователно, чрез заплащане през м. юли 2016 г. на задължения на С. Ц. Г. по гр. д. № 8770/2016 г. по описа на СГС и към Адвокатско дружество „Б.", ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 13.04.2021 г. до окончателното плащане на дължимото и разноски по делото.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника С. Ц. Г. чрез представителя й, срещу решението в частта, в която е уважен евентуалния иск по чл.

59 ЗЗД. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила при постановяване на решението.

Поддържа, че искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен, като правото да се иска връщане на сума, с която се е обогатило едно лице възниква само при липса на друг иск, било на договорно, било на извъндоговорно основание, с който неоснователно обеднелия да защити правата си. В случая съдът е приел, че между страните е налице правоотношение по договор за заем, но ищецът не е ангажирал доказателства за предаване на заемната сумата. Счита, че липсата на доказателства за предаване на сумата е станало основание за отхвърляне на главния иск, но този факт не обуславя 1 уважаване на евентуалния иск, именно поради установената облигационна връзка между страните. Искът не е доказан, тъй като уважаването му изисква установяване на обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, които са обусловени, т. е. между тях е налице причинна връзка. Счита, че ищецът не е установил свое обедняване и имуществено разместване, поради което неоснователно СРС е приел, че с приетите по делото РКО се установява разместване на имуществени блага. Поддържа, че представените от ищеца два броя квитанции № 79/14.07.2016 г. за сумата от 1 600 лв. и № 82/20.07.2016 г. за сумата от 5 000 лв. не са осчетоводени като разход в касата на ищцовото дружество на съответните дати, съобразно изискванията на ЗСч, което се потвърждава от ССчЕ. Липсата на осчетоводен запис доказва липса на стопанска операция с парични средства дължими от ответницата. Поддържа, че иска е недоказан и незаконосъобразно е уважен. Моли да се отмени решението и да се отхвърли иска.

Претендира разноски за две инстанции съгласно списък. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Въззиваемата страна – ищеца „Б.С.и.“ ООД оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано, постановено при анализ на събраните по делото доказателства. По делото са предявени главен иск за връщане на дадена в заем на ответницата сума в общ размер от 6 600 лв. по писмен договор от 26.07.20216 г. и РКО № 1733/26.07.2017 г., която не е върната на ищеца, а при условията на евентуалност исковата сума се претендира на основание чл.

59 ЗЗД. СРС е отхвърлил главният иск с мотив, че не е доказано предаване на сумата на ответницата, като е изложил подробни мотиви и е съобразил представените писмени доказателства. Съдът е приел, че съгласно счетоводното отчитане при ищеца процесната сума е осчетоводена като служебен аванс, а не като заем. Поддържа, че в производството е установено, че от ищеца, с два броя приходни ордери № 79 от 14.07.2016 г. и № 82/20.07.2016 г., в касата на адвокатското дружество (АД) „Б. и партньори“ са внесени суми, във връзка с гр. дело № 8770/2016 г. на СГС, водено от ответницата С. Г. срещу трето за спора лице – „Г.м.“ ЕООД. Ищецът е заплатил тези такси от името на ответницата Г. за държавна такса и гаранция по делото. Част от сумата от 1 600 лв., 1 280 лв., е заплатена от адвокатското дружество като държавна такса, за което са уведомени и двете страни по нестоящия спор – на 14.07.2016 г. Сочи, че с остатъка е погасена вноска на ответницата по т. 1 от договора за правно обслужване, сключен с АД „Б. и партньори“. Излага съображения, че с другата преведена от ищеца сума по ПКО от № 82/20.07.2016 г. е внесена гаранцията, дължима от ответницата (ищца в производството по гр. дело № 8770/2016 г. на СГС), по допуснатата по делото обезпечение, в размер на 4 500 лв. и с остатъка отново е погасено задължение на последната към адвокатското дружество. За това разплащане ответницата е уведомена по електронен път на 20.07.2016 г. След приключване на делото на СГС поради спогодба, по сметката на ответницата е върната половината държавна такса по делото и 4 500 лв. по внесената гаранция, което обстоятелство се установява от доказателствата. Ответницата не твърди, нито доказва да е заплатила лично тези задължения. Счита за преклудирани възраженията в жалбата, че сумите по двете квитанции и ПКО не съвпадат със задължения на ответницата по посоченото по горе дело на СГС. Ответницата не е твърдяла, нито е доказала да е заплатила дължимите от нея суми по воденото дело срещу „Г.м. д.“ ЕООД или по договора за правно обслужване. Установено е, че за процесния период ответницата е работила по трудов договор с ищеца на длъжност „ръководител счетоводен отдел“ и е отговаряла за счетоводното отразяване и отчитане на предоставените от ищцовото дружество сродства. Тя е отразила в оборотната ведомост, че сумата 6 600 лв. й е предоставена от 2 ищеца. Обоснован е извода на СРС, че се установяват предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД. Тъй като ищецът е платил чуждо задължение без да има интерес да изпълни, той не може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и единствената възможност да получи обратно платеното е по реда на неоснователното обогатяване, по арг. от чл. 74 ЗЗД. По делото е установено безспорно, че сумата е излязла от патримониума на ищеца. Моли да се потвърди решението в оспорената част.

Претендира разноски. Не възразява по разноските на насрещната страна.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

Въззивният съд намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата касаещи спорните по делото обстоятелства, във връзка с въведените в производството възражения на страните и предмета на въззивно обжалване.

СРС се е произнесъл по главен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД - за връщане на сума дадена в заем и евентуален по чл. 59 ЗЗД - за възстановяване на сумата поради неоснователно обогатяване.

Доколкото решението не се оспорва от ищеца в частта, в която е отхвърлен главният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД - за връщане на сумата от 6 600 лв. като получена от ответника по договор за заем, въззивният съд намира, че в тази част решението е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка, спорът по главният иск не може да се пререшава от съда.

По оспорената част от ответницата част от решението, в която е уважен иск при квалификацията на чл. 59 ЗЗД - за връщане на сумата от 6 600 лв., с която ответницата се е обогатила неоснователно.

За да се разгледа иск с правно основание чл. 59 ЗЗД ищецът следва да не разполага с друга правна възможност да възстанови обедняването си. Според трайната съдебна практика на ВКС и съгласно ППВС № 1/1979 г., искът по чл. 59 от ЗЗД е винаги със субсидиарен характер и защита чрез него може да се търси само ако ищецът не може да се защити чрез друг иск на договорно или извъндоговорно основание срещу неоснователното си обедняване за сметка на обогатяването на друг правен субект.

Принципът е, че всеки който се е обогатил с нещо за сметка на другиго без правно основание, дължи връщане на това, с което се е обогатил до размера на обедняването. За да бъде уважен такъв облигационен иск ищецът следва да докаже както своето обедняване с претендираната сума, така и обогатяването на ответника със същата сума и причинната връзка между тях и липсата на основание за такова имуществено разместване.

Въззивният състав приема, че фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД изисква установяване, пълно и главно, на следните елементи от страна на ищеца: 1). имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2 ). пряка връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3). липса на правно основание 3 за имущественото разместване; 4). липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Във връзка с допълнителните уточнения на фактите по иска по чл. 59 ЗЗД, направени от ищеца с молба от 09.11.2021 г., на основание чл. 143, ал. 2 ГПК – след доклада по делото и преди първото съдебно заседание, пред СРС са представени 2 бр. квитанции към ПКО № 79 от 14.07.2016 г. и № 82/20.07.2016 г., с които Адвокатско дружество (АД) „Б." е получило от „Б.С.и.“ ООД съответно 1 600 лв. и 5 000 лв. за дело на С. Г.. Тези квитанции са оспорени от ответницата в производството пред СРС.

Установява се съща, че на 08.07.2016 г. ответницата е сключила с АД „Б.“ договор за правно обслужване във връзка с нейни вземания от „Г.м. д." ЕООД, за което е подписано и пълномощно, а параметрите на договора са детайлизирани в Приложение № 1 към него.

Представено е платежно нареждане от 14.07.2016 г., според което е заплатена по сметка на СГС държавна такса в размер на 1 280 лв. с основание „завеждане на дело срещу „Г.м. д." ЕООД" от името на С. Г.. Наредител на сумата е лицето М.К..

Във връзка с допуснато с определение от 18.07.2016 г. по гр. д. № 8770/2016 г. по описа на СГС, 8 състав, обезпечение на предявения от С. Г. иск срещу „Г.м. д." ЕООД е определена гаранция от 4500 лв. За внесената гаранция е представено платежно нареждане от 20.07.2016 г., по което като наредител на сумата е вписано отново лицето М.К..

Не е спорно също така, че с протоколно определение от 07.03.2019 г., постановено по гр. д. № 8770/2016 г. по описа на СГС, е одобрена постигната между страните спогодба по това дела и е постановено връщане на половината от внесената държавна такса – т. е. 640 лв. Според издаденото от СГС съдебно удостоверение, внесената на 20.07.2016 г. гаранция и 1/2 от внесената на 14.07.2016 г. държавна такса, съответно 4 500 лв. и 640 лв. са възстановени на С. Ц. Г. по нейна банкова сметка.

Във връзка със спорните по делото факти пред СРС са приети заключенията на основан и допълнителна ССчЕ. От тях се установява, че в счетоводството на ищеца процесната сума от 6 600 лв. е осчетоводена по дебита на сметка 422 Подотчетни лица срещу кредит на сметка 501 Каса.

Освен това сумата от 6 600 лв. е намерила отражение и в съставения баланс за 2016 г. на ищеца - в статия „Други вземания". Според експертизата за сумата от 6 600 лв. е издаден РКО № 1733 от 6.07.2016 г., като е записано, че сумата е предоставена в заем на С. Г. по договор за заем и сумата е отразена в касовата книга на л. 34, за м.