Решение № 412 от 30.10.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Варна, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20243100900439 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от М. Й. Г., с постоянен адрес: гр. Варна, чрез пълн. адв. М.

Ж., срещу „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК 103861026, със седалище гр. Варна, представлявано от управителя А.Е., за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 66 009,26 лева, представляваща заплатена /частично/ цена за имота, предмет на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.07.2021 г. и анекс от 02.07.2021г., обезщетение за забава в размер на 2793.16 лева върху сумата от 66 009,26 лева за периода 27.04.2024г. - 15.8.2024г. вкл., ведно със законната лихва върху 66 009,26 лева, считано от 16.08.2024г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; сумата от 19 558,30 лева, представляваща заплатена /частично/ цена за имотите, предмет на договор от 18.10.2021г., обезщетение за забава в размер на 827.60 лева върху сумата от 19 558,30 лева за периода 27.04.2024г. - 15.8.2024г. вкл., ведно със законната лихва върху 19 558,30 лева, считано от 16.08.2024г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответното дружество бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно апартамент №79 на ет.9 в предвидената за ново строителство жилищна сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор ***. С договора страните са уговорили продажна цена за посочения имот в размер на 47 000 евро, която с анекс № 1 от 02.07.2021 г. била променена на 67 500 евро. На 18.10.2021 г. между страните бил сключен още един предварителен договор, по силата на който ответното дружество се задължава да построи и продаде на М.

Г., в качеството й на купувач по договора, следните недвижими имоти в същата жилищна сграда: паркомясто № 54, находящо се на открит паркинг, както и гараж № 57, находящ се на етаж 1. Сочи се, че по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.07.2021г. и анекс от 02.07.2021г. ищцата е заплатила общо сума в размер на 66 009,26 лева., а по предварителен договор от 18.10.2021 г. - 19 558,30 лева.

Твърди се, че след сключване на договорите изпълнителят информирал периодично ищцата по електронна поща за движението на строителната документация и етапите на развитие на процеса, докато на 26.04.2024г. получила две уведомления за прекратяване на договорите. На 30.05.2024г. ищцата изпратила на ответното дружество покана, връчена на 04.06.2024г., за възстановяване по посочена от нея банкова сметка на 1 сумите, заплатени по двата договора, както и претендираните неустойки. Сочи се, че управителят на ответното дружество заявил, че според него неустойки не се дължат, като същевременно изразил готовност да възстановят заплатените суми, но след сключване на анекс. Доколкото според ищцата анекс не е възможно да бъде сключен, до възстановяване на сумите не се стигнало.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ" ЕООД е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Не се оспорва факта на сключване между страните на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.07.2021 г., анекс от 02.07.2021г., както и на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.10.2021г., както и факта на заплащане на дължими по тях суми в размерите, посочени в исковата молба. Оспорва се дължимостта на обезщетение за забава върху главниците, като се сочи, че ответното дружество не е в забава, доколкото е изразявало готовност да заплати сумите, но ищцата е отказвала, поради което е налице кредиторова забава.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД полученото на отпаднало основание подлежи на връщане. За успешното провеждане на иск с посоченото основание ищецът следва да докаже факта на имуществено разместване между него и ответника, което в процесния случай означава плащане на процесната сума на основание, което впоследствие е отпаднало. С оглед основателност на предявените искове ищецът следва да установи наличието на възникнало между страните договорно правоотношение, размера на заплатената сума, осъществено прекратяване на договора, настъпила забава от страна на ответника на задължението да възстанови заплатените по прекратения договор суми, период на забавата и размер на дължимото обезщетение.

По делото са приети за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните факти – сключването между страните на предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот от 01.07.2021г. и анекс от 02.07.2021г., по които ищцата е заплатила общо сума в размер на 66 009,26 лева, предварителен договор от 18.10.2021 г., по който е заплатила 19 558,30 лева, както и осъществено прекратяване на договорите с уведомления от 25.04.2024г. и отправено предложение от ответното дружество към ищцата да възстанови платените суми с писмо от 04.06.2024г. след подписване на анекс към договорите.

Процесните договори са комплексни по същността си, включващи основните елементи на договор за изработка и съответно спрямо тях са приложими правилата на чл.258 и следв. от ЗЗД. Съгласно чл. 266 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.

В случая ответникът твърди, че е настъпила обективна невъзможност да бъде изпълнена договорената работа, поради което с уведомленията от 26.04.2024г. е заявил, че прекратява сключените договори. За установяване факта на обективна невъзможност са ангажирани писмени доказателства, от които е видно издадено разрешение за строеж и становище от ГД „ГВА“ относно изискванията за съответствие на проекта с височинните ограничения. Доколкото осъщественото прекратяване на договорите на това основание не се оспорва от ищеца, следва да се приеме за установено и не се налага изследване доколко от така представените документи се установява обективна невъзможност за реализиране на проекта.

Ищцовата страна - възложител, с уточнителна молба от 07.10.2024г., не оспорва осъщественото от ответното дружество прекратяване на договорите, като твърди, че в резултат на това е възникнало задължение за връщане на авансово заплатените суми.

Съгласно чл.267, ал.1 от ЗЗД, ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на възнаграждение. Изключение от този принцип е предвидено във второто изречение на същата разпоредба - ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, но в случая ответното дружество не твърди и не ангажира доказателства за осъществено изпълнение или за други правоизключващи или правопогасяващи факти, които 2 биха представлявали основание да задържи изцяло или частично заплатените авансово суми.

С оглед на установените факти на авансово плащане в твърдяните размери, на прекратяване на договора, както и липса на осъществено изпълнение на договорените дейности следва да се приеме, че е отпаднало основанието за задържане на платените аванси, които не са усвоени поради липса на изпълнена престация, за която да се дължи плащане по договора. Предявените на това основание претенции за връщане на платените суми се явяват основателни в пълен размер - 66 009,26 лева по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.07.2021 г. и анекс от 02.07.2021г. и 19 558,30 лева по договор от 18.10.2021г.

По отношение на претенциите за заплащане на обезщетение за забава:

Видно от отговора на ИМ, ответното дружество не оспорва задължението си да върне платените суми, което твърди, че е заявявал и извънсъдебно с отправените към възложителя изявления от 04.06.2024г. и 24.06.2024г. С оглед на това твърди хипотезата на кредиторова забава, а именно че възложителят не е оказал съдействие да получи подлежащите на връщане суми. В подкрепа на това твърдение са ангажирани писмени доказателства - две електронни писма от 04.06.2024г. и 24.06.2024г., изходящи от управителя на ответното дружество, с които се заявява готовност за възстановяване на платените суми след подписване на анекс.

Твърдението за кредиторова забава се оспорва от ищеца, като се сочи, че ответното дружество е поставило като условие за връщане на сумите подписването на анекс, какъвто според ищеца не е възможно да бъде подписан предвид на вече осъщественото прекратяване на договорите. Поставяне на условие в този смисъл се установява от представената към отговора електронна кореспонденция, от която е видно, че ответното дружество заявява готовността си да върне платените суми едва след подписването на кратък анекс.

Въз основа на изложеното съдът приема, че след прекратяване на договорите с уведомленията от 26.04.2024г. е възникнало задължение на ответното дружество да върне авансово платените суми. В отправената от ищеца покана от 04.06.2024г. е посочена банкова сметка, с оглед на което задължението за връщане на сумите е могло да бъде изпълнено от ответното дружество без необходимостта от последващо съдействие от страна на кредитора.

Поставянето на условие за възстановяване на сумите, в случая сключване на анекс по вече прекратения договор, е лишено от основание и не следва нежеланието на ищеца да го сключи да се приема като забава на кредитора.

С оглед на горното се налага извод за основателност на акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забава върху подлежащите на връщане главници.

Изискуемостта на задължението за връщане на суми, заплатени на отпаднало основание, настъпва от момента на поканата, която в случая е връчена на представител на ответника на 04.06.2024г. Предвид и предоставения в поканата 7-дневен срок за плащане, началният момент, от който се дължи обезщетение за забава, е 12.06.2024г. Изчислен чрез Апис продукт лихвен калкулатор размерът на обезщетението забава за периода от 12.06.2024г. до датата на завеждане на исковата молба върху главницата в размер на 66009,26 лв. е в размер 1630,04 лв., а върху главницата в размер на 19558,30 лв. е в размер 482,98 лв. Акцесорните претенции следва да бъдат уважени в така изчислените размери и отхвърлени за горницата.

Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска.

Предвид изхода на спора съразмерно на уважената част от исковете следва да бъде уважено направеното искане от ищеца в размер на 7714,50 лв., представляващо съответна част от разноски за заплатена държавна такса и адв.възнаграждение в съответствие с представените по делото списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства.

Своевременно заявеното възражение за прекомерност съдът счита за основателно, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, ограничените процесуални действия и съобразявайки решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, поради което го намалява до размер от 4000 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК 103861026, със седалище гр. Варна, представлявано от управителя А.Е., ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, следните суми: 66 009,26 лева, представляваща заплатена /частично/ цена за имота, предмет на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.07.2021 г. и анекс от 02.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2024г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава в размер на 1630,04 лева върху сумата от 66 009,26 лева за периода 12.06.2024г. - 15.08.2024г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ претенцията до предявения размер 2793.16 лева и за периода 27.04.2024г. - 11.06.2024г. вкл.