Решение № 7709 от 16.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7709 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100501222 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20649 от 15.11.2024 г., постановено по гр. д. № 24050/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 87-и състав, Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е осъдено да заплати на „Мегатранс Топ“ ЕООД сумата в размер на 2988 лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по полица № 5С107264435 от 22.11.2021 г., по претенция № 59-0160010779 от 13.07.2022 г., за претърпени имуществени вреди на моторно превозно средство товарен автомобил марка ВОЛВО, модел FH, рег. № ********, вследствие на настъпило на 02.05.2022 г. застрахователно събитие представляващо ПТП на магистрала А10, в района на гр. Орлеан, Франция, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г. до окончателно изплащане.

Със същото решение Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е осъдено да заплати на „Мегатранс Топ“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 419,52 лева – разноски за тази инстанция.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответното дружество, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа, че за доказване на претенцията е представено единствено обяснение, което не е подписано от страните в производството. Сочи, че не са обсъдени възраженията на ответника за груба небрежност, като в тази връзка препраща към заключението на автотехническата експертиза, съгласно което причина за настъпване на увреждането е поведението на водача на процесния влекач, който не се е съобразил с конкретната пътна маркировка, пътни знаци и пътна обстановка при управление на превозното средство и специално при наближаване на пункт за плащане на тол такса на магистралата във Франция. Сочи, че водачът на камиона е професионален водач, което обуславя и наличието на по-сериозни изисквания към него и шофирането му. Поддържа, че е налице изключен застрахователен риск, тъй като при настъпване на произшествието водачът 1 не е спазил изискванията за предохранителни мерки, посочени в т. 1.1.2 от Раздел IX “Предохранителни мерки” от общите условия по застраховка „Булстрад Каско стандарт“.

Счита, че се касае за груба небрежност от страна на водача на процесното пътнопревозно средство. Намира съдебното решение за неправилно и в частта му досежно началния срок за начисляване на законната лихва. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, сочи, че липсват каквито и да било данни по делото за умишлено причиняване на застрахователното събитие, както и за неизпълнение на задължения по застрахователния договор от страна на застрахования. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от ответника, чрез юрк. Н.З., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Софийският районен съд е сезиран осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ. За да се уважи предявеният иск и да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, е необходимо да се установи наличието на сложен фактически състав, който включва следните елементи: 1) валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; 2) настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие, което съставлява покрит от застраховката риск; 3) наличие на вреди, възникнали в резултат от застрахователното събитие; 4) изпълнение на задълженията от застрахования за заплащане на застрахователната премия; 5) уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване.

Между страните не е спорно, а и от приетата по делото застрахователна полица по застраховка „Каско стандарт“ се установява, че влекач марка „Volvo“, с рег. № ******** е застрахован при ответника по застраховка „Каско“ с полица № 5С107264435 със срок на застрахователното покритие от 22.11.2021 г. до 21.11.2026 г. със застраховащ/лизингодател „ВФС България“ ЕООД и застрахован/лизингополучател „Мегатранс топ“ ЕООД.

С оглед направеното оспорване за настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие, поддържано и като оплакване във въззивната жалба, следва да бъде посочено, че за установяване на обстоятелството за настъпило ПТП е представено единствено заявление до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение на 02.05.2022 г., в което е описал настъпването на застрахователното събитие по следния начин – „при влизане на касите за заплащане на пътна такса във Франция от коловозите в асфалта, камионът се отклонява надясно и се удря в разделителната бетонна стена и колоната на покрива“. В заявлението е посочено, че нанесените щети вследствие на удара са 2 броя десни огледала. При липсата на други доказателства, съдържащи данни за механизма на настъпване на ПТП, то подаденото от ищеца до застрахователя заявление не е достатъчно да установи механизма на настъпване на процесното ПТП. Противен извод не следва от изслушаното и прието в хода на първоинстанционното производство заключение на съдебна автотехническа експертиза, доколкото експертът е дал заключение за механизма на настъпване на ПТП единствено въз основа на представеното от ищеца до ответника заявление за изплащане на застрахователно 2 обезщетение, което както бе посочено по-горе, не е достатъчно за установяване на механизма на увреждането.

С оглед изложеното, доколкото по делото не са ангажирани други доказателства, включително и свидетелски показания, от които да се установи по категоричен начин настъпването на процесното увреждане по процесното превозно средство, съдът намира, че ищецът не е изпълнил процесуалното си задължение да установи в условията на пълно и главно доказване юридическия факт на настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие, което съставлява покрит от застраховката риск, което би обусловило основателността на предявения иск.

Ето защо настоящият съдебен състав намира претенцията на ищеца за недоказана, а предявеният иск за неоснователен.

Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а предявените искове отхвърлени.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, следва да бъде присъдена сумата от 400 лева, от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и депозит за САТЕ в размер на 300 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК право на разноски на въззивника следва да бъде присъдена и сумата от 159,76 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20649 от 15.11.2024 г., постановено по гр. д. № 24050/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 87-и състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мегатранс Топ“ ЕООД, ЕИК 175433059 срещу Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286 осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата в размер на 2988 лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по полица № 5С107264435 от 22.11.2021 г., по претенция № 59-0160010779 от 13.07.2022 г., за претърпени имуществени вреди на моторно превозно средство товарен автомобил марка ВОЛВО, модел FH, рег. № ********, вследствие на настъпило на 02.05.2022 г. застрахователно събитие представляващо ПТП на магистрала А10, в района на гр. Орлеан, Франция, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г. до окончателно изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Мегатранс Топ“ ЕООД, ЕИК 175433059 да заплати на Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286 сумата от 400 лева – разноски за депозита за съдебна автотехническа експертиза и юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК „Мегатранс Топ“ ЕООД, ЕИК 175433059 да заплати на Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286 сумата от 159,76 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4