Решение № 83 от 05.11.2025, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Котел, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 20252210100150 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба от Г. Х. В., ЕГН **********, с адрес в гр. Котел, чрез адв. Г. Д., със съдебен адрес за връчване на книжа и документи гр. Сливен, ул. „Никола Карев“ № 3, офис № 2 срещу СУ „Георги Стойков Раковски“, Булстат 000582586, представлявано от Директора Стефан Д., с адрес гр. Котел, ул. „Атанас Белопахов – учител“ № 1, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, както следва: сумата от 2321,62 лв., представляваща неизплатено дължимо увеличение на трудовото възнаграждение за положения труд в периода от 01.01.2023г. до 01.07.2023г., в размер на 331, 66 лв. на месец, ведно със сумата от 476,66 лв., представляваща лихва за забава на вземането за периода от 20.09.2023г. до 16.03.2025г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението; сумата от 3648,24 лв., представляващо неплатено дължимо увеличение на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати в размер на 331, 66 лв. на месец, ведно със сумата от 749,04 лв., представляваща лихва за забава на вземането за периода от 20.09.2023г. до 16.03.2025г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението; и

1 сумата от 397,95 лв., представляваща неплатено дължимо увеличение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван годишен отпуск с 15 % от 2653,34 лв., ведно със сумата от 81,70 лв., представляваща лихва за забава на вземането за периода от 20.09.2023г. до 16.03.2025г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението;

Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение от 01.09.1983г. с ответника, съгласно трудов договор № 321/01.09.1983г., като с допълнително споразумение № ЧР 11-289/13.09.2022г. към трудовия й договор длъжността се променя на старши учител. Посочено е, че основното й трудово възнаграждение е в размер на 1536 лв., с допълнително възнаграждение за стаж в размер на 629,76 лв., с годишен отпуск в размер на 48 работни дни и ПКС 30 лв., като с допълнително споразумение

№

ЧР

11-245/22.11.2022г. допълнително месечно възнаграждение в размер на 645,12 лв. за трудов стаж и професионален опит.

Посочва се, че със Заповед № ЧД 11-1164/29.06.2023г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ й е прекратено трудовото правоотношение, тъй като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – ранно пенсиониране. В исковата молба е посочено, че на основание чл. 222, ал. 3 от КТ са й изплатени 11 брутни заплати в размер на 24322,32 лв., а на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван годишен отпуск от 24 дни и е изплатена сума в размер на 2653,34 лв., като е посочено, че ищцата е член на Синдиката на българските учители. В исковата молба е посочено, че със Закона за държавния бюджет на РБ за 2023г. е било предвидено увеличение на индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти в системата на образованието. На това основание бил подписан Анекс № Д 01-192 от 10.08.2023г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование с № Д 01-269/06.12.2022г., с който са били увеличени индивидуалните основни работни заплати с не по-малко от 15%.

Навеждат се твърдения, че полагащото се на ищцата увеличение възлиза в размер на 331,66 лв. на месец и същата е отправила заявление вх.№ ЧД1955/20.09.2023г. да й бъде изплатено това увеличение, но с писмо с изх. № ФС2418/25.09.2023г. ответникът е отказал. В исковата молба се посочва, че в Анекса от 10.08.2023г. е предвидено да има обратно действие, считано от 01.01.2023г., към който момент следва да се определи и кръгът на правоимащите лица. По тези съображение ищцата счита, че е полагала труд в процесния период и има право да получи предвиденото в Закона за държавния бюджет, наредбата и КТД увеличение на работната заплата. Това обосновава и правния интерес на ищцата от воденото на настоящото производство.

На тази основа се прави искане съдът да се произнесе с решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, както следва:

2 сумата от 2321,62 лв., представляваща неизплатено дължимо увеличение на трудовото възнаграждение за положения труд в периода от 01.01.2023г. до 01.07.2023г., в размер на 331, 66 лв. на месец, ведно със сумата от 476,66 лв., представляваща лихва за забава на вземането за периода от 20.09.2023г. до 16.03.2025г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението; сумата от 3648,24 лв., представляващо неплатено дължимо увеличение на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати в размер на 331, 66 лв. на месец, ведно със сумата от 749,04 лв., представляваща лихва за забава на вземането за периода от 20.09.2023г. до 16.03.2025г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението; и сумата от 397,95 лв., представляваща неплатено дължимо увеличение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван годишен отпуск с 15 % от 2653,34 лв., ведно със сумата от 81,70 лв., представляваща лихва за забава на вземането за периода от 20.09.2023г. до 16.03.2025г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението;

Претендират се и разноски.

В първото открито съдебно заседание по делото, на което е даден ход – проведено на 17.07.2025г. ищецът не се явява, представлява се от процесуален представител. В последното (второ) открито съдебно заседание ищецът се явява и се представлява от процесуален представител, който прави изменение на предявените искове, досежно техният размер, като изрично заявява, че претендираните суми за след удържане на данъчни и осигурителни вноски, а именно нетно възнаграждение или обезщетение. Моли за присъждане на направените разноски.

С протоколно определение от единадесети септември две хиляди двадесет и пета година съдът е допуснал изменение на размера на предявените искове, като е приел, че същите следва да се считат предявени както следва: искът за неизплатено дължимо трудово възнаграждение за положения труд в периода 01.01.2023г. до 01.07.2023г. да се счита предявен за 1352,94 лв., съответно искът за мораторна лихва за това вземане да се счита предявен за сумата от 277,78 лв.; искът за неплатено дължимо увеличение на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ да се счита предявен за сумата от 3598,87 лв., а за мораторната лихва върху него, да се счита предявен за сумата от 738,90 лв.; искът за неплатено дължимо увеличение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван годишен отпуск да се счита предявен за сумата от 3

392,61 лв., а за мораторната лихва върху него, да се счита предявен за сумата от 72,54 лв.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. В него е посочено, че считат исковата молба за процесуално допустима, но неоснователна. Не оспорват твърдението, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника до прекратяването на трудовото правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, прекратено със Заповед № ЧД 11-1164/29.06.2023г. на основание чл.

328, ал. 1, т. 10 от КТ. Посочено е, че въз основа на тази заповед на ищцата са и изплатени всички дължими й се обезщетения, подробно описани в заповедта. В отговора се посочва още, че не се оспорва, че ищцата е била редовен член на СО на СБУ към СУ „Георги Стойков Раковски“ гр. Котел до 30.06.2023г. В отговора се излагат твърдения, че изводите на ищцата относно приложимостта на нормативната уредба са погрешни. Посочва се, че страните по КТД са се договорили осигурените средства да бъдат ползвани единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата педагогически специалисти, както и че към Анекса към КТД – 10.08.2023г. има действие само за заетите педагогически специалисти към датата 10.08.2023г., а датата 01.01.2023г. всъщност не представлявала дата на влизане в сила на договорните клаузи, а бил начален момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители към момента на постигане на договореността.

Посочено е още, че било видно от чл. 2, буква „б“ от Анекс към КТД, считано от 01.01.2023г. за длъжността „старши учител“ минималната определена от законодателя основана заплата възлизала в размер на 1763 лв. Навеждат се твърдения, че от представените по делото фишове за заплати на ищцата същата е получавала минимално възнаграждение за заемане на длъжността по предходния КТД в размер на 1536 лв., като дори да се допуснело, че на същата се дължало увеличение, то същото следвало да се изчисли върху минималния размер за заемане на длъжността от 1763лв., а не върху претендираното от ищцата 1867,66 лв. Във връзка с всичко гореизложено ответникът намира, че не съществува правна възможност лица с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период, тъй като същото се извършва от работодателя само за работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличаване на работните заплати, както било предвидено в разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от КТ.

На тази основа молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като недоказани както по основание, така и по размер.

Претендират се разноски.

В съдебните заседания за ответника се явява адв. П., който не се противопоставя на изменението на исковете, но моли съда исковете да бъдат 4 отхвърлени като неоснователни и недоказани.Посочва, че подробни съображения е изложил в отговора към исковата молба. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е безспорно установено, че са били в трудови правоотношения от 1983г. до 01.07.2023г., когато правоотношението е прекратено поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищцата е работила в СУ „Георги Стойков Раковски“. Не е спорно обстоятелството, че ищцата е била редовен член на СБУ в СУ „Г.С.Раковски“.

По делото не се спори, че във връзка с пенсионирането на ищцата на основание чл. 222, ал. 3 от КТ са и изплатени 11 брутни заплати в размер на 24322.32 лв., както и сума в размер на 2653,34 лв. за неизползван годишен отпуск за 24 дни (на основание чл. 224, ал. 1 от КТ).

С Анекс от 10.08.2023г. страните по КТД от 06.12.2022г. са договорили изменение на текста на чл. 27 от КТД, регламентиращ рзмера на основните работни заплати като в ал. 1 изрично е посочено, че „за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва:…“. Предвиденото увеличение на индивидуалните основни работни заплати е 15%. Увеличението не е взето предвид при изплащане на трудовото възнаграждение и обезщетенията на ищцата за процесния период.

По делото е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза. Съдът намира заключението за обективно и ясно. Изготвено е от вещо лице с необходимата квалификация, което в пълнота е отговорило на поставените задачи. Поради тази причина съдът го възприема в цялост при формиране на фактическите си изводи.

При тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД.

Предявените искови претенции са допустими, а разгледани по същество са и основателни и следва да бъдат уважени.