Решение № 4984 от 07.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4984 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330107637 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против З. Г. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 31.05.2022 г. – 31.08.2022 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 2067,37 л е в а за собствен обект, находящ се в *******************************, представляващ магазин. За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 55,15 лева за периода 31.07.2022 г. – 31.10.2022 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № **********, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 25, ал. 8-10 ОУ, т.к. индивидуалното измервателно устройство било повредено. С КП от 04.07.2022 г. служители констатирали, че същото е негодно, т.к. не обхващало малкия дебит на вода /при слабо водоподаване/, като водомерът бил разцентрован. Били извършени две метрологични проверки от специализирани лаборатории, при които обаче не било взето предвид дали механизмът на самото устройство е годен, като не било установено и дали показателите кореспондират с реално преминалото количество вода, поради което последното било начислено по посочения начин.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/05.12.2022 г. по ч.гр.д. № 1

17628/2022 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва.

Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.

Оспорва по същество КП от 04.07.2022 г., съставен от служители на ищеца. Водомерът бил редовен и отговарял на изискванията на Наредбата за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, което се потвърждавало и от заключенията на направените метрологични проверки. Начисленото количество вода не отговаряло на реално потребеното. Нямало данни за изправността на общия водомер, както и на останалите СТИ в кооперацията. Твърди, че не е оказвал въздействие върху водомера, като при последния му монтаж от лицензирано за това лице, същият бил поставен по начин, по който започнал да отчита на обратно. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението е подадено в срок и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:

Дружеството - ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № **********/, като установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в *******************************, магазин, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, а при доказване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, поради следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и 2

К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.

Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът е собственик на имота, за който се твърди да са предоставени ВиК услуги за периода /вж.

Определението по чл. 140 ГПК № 11673/12.10.2023 г. – л.52-53/, това обстоятелство се потвърждава изрично от страната и в о.с.з.

Установява се, че ответникът е потребител на предоставени от дружеството услуги, като принципно дължи плащане.

В казуса обаче, ищецът не доказва предпоставки за дължимост именно на търсените суми за периода.

В ут. на ИМ /л.19/, страната изрично твърди, че начислените количества вода, чиято стойност се претендира за плащане, са определени съгл. чл. 26, вр. с 25, ал.8-10 ОУ, поради повреден водомер в имота, като същите били ограничени до разликата /вероятно се има предвид тази между общия водомер и сбора на показанията по индивидуалните в сградата/. Нито едно от тези твърдения, респ. предпоставки за начисляване, не се установяват по делото.

Че индивидуалният водомер в имота на ответника не е повреден – в смисъл на неработещ, негоден да отчита и неотговарящ на изискванията на ЗИ и пр., според съда е категорично установено от всички ангажирани доказателства.

При извършена проверка за спазване изискванията на Наредба № 4/14.09.2004 г. и ОУ на ВиК, е съставен КП от 04.07.2022 г., в който е отразено, че – водомерът в имота не обхваща малкия дебит на вода, бил разцентрован и не в метрологична годност. В графа „предписание“ е отразено – „следва изясняване на случая“.

Във връзка със случая – са приети – констативен протокол от метрологична 3 експертиза на водомера с включен към него протокол от 11.10.2022 г. за резултати от извършена проверка на СТИ, монтирано в обекта, според заключението в които – водомерът съответства на одобрения тип и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /НСИКПМК/. Приет е и още един Констативен протокол от 12.09.2022 г., в който са отразени показания на водомера от 310 куб.м., както и данни от проверка, според които – на водомера е извършена последваща такава от оправомощена лаборатория за проверка на водомери и е маркиран със знак /оловна пломба/, като отново е потвърдено, че същият отговаря на НСИКПМК, съгл. чл. 28 ЗИ и е годен за употреба. По делото няма спор, че това е водомерът, отчитал количествата в процесния период, като няма твърдения и док. за противното – подмяна или различно СТИ.

Според заключението на приетата без възражения СТЕ – измервателното устройство, монтирано на адреса на ответника, отговаря на изискванията на ЗИ и посочената Наредба, като същото представлява тип средство за измерване, одобрено от ДАМТН и фигурира под № Р – 1950 в регистъра на одобрените типове средства за измерване на БИМ /удостоверение № 96.01.1950/. На корпуса му е положена оловна пломба от извършена последваща метрологична проверка от оправомощен орган „Хидроконтрол 1“ ООД, който фигурира под № 32 в регистъра на оправомощените лица от Председателя на ДАМТН за извършване на проверка на СТИ и на компоненти и допълнителни устройства към тях. Извършената проверка за точност на СИ е отчела грешки на водомера между преминал и действителен обем през него, под максимално допустимите грешки, което означавало, че същият е годен да отчита точно преминалите през него количества вода. На изходящата холендърна връзка на водомера била монтирана пластмасова пломба на ВиК оператора, без да се отчете обратният му монтаж.

Съгл. данните от СТЕ – по корпуса на измервателното устройство нямало констатирани повреди, които да могат да повлияят при отчитане на преминалото количество вода, без видими дефекти по корпуса, същото било херметически затворено, без течове и липса на следи от опити за отварянето му или друго въздействие. Нямало видими повреди в механизма. В устния си доклад пред съда, експертът допълва, че не е установил проблеми по пломбата на водомера, монтирана от ищеца, нямало видими корекции по нея, нито опити за премахване, била в цялост.

Съдът кредитира изцяло заключението, като ясно, обосновано, компетентно изготвено.

При тези ангажирани доказателства относно състоянието и годността на водомера, според съда е установено, че за негова повреда не може да става дума. Няма никакви данни и такава да е била налице в процесния период. Всички писмени документи, изготвени от оправомощени за това лица, както и данните от СТЕ, свидетелстват за това, че монтираното средство за измерване е годен уред, отговарящ на изискванията за точност и тези за метрологични показатели, според ЗИ и относимата подзаконова нормативна уредба. По никакъв начин не могат да бъдат споделени доводите в ИМ, че двата протокола и заключенията в тях не следвало да се ценят, т.к. не били отчели дали механизмът на самото устройство бил годен, както и дали всички показатели, видни на циферблата, кореспондирали на реално преминалото количество вода за продължителен период на експлоатация. Първо, според протоколите – са извършени проверки на техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, при което няма отбелязване за несъответствия – напротив – в протокол от 11.10.2022 г., в раздел „техническо 4 изследване“ са попълнени полетата за „отговаря“ при използвания метод на проверка, като според тази за точност – отново съответните показатели отговарят на изискванията, при отчетена грешка под максимално допустимата. Предвид данните както от официално съставените по въпроса, от трети за спора и оправомощени за съответната дейности лица, документи, както и тези по приетата СТЕ, не може да се приеме, че само на база констативния протокол, съставен от служители на дружеството, може да се обоснове извод за неизправност на СИ, която да води до единствено възможно заключение за повреда на уреда. От една страна – отразената констатация на проверяващия, че водомерът не бил в метрологична годност, се опровергава от вписаните констатации в последващите КП, съставени с оглед извършените проверки на уреда, при което не се приемат за отразяващи действителното фактическо положение, а от друга – това е частен документ, издаден/съставен от служители на ищцовото дружество, отразяващ изгодни за тази страна обстоятелства, които се опровергават от съвкупния анализ на всички останали писмени доказателства и експертно становище, като същевременно и документът е непротивопоставим на ответника, не носи и негов подпис. И второ - от всичко посочено, ако операторът е имал възражения относно отразеното в КП, издадени от оправомощените лица, респ. – при явно възникналия спор относно метрологичните характеристики на водомера или, ако е считал, че следва да се извърши и допълнителна проверка – е имал възможността да инициира такава, съгл. чл. 16, ал. 3 и ал. 5 от собствените му ОУ. Те предвиждат, че - средствата за измерване подлежат и на следните проверки: периодична, след ремонт, при нарушаване целостта на пломбите /оловна и/или пластмасова/ и при обосновано искане на В и К оператора или потребителя, както и, че - при възникване на спор относно метрологичните характеристики на водомерите всяка от страните може да заяви извършване на метрологична експертиза по реда на Закона за измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него. В случая – проверката след издадения КП от ВиК и начислените суми, е била поискана от заявителя - ответник /чрез наемателя на обекта, видно от отразеното в документите/, като заключенията на същите са в разрез с поддържаната теза за неизправност на СИ.