Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 05.05.2022, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
132/2022
Подписан
05.05.2022
В сила
05.05.2022

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 194, ал. 2, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 194, ал. 2, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 194, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 197, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 200, ал. 1, т. 11 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 204, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 210, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 37, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 64 гр. Перник, 05.05.2022г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на седми април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ при секретаря Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 132 по описа на АС – Перник за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Д.И.Ч. ЕГН **********, адрес: *** срещу Заповед № 313з-258/15.02.2022г. на Директора на ОД на МВР – Перник, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца.

Жалбоподателят счита, че издадената заповед е незаконосъобразна и необоснована, тъй като противоречи на материалноправните разпоредби и целта на закона. Иска отмяна на акта и присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя доразвива тезата относно незаконосъобразността на оспорения акт. Представя по делото Заповед № 513з-1587/25.02.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ на служител в СДВР, счита , че същата е относима към настоящото производство, представя писмени бележки и списък на разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Ответникът по жалбата – Директора на ОДМВР – гр. Перник, редовно призован се представлява от процесуален представител. Поддържа становище, че издаденият акт е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на процесуалните правила. Счита, че жалбоподателят не е изпълнил служебните си задължения въведени в длъжностната му характеристика, пледира, че Указанията „За работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа“ и Заповедта за утвърждаването им № 8121з-731/15.07.2020г. на министъра на вътрешните работи, не създават преки задължения за полицейските служителите, но те стават част служебните им задължение след като се запознаят с тях. Представя Заповед № 8121к-6711/31.05.2021г. на министъра на вътрешните работи, за преназначаване на държавен служител, прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, иска жалбата да се отхвърли като неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, Административен съд – Перник, приема от фактическа страна за установено следното:

Жалбоподателят Д.И.Ч. заема длъжността "младши автоконтрольор" в група "Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ (КПДГПА) на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Перник.

Съгласно извадка от ежедневна ведомост № 1158р-8431/01.09.2021г. за времето от 20.00 часа на 13.09.202г. до 08.00 часа на 14.09.2021г. Д.И.Ч. е бил на работа, нощна смяна, в състав на автопатрул 340, заедно с Р.Г.А.. Нарядът е осъществяван със служебен автомобил с КИА „Сийд“ рег. ****.

От Дирекция "Вътрешна сигурност" при МВР е изпратено уведомително писмо №

7855р-9216/12.10.2021г. до Директора на ОД на МВР-Перник, в което е посочено, че при извършен преглед на видеофайлове, съдържащи информация от АИС „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“ (АИС ВОДПК) са установени данни, че по време на наряд, нощна смяна, на 13-14.09.2021г. в 02.36 часа полицейският служител, в наряд със служебен автомобил КИА „Сийд“ рег. ****, Д.Ч., поставя неустановен предмет закривайки камера 02, монтирана на арматурното табло на служебния автомобил. С извършеното се ограничава видимостта и се възпрепятства видеозаснемането на дейността по време на изпълнение на служебните задължения на служителите. На 14.09.2021г. в 06.04 часа неустановеният предмет е премахнат от камера 02, монтирана на арматурното табло на служебния автомобил.

Във връзка с постъпилото уведомително писмо със Заповед

313з-1861/03.11.2021г. на Директора на ОД на МВР-Перник е разпоредена проверка и е назначена комисия за изясняване на случая.

На 11.11.2021г. с покана № 313р-16452 на назначената комисия, Д.Ч. е запознат с уведомително писмо № 7855р-9216/12.10.2021г. на Дирекция "Вътрешна сигурност" при МВР и Заповед 313з-1861/03.11.2021г. на Директора на ОД на МВР-Перник.

На 18.11.2021г. Д.Ч. дава обяснения рег. № 313р. 16900, в които отрича да е поставял и премахвал предмети пред/от вътрешната камера на служебния автомобил.

Резултатите от проверката са обективирани в Справка рег. № 313р-1199/20.01.2022г.

В нея проверяващите правят извод, че служителят Д.Ч. умишлено и целенасочено нарушава работната функция на камера 02, монтирана на арматурното табло на служебния автомобил и по този начин се засяга работоспособността на системата за видоенаблюдение. Действията му се определят в разрез със служебните му задължения, като нарушават указания за работа със системата АИС ВОДПК, което е неизпълнение на МЗ № 8121з-731/15.07.2020г., в частност раздел II, т. 7 от Указанията „За работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа“. Предлага на Д.Ч. да се наложи дисциплинарно наказание за неизпълнение на задължения произтичащи от типова длъжностна характеристика, а именно: „ …. в ежедневната си работа използва технически средства за осигуряване безопасното движение по пътищата като осигурява законосъобразната им експлоатация..“, във връзка с раздел II, т. 7 от Указанията „За работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „пътна полиция“.

Технически характеристики и правила за работа“, утвърдени със Заповед № 8121з-731/15.07.2020г. на министъра на вътрешните работи.

Според проверяващите горното съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на 194, ал. 2, т.

2 от ЗМВР, направили са предложение служителят да бъде наказан с "порицание".

Д.Ч. е запознат с констатациите от проверката на 24.01.2022г., като с отправената му покана му е дадена възможност да даде допълнителни писмени обяснения или възражение. Същият не се е възползвал от предоставената му възможност.

Със Заповед № 313з-258/15.02.2022г. Директорът на ОД на

МВР – Перник е приел, че Д.Ч. не изпълнил служебните си задължения, произтичащи от длъжностна характеристика, във връзка с т. 10, раздел II от Указанията „За работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа“, утвърдени със Заповед № 8121з-731/15.07.2020г. на министъра на вътрешните работи и на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР му е наложил дисциплинарно наказание

"порицание" за срок от шест месеца. Заповедта е връчена на служителя на 23.02.2022г.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя представя по делото Заповед № 513з-1587/25.02.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ на служител в СДВР, същата е неотносима към настоящото дело, тъй като отразява констатации на друг дисциплинарно наказващ орган по друго дисциплинарно производство. Процесуалният представител на ответника представя Заповед № 8121к-6711/31.05.2021г. на министъра на вътрешните работи, от която е видно, че старши инспектор М.Т.е преназначен на длъжност на директор на ОД на МВР- Перник. В хода на съдебното заседание страните не ангажират други доказателства. Затова приетата за установена от съда фактическа обстановка се основава на приобщения в хода на дисциплинарното производство доказателствен материал.

С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу акт подлежащ на основание чл. 211 от ЗМВР на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваният акт е издаден от (1). Компетентен орган, предвид нормата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, това е директорът на ОД на МВР, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197 от ЗМВР; (2).

Спазена е установената от закона форма, в писмената заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание са посочени място, време и обстоятелства, при които е извършено нарушението и разпоредбите, които са нарушени, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР; (3). В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазен е редът на дисциплинарното производство, уреден в чл. 205 и следващите от ЗМВР. Въз основа на уведомително писмо № 7855р-9216/12.10.2021г. на Дирекция "Вътрешна сигурност" при МВР е издадена Заповед 313з-1861/03.11.2021г. на Директора на ОД на МВР-Перник за назначаване на проверка по случая. С покана № 313р-1645211.11.2021г. Д.Ч. е запознат с започналото срещу него дисциплинарно производство, снети са му обяснения рег. № 313р. 16900/18.11.2021г. Резултатите от проверката са обективирани в справка рег. № 313р-1199/20.01.2022г., с резултатите от проверката лицето е запознато с покана от 24.01.2022г., не се е възползвал от предоставената му възможност за даване на допълнителни обяснения или възражения. Със Заповед № 313з-258/15.02.2022г. Директорът на ОД на МВР – Перник на Д.Ч. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Заповедта е връчена на служителя на 23.02.2022г.; (4).

Съдът пристъпва към проверка на материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт. В издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, извършеното нарушение е определено като неизпълнение на служебни задължения, произтичащи от длъжностна характеристика, във връзка с т. 10, раздел II от Указанията „За работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа“, утвърдени със Заповед № 8121з-731/15.07.2020г. на министъра на вътрешните работи. Прието е , че Д.Ч. на посочената дата и час не изпълнил задължението си да …..“Използва в ежедневната си работа технически средства за осигуряване безопасността на движението по пътищата, като осигурява безопасната им експлоатация…..“ Видно от цитирания текст, част от длъжностната характеристика за младши автоконтрольор II-I степен, същият създава задължение за служителите да осигуряват безопасността на движението по пътищата, като в помощ на служителите за постигане на търсената цел, са на разположение технически средства, които те следва да използват безопасно. Цитираният текст абстрактно извежда едно общо задължение за конкретно поведение, в чиято основа стой безопасността на движението по пътищата, но не създава конкретни задължение свързани с постигането на преследваната цел. Задължение на дисциплинарно наказващия орган (ДНО) е, освен да посочи коя е нарушената норма и в какво точно се изразява нейното неизпълнение, породено от вменените задължения. Длъжностната характеристика като такава определя общото поведение, което даден служител следва да спазва при изпълнение на служебните си задължения. Тя е основен трудов стандарт, който определя границите и характерните особености на длъжността - задължения на работника или служителя, условията на работа, изискванията за заемане на длъжността и други. Заложените в длъжностната характеристика задължения се определят от предпоставки исторически доказали се във времето като необходими за изпълнението на възложената работа, в този смисъл, те винаги са предопределени от законов или подзаконов нормативен акт или заповед на ръководителя. С други думи ако липсва основание за пораждане на задължение, то същото не би залегнало и в длъжностната характеристика на служителя, съответно, когато не се изпълни вменено задължение, не се нарушава длъжностната характеристика, а основанието породило задължението. В конкретния случай ДНО е дал неясна и двусмислена правна квалификация на нарушението, която не отговаря на възприетото поведение на служителя като нарушение. Не е посочил конкретните правила за служебно поведение, които служителя не е спазил и на които поведението му противоречи, т. е. не е изложил фактически съображения, от които да е видна волята му. Дисциплинарната отговорност е лична, съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР и всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно и в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при които фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя. Нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР-неизпълнение на служебни задължения, на която се е позовал дисциплинарно наказващия орган не може да квалифицира нарушението от правна страна, тъй като не е конкретизирано какви са тези задължения и по какъв начин са вменени на жалбоподателя. Преписания дословно текст от длъжностната характеристика, по никакъв начин не може да замести липсата на изложени фактически обстоятелства, още повече, че не създава задължение за служителя, свързани с фактите по установеното нарушение.