Решение № 1252 от 25.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1252 гр. Варна, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20253100501934 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс - Г“, срещу решение №2323/23.06.2025 г., постановено по гр.д. № 8207/2024 г. на ВРС, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „Аваро“ ООД, ЕИК 148033484, със седалище и адрес на управление: с. Аврен, общ. Аврен, обл.

Варна, ул. „Юрта“, УПИ III-930, кв. 118, сумата от 8320,00 лева, представляваща неустойка за продължително нерегламентирано прекъсване по вина на ответника на осигуряването на електрическа енергия за обект с абонатен № 1030000288, находящ се в с. Аврен, обл. Варна, УПИ II-929, кв.

118, за периода от 03.07.2021 г. до 27.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.07.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.

92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 49, ал. 1 от ОУ на „Електроразпределение Север“ АД, одобрени с Решение ОУ – 060 на ДКЕВР от 07.11.2007 г. и сумата от 1643,12 лева, представляваща обезщетение за претърпени загуби вследствие продължително нерегламентирано прекъсване по вина на ответника на осигуряването на електрическа енергия за обект с абонатен № 1030000288, находящ се в с. Аврен, обл. Варна, УПИ II-929, кв. 118, изразяващи се в заплатени от ищеца суми в размер на 200,00 лева на „Ел – О.К.“ ООД за извършено обследване на електрическото трасе и в размер на 1443,12 лева на 1

„БулМарк“ ООД за отстраняване на повредата на електрическото трасе, ведно със законната лихва върху общата сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.07.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че повредата, довела до липса на електрозахранване в обекта на ищеца, е възникнала в мрежа ниско напрежение, собственост на ответника. Поддържа се, че собственост на ЕРПС представляват единствено БКТП 12 Аврен и въздушна мрежа ниско напрежение с. Аврен. Кабелната мрежа ниско напрежение (подземна) от стълб №4 до разпределителната касета пред имотите на ищеца представлява частна мрежа и не е собственост на ответника, а на трето за спора лице – П.К.Т., видно от представената по делото декларация – съгласие с нотариална заверка 14566/11.10.2013г. На основание чл.117, ал.8 от ЗЕ последният е предоставил ползването на собствените си съоръжения на ответника за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други клиенти. Отделно от това, по повод получените жалби, служители на ответника са извършвали многократно проверки на процесното съоръжение, при които са установили, че не е налице авария. Установено е, че средствата за търговско измерване на обектите имат електрозахранване до автоматичен предпазител, т.е. повредата е настъпила след границата на собственост на електрическите съоръжения. На основание чл.117, ал.7 от ЗЕ и чл.16, т. 3 от Общите условия поддръжката на съоръженията след границата на собственост е ангажимент на клиента. Границата на собственост на електрическите съоръжения е нормативно определена съгласно изискванията на наредбата по чл.116, ал.7 и на правилата по чл.83, ал.1, т. 6 (чл.120, ал.2 от ЗЕ) – чл.29, ал.1 от Наредба 6/24.02.2014г. Извършената в изпълнение на указанията на КЕВР проверка на монтирания в обекта на ищеца електромер, чрез монтиране на специален уред, е установила, че качеството на доставяната ел. енергия отговаря на нормативните изисквания, видно от Констативен протокол 421/17.02.2021г. В случая е налице електрозахранване до средството за търговско измерване на процесния обект, включително и до автоматичния предпазител, поради което ответникът е изправна страна по договора. След като подземната кабелна мрежа не е собственост на ответника, последният не може да носи отговорност за възникналите по нея аварии, дори и да бяха налице такива. По иска с правно основание чл.45 от ЗЗД е останало недоказано, че представители на ответното дружество са преместили електрическото табло на потребителя. Недоказано е и, че това действие е противоправно, доколкото по делото е установена необходимостта от присъединяването на нов потребител. Неправилно първоинстанционният съд е интерпретирал представените по делото частни документи, които са изготвяни без участие на ответното дружество, в които се твърди некачествено изпълнение и муфиране. Откритата с ел. лаборатория повреда е в съоръжения, които не са собственост на ответника. Като причина за липсата на ел. захранване до първия имот е посочено прегоряла муфа, а до втория имот – прекъсната изолация на един метър от муфата. Решаващият състав не е обсъдил възраженията, че не е посочен видът на ел. лаборатория, нито са представени доказателства на кои стандарти за качество отговаря и съгласно кои стандарти за качество същата извършва анализ, на каква нормативна база „Булмарк“ООД черпи компетенциите си да извършва проверка и анализ на работата на електрически съоръжения. Оспорва се обстоятелството, че за посочения период процесният имот е бил без ел. захранване, както и 2 наличието на причинно следствена връзка между действието по преместване на ел. табло и липсата на захранване.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Фактът на виновното договорно неизпълнение на ответника за предходен период е установен със сила на пресъдено нещо по т.д. 479/2022г. на ВОС. Ищецът е направил за своя сметка обследване и отстраняване на повредата в собственото на ответника трасе. Местонахождението на повредата е локализирано на 18 м. от ТРМО 4М по рефлектометър, а същата се дължи на прегоряла муфа на кабела за УПИ 929, а за УПИ 930 – прекъсната изолация на 1 м. от неговата муфа. Аварийният ремонт е извършен на 28.01.2022г. В производството т.д. 479/2022г. на ВОС е установено и доказано, че процесното ел. табло е преместено от мястото на първоначалното му поставяне и именно поради тази причина ответникът носи отговорност за новоизграденото трасе.

Налице е виновно неизпълнение от негова страна, изразяващо се в неотсранена авария след уведомяване с първоначален сигнал от 23.05.2014г., довело до оставане на обекта на ищеца без ел. енергия за продължителен период от време, поради което дължи неустойка по чл.49, ал.1 от ОУ.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Пред ВРС са предявени от „Аваро“ ООД срещу „Електроразпределение Север“ АД кумулативно съединени искове за заплащане на сумата от 8360,00 лева на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 49, ал. 1 от ОУ на „Електроразпределение Север“ АД, одобрени с Решение ОУ – 060 на ДКЕВР от 07.11.2007 г., представляваща неустойка за нерегламентирано прекъсване на ел.захранването за периода 03.07.2021 г. до 28.01.2022 г. и сумата от 1643,12 лева на основание чл.82 от ГПК, представляваща обезщетение за претърпени загуби в размер на разходите за отстраняване на аварията, довела до прекъсването.

В исковата молба се твърди, че ответникът е неизправна страна по сключения между страните договор за пренос на електрическа енергия, тъй като не е осигурил ел.захранване на обект с абонатен № 1030000288, находящ се в с. Аврен, обл. Варна, УПИ II-929, кв. 118 за процесния период. На 18.05.2014 г. ищецът установил, че липсва електрозахранване в обекта и подал жалба до ответника, като с писмо от 11.06.2014 г. последният го уведомил, че причината била установена кабелна повреда по мрежа ниско напрежение, която не е собственост на електроразпределителното дружество. За липса на електрозахранване в обекта ищецът уведомил ответното дружество и през 2019 г. и 2020 г. Тъй като проблемът продължавал, през 2021 г. завел иск, по който с влязло в сила Решение № 534 от 24.11.2022 г. по т. д. № 479/2020 г. на ВОС, ответникът е осъден да му заплати сумата от 43 830 лева, представляваща неустойка, дължима в полза на потребител за вреди, настъпили в периода от 02.07.2018 г. до 02.07.2021 г. от липса на електрическа енергия за процесния жилищен обект. Според съдебно-техническите експертизи причината за липса на електроенергия в имота било лошото изпълнение на муфирането на новия кабел към стария при преместване на електромерното табло от електроразпределителното дружество през 2014 г.

Въпреки че ответникът имал задължението да установи повредата и да възстанови електрозахранването, дружеството бездействало, поради което на ищеца се наложило на 10.01.2022 г. да възложи извършване на обследване на 3 електрическото трасе на „Ел – О.К.“ ООД, за което заплатил сумата от 200,00 лева, и на 28.01.2022 г. - ремонт на трасето на „Бул-Марк“ ООД, за което заплатил сумата 1443,12 лева. Претендира се неустойка по чл. 49, ал. 1 от Общите условия за оставането на процесния обект без електрическа енергия по вина на ответника за период от 209 дни – 418 периода по 12 часа, както и обезщетение в размер на заплатените от ищеца суми за възстановяване на електрозахранването.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва иска като неоснователен. Излага, че СТИ на обекта на ищеца е монтирано над разпределителна касета РК-3 пред имота, захранена с подземна кабелна мрежа ниско напрежение (НН), която представлява стълбово отклонение от стълб № 4 на клон № 1 на въздушна мрежа НН от БКТП 12 Аврен. Твърди, че собственост на ответното дружество са единствено БКТП 12 Аврен и въздушна мрежа ниско напрежение с. Аврен. Заявява, че кабелната мрежа ниско напрежение (подземна) от стълб № 4 до разпределителната касета пред УПИ II-929, кв. 118 по плана на с. Аврен, представлява частна мрежа, която не е собственост на „Електроразпределение Север“ АД. Сочи, че същата е собственост на лицето Пламен Костов Трифонов, поради което дружеството не може да носи отговорност за авариите, възникнали по нея.

Оспорва да е възникнала авария по вина на ответното дружество, вследствие на която обектът на ищеца да е останал без електрозахранване за периода от 03.07.2021 г. до 28.01.2022 г. Позовава се на чл. 117, ал. 7 от ЗЕ. Заявява, че дори да бъде установено, че представители на ответното дружество са преместили електрическото табло, то това действие не е било противоправно, доколкото е доказана необходимостта от присъединяване на нов потребител.

Счита още, че не е налице причинно-следствена връзка между действието на преместване на електрическото табло и липсата на захранване за процесния период. Оспорва да е възникнала необходимост от ремонт; поддържа, че Констатация от 28.02.2022 г., изготвена от „Бул-Марк“ ООД, има характер на частен документ и не следва да бъде кредитирана.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Фактическият състав на претенцията за неустойка по чл. 92 от ЗЗД включва кумулативното наличие на следните елементи: облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорно задължение, договорена неустойка за неизпълнението на това задължение, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни. При клауза за неустойка същата се дължи 4 при неизпълнение на задължението и за вида неизпълнение, за което е уговорена.