Решение № 1925 от 30.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1925 гр. Варна, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20223110116109 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от Т. И. Ц. срещу Община Варна кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на: 1) сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени травматични увреждания, вследствие на настъпило на 26.04.2022 г. падане при стъпване в поддала плочка на левия тротоар на ул. „Оборище“ № 13а в гр. Варна в посока бул. „Сливница“, поради лошо стопанисване на обекти от Община Варна, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; и 2) сумата от 502,23 лв. – мораторна лихва върху дължимото обезщетение, начислена за периода от 26.04.2022 г. до 07.12.2022 г.

Ищцата твърди, че на 26.04.2022 г. около 13,30 часа на улица „Оборище“, на левия тротоар в посока бул. „Сливница“, в района на висшето училище по мениджмънт, докато вървяла по тротоара, една от плочките поддала, усукала десен крак и паднала. Усетила остра болка в ходилото и глезена. При падането кракът в областта на глезена се изкривил в неестествено положение. Губели й се моменти.

Съпровождали я синът й Пламен и снаха й Ива Ц.. Същите я изправили и прикрепяйки я от двете страни, я сложили да седне на пейка в близост. Ищцата чувствала главозамайване, пресъхналост в гърлото и обща отпадналост. П.Ц. докарал автомобил и двамата със снаха й я качили в него и я закарали в спешно отделение на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД. След проведен преглед и направен скенер се установило следното травматично увреждане: „травма па десен крак, счупване на външен /латерален/малеолус“. Кракът в областта на глезена бил оттекъл. След изследванията и прегледа била поставена гипсова имобилизация на крака, като лекарят й предписал домашно амбулаторно лечение минимум 30 дни. Впоследствие същото било удължавано неколкократно. След извършената манипулация лекарите й позволили да се прибере у дома. На 28.04.2022 г. ищцата взела от личния лекар болничен лист, тъй като било невъзможно както да се движи и да работи. По-късно й били издадени още три болнични листа, последният до 08.08.2022 г. През целия период, през който е бил 1 поставен гипсът, лекарите й забранили да стъпва и да се подпира на десния си крак.

Такава забрана докторите й поставили и след свалянето на гипса, като й казали, че ще може да стъпва едва след като й бъдат извършени допълнителни прегледи, които да установят възможността да стъпва на десния си крак. След един месец гипсът бил свален от крака на ищцата, като тя се е придвижвала с две патерици. След сваляне на имобилизацията кракът в областта на глезена бил оттекъл, били ограничени движенията в дясна глезенна става, като е имало болка в същия. След свалянето на гипса ищцата продължила да се придвижва с помощта на патерици няколко месеца.

Също така за продължителен период се е наложило извършване на физиотерапия и допълнителна физиотерапия на крака. От датата на счупване на глезена на десния крак досега животът на ищцата съществено се е променил. Първите дни и седмици тя редовно приемала болкоуспокояващи, тъй като болката била много силна. Събуждала се е през нощта от болката и пиела лекарства докато подействат, за да заспи отново.

Чувствала главозамайване и отпадналост на организма. Всекидневното й обслужване представлявало трудност, тъй като трябвало да се придвижва и придържа с патерици.

Не могла да стои повече от 10-15 минути изправена, тъй като се увеличавал притокът на кръв, мускулите на крака се напрягали и болката се увеличавала. Било невъзможно да се обслужва сама и да извършва без чужда помощ, елементарни ежедневни дейности, което довело до срив в психическото й състояние. Изпитвала срам и неудобство от това, че не може да се грижи сама за себе си, както и страхове, тъй като инцидентът отключил посттравматичен стрес, изразяващ се в страх да стои сама и натрапчиви мисли за невъзможността да се справя с ангажиментите в ежедневието си, страх дали ще се възстанови напълно. Не можела да изпълнява и домакинските си задължения. Изпитвала притеснение и неудобство и от това, че близките й трябвало да се грижат за нея. Оздравителния период протекъл бавно и тежко. Поради силните болки, които изпитвала, се налагало да приема обезболяващи. Възстановителния период продължавал и към момента, като бил нарушен нормалния й ритъм на живот.

Съществено е намалила своите социални контакти, тъй като не можела да излиза извън апартамента. Близките й спрели да й се обаждат и да контактуват с нея. Същата се чувствала непълноценна в своя начин на живот след настъпилата травма на крака. И досега при излизане извън дома придвижването ставало с помощта на автомобил, който се управлява от друго лице. Ищцата станала по-неконтактна и често изпадала в мрачни настроения и по-раздразнителна. Изпитвала постоянен страх да не увреди отново десния си крак в областта на глезена. Излага, че в случая Общината отговаря за вреди по силата на закона, като счупването на крака е настъпило вследствие бездействието на служители на ответника. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Община Варна, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Излага се, че не е конкретизирано мястото на инцидента, поради което е налице невъзможност да се направи преценка дали общината е изпълнила задълженията си по поддържане на тротоара и дали в този случай отговаря за поддържането му. Сочи се, че не са представени доказателства за наличието на причинна връзка между противоправно деяние на служители на Община Варна и причинените на ищцата неимуществени вреди. В условията на евентуалност претендира, че исканото обезщетение е необосновано завишено. Моли за отхвърляне на исковите претенции и в условията на евентуалност моли да бъде присъден намален спрямо искания размер на обезвреда. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на назначената по делото съдебномедициснка експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно неоспорената медицинска документация (л. 10-26 от делото) ищцата е 2 постъпила на 26.04.2022 г. в 14,30 часа в УМБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, Спешно отделение, където й е поставена диагноза „Авулзио малеоли латералис крусис декстра … травма на десен крак“, назначена е рентгенография, терапия – гипсова имобилизация за 28 дни, както и е насочена към контролен преглед при ортопед на 03.05.2022 г. Представени са 11 бр. амбулаторни листи от последващи прегледи на ищцата, проведени на 03.05.2022 г., 10.05.2022 г., 10.05.2022 г., 16.05.2022 г., 26.05.2022 г., 03.06.2022 г., 09.06.2022 г., 21.06.2022 г., 30.06.2022 г. и 15.07.2022 г., от които е видно, че основната диагноза на ищцата е „счупване на външен латерален малеол“, вследствие на травма на дясна глезенна става, като й е поставена гипсова имобилизация за 30 дни, извършвани са изследвания – рентгенография на 16.05.2022 г., след сваляне на имобилизацията е била с оток и ограничени движения в дясна глезенна става, слаба болка при движение, като придвижването се е осъществявало на къси разстояния по равен терен с две помощни средства – патерици, а също така е била провеждана физиотерапия.

Според представените 4 бр. болнични листи поради настъпилата на 26.04.2022 г. травма ищцата е била в отпуск по болест в периода 27.04.2022 г. – 08.08.2022 г.

От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза се изясняват правнозначимите обстоятелства, че вследствие на процесния инцидент от 26.04.2022 г., придвижвайки се по тротоара на ул. „Оборище“ като стъпва на една от плочките, която поддва, кракът на ищцата внезапно се усуква и е паднала на земята, при което е получила травма на десния долен крайник, изразяваща се в закрита фрактура на малкопищялната кост, без разместване на фрагментите. Пострадалата е транспортирана от придружаващите я близки до спешен сектор на МБАЛ „Света Анна – Варна“, където са проведени прегледи и изследвания, както и е предприето консервативно лечение – гипсова имобилизация за период от 30 дни, а след отстраняването й са проведени два курса физиотерапия.

Вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен) извод, че механизмът за получаване на травмата с фрактура на едната кост от подбедрицата в областта на глезенна става включва внезапно огъване на ходилото в посока навътре (към другия крайник) и добре съответства да е възникнала по начина, посочен в исковата молба.

Вещото лице застъпва становището, че в случая се касае за неразместена фрактура на едната кост на подбедрицата, за която обичайният възстановителен период е от порядъка на 2 месеца и половина – 3 месеца, при условие, че не възникнат усложнения.

Изяснява се от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, че фрактурираната кост – фибула (малък пищял), е довела до трайно затруднение в движението на десния крайник на ищцата за период по-голям от месец.

Според вещото лице много често фрактурите в дисталната (към глезена) част на подбедрицата са свързани с увреда и на мекотъканни връзки, което допълнително затруднява и удължава възстановяването. Установява се от заключението на съдебномедицинската експертиза, че към настоящия момент движенията и опората на крайника са възстановени, като са налице дискретни остатъчни симптоми, свързани с прекомерно натоварване на крайника и щадящо движение при определен вид дейност (слизане по стълби, ходене при неравен терен и др.). Пояснява се, че същите могат да се усещат за неопределен период от време, но не са от степен да ограничат функционално крайника.

При изслушването си в о.с.з., проведено на 05.05.2023 г., вещото лице пояснява, че няма данни за назначаването на ползване на пластмасови ортези след отстраняване на гипса, но е възможно пациентът сам да реши да ползва такива средства, за да чувства стабилност, предвид указанията за щадене на крака и ненатоварване. Допълва, че към настоящия момент възстановителният процес на ищцата може да се счита за завършен, като при по-дълго стоене на крака и ходене е възможно да се появят оплаквания под формата на дискомфорт.

3

От ангажираните от ищцата гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля И.Н. Ц. (снаха на ищцата) се установява, че на 26.04.2022 г. след като обядвали в заведение заедно с ищцата и сина й, тръгнали да си ходят и вървейки на тротоара на ул. „Оборище“ от страната на колежа ищцата паднала на земята, хванала се за крака и охкала. Вдигнали я и я сложили на близката пейка. Свидетелства, че ищцата легнала, станало й лошо, пребледняла и кракът й се надул, затова й свалили обувката.

Свидетелката с мъжът й откарали ищцата до спешния кабинет, където била прегледана и лекарят им обяснил, че кракът й е счупен на глезена на десния крак и го гипсирали.

След този инцидент всеки ден свидетелката ходила в дома на ищцата, за да й помага, включително през първия ден й съдействала да се преоблече. Свидетелства, че ищцата не можела да се движи, трябвало кракът й да седи на високо, не можела без чужда помощ да отиде до тоалетната, да си измие зъбите и постоянно се налагало да има човек до нея. Ищцата станала раздразнителна и по-затворена, тъй като не можела да излиза сама от вкъщи с месеци. Излага, че 30 дни ищцата била с тежък гипс и още 30 дни имобилизирана с пластмасов. Лекарят ги уведомил, че трябва много да пази крака си, да не стъпва на него, да не се подпира, защото ако още веднъж го счупи предстои операция с пирони. Това много притеснило ищцата и 5-6 месеца след инцидента ходила с патерици. В топлото време кракът й бързо отичал и не можела да се разхожда.