Определение № 17951 от 25.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17951 гр. София, 25.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно частно гражданско дело № 20241100514535 по описа за 2024 година Производството е по чл.64, ал. 2 ГПК

Образувано е по молба вх. № 100413/27.08.2025 г., подадена от адв. Г. Г. – процесуален представител на частния жалбоподател Е. Д. М.. В молбата се сочи, че жалбоподател М. изтърпява ефективно наложено му наказание „лишаване от свобода“, поради което контактът между него и назначеният му по реда на ЗПП процесуален представител бил особено затруднен. Поради изложеното се отправя искане съдът да възстанови срока за изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 16152/26.06.2025 г., постановено по настоящото дело. Към молбата е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

В срока по чл. 66, ал. 1 ГПК не е постъпило писмено становище от насрещната страна.

Съдът, след като разгледа подадената молба представените документи по делото, намира следното: и съобрази

Молбата е подадена в срока по чл. 64, ал. 3 ГПК, от страна, имаща право да иска възстановяване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

По реда по чл. 66, ал. 1, изр. 2 ГПК, в закритото заседание съдът може да обсъди всички представени доказателства за обстоятелствата по чл. 64, ал. 2 1

ГПК, а други доказателства, които да налагат провеждане на открито заседание за събирането им, не са ангажирани от страните (така Определение № 7 от 06.01.2022 г. по ч. т. д. № 2555/2021 г., ІІ Т.О., ВКС, Определение № 85 от 17.02.2020 г. по ч. т. д. № 2663/2019 г., ІІ Т.О., ВКС, Определение № 60417 от 25.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3856/2021 г., ІІІ Г.О., ВКС).

При съобразяване на цитираната съдебна практика настоящият съдебен състав намира, че в случая не е необходимо насрочване на открито съдебно заседание за разглеждане на молбата на адв. Г. с правно основание чл. 64 ГПК.

Към молбата е приложено единствено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, каквото изискване произтича от разпоредбата на чл. 65, ал. 2 ГПК. Други доказателствени искания, които да налагат насрочване на открито съдебно заседание, не са направени от никоя от страните.

Срещу определение № 4634/10.03.2025 г., постановено по настоящото дело, е постъпила частна касационна жалба вх. на ВКС № 50641/04.04.2025 г. от Е. Д. М..

С разпореждане № 16152/26.06.2025 г., съдът е указал на частния жалбоподател, чрез адв. Г. С. Г., в едноседмичен срок от съобщението да отстрани констатираните нередовности на частната жалба, а именно: 1.

Частната жалба да се приподпише от адвокат като се приложи пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност – чл.

284, ал. 2 ГПК; 2. Да представи мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като изрично посочи кое основание за касация поддържа и обоснове твърденията си – чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Жалбоподателят е предупреден за последиците при неизпълнение на дадените указания в срок, а именно, че частната касационна жалба ще бъде върната.

Видно от приложените по делото отрязъци от съобщения, частният жалбоподател е бил уведомен за дадените указания с горепосоченото разпореждане лично на 09.07.2025 г., а назначеният му процесуален представител адв. Г. Г. – на 08.07.2025 г. Поради неизпълнение на дадените указания в предоставения от съда срок подадената от Е. Д. М. частна касационна жалба е върната от съда с Разпореждане № 19464/04.08.2025 г.

Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от 2 закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че под „особени непредвидени обстоятелства“ се разбират такива факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Тези обстоятелства трябва да са попречили на страната да извърши следващото се процесуално действие в рамките на определения срок, т.е. в продължение на същия тя следва да е била обективно лишена от възможността да упражни процесуалното си право въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса, а пропускането на срока да е единствено в резултат на настъпилите обстоятелства. Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК.

В съдебната практика се приема още, че текстът на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК не следва да бъде възприеман и прилаган буквално. Внезапните пречки, лишили процесуалния представител от възможност да извърши дължимото процесуално действие в рамките на определения от закона или от съда срок, рефлектират пряко в правната сфера на представляваната страна и поради това попадат също в обхвата на чл. 64, ал. 2 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че в подадената от адв. Г. Г. молба не са изложени причини, които да могат да бъдат възприети за внезапни и непредвидени с оглед изискването на чл. 64, ал. 2 ГПК. Не са представени и доказателства в подкрепа на подобен извод. Посоченото от молителя обстоятелство, че лицето М. изтърпява ефективно наложено му наказание „лишаване от свобода“ не се явява внезапна и непредвидена пречка, която да попречи да се изпълнят дадените от съда указания в срок.

Това е така на първо място, защото същият в срочно депозираната от него частна жалба ясно е изразил намерението си да се възползва от предоставената му от процесуалния закон възможност да обжалва постановения по настоящото дело съдебен акт. Привеждането на жалбата в редовност съобразно въведеното от разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ГПК 3 изискване, а именно приподписването й от адвокат налага предприемането на активни действия от процесуалния представител – адв. Г. като липсата на такива не може да бъде обоснована с изтърпяваното от М. наказание. Подобен извод е важим и относно необходимостта от представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като в допълнение следва да се посочи, че делото е било налично в деловодството на състава през цялото време, като процесуалният представител е имал време да се запознае със съдържащите се в него книжа.

Поради изложеното и доколкото нито се твърди, а не се и установява, че пропускът за изпълнение на дадените с Разпореждане № 16152/26.06.2025 г. указания, се дължи на особени непредвидени обстоятелства, то подадената молба от 27.08.2025 г. от адв. Г. Г. – процесуален представител на Е. Д. М. следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 100413/27.08.2025 г., подадена от адв. Г. Г. – процесуален представител на частния жалбоподател Е. Д. М., за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 16152/26.06.2025 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 14535/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-IV-Е с-в.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София на основание чл. 66, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 2 ГПК по реда и при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4