Решение № 2212 от 12.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2212 гр. София, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20211100508702 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20010507 от 13.01.2021г., постановено по гр.д.№47958/2019г. на СРС, ГО, 26 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.”ЕАД с ЕИК******* срещу В. Е.И.. ЕГН **********, искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. е чл. 150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2612,14лв.- цена за потребена топлинна енергия за периода от м. 05.2015г. до м. 04.2017г. в имот с абонатен №290801, находят се в гр. София, кв. „*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 453,97лв.- обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 14.08.2016г.- 05.12.2018г., като в останалата част до пълните предявени размери исковете са отхвърлени. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 642,30 лева разноски в исковото заповедното производство по гр.д.78465/2018г. на СРС, 26 състав, по компенсация.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца„ПМУ И."ООД.

Решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове, както и в частта с която е уважен искът за главницата за потребена топлинна енергия за периода от м. 05.2015г. до м. 04.2017г., е влязло в сила като необжалвано.

Срещу решението в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 453,97лв, е подадена в законоустановения срок по 1 чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника В. Е.И... Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил направеното с отговора на исковата молба възражение за нищожност на клаузата на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия на „Т.С.“ ЕАД, в сила от 12.03.2014г. Твърди, че не е изпаднал в забава за заплащането на задълженията за начислена топлинна енергия за периода 05.2015г. - 04.2017г. включително, тъй като клаузата на чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период Общи условия, е нищожна по смисъла на чл.146, ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите- като неравноправна клауза, противоречаща на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл.143, ал.1 от ЗЗП и водеща до значително неравновесие на правата и задължения на ищеца- търговец и тези на потребителя /купувач/. С клаузата на чл.ЗЗ, ал. 1 от приложимите общи условия бил установен падеж за плащане на месечните данни за топлиннна енергия, определени по прогнозен дял /чл.32, ал. 1 от ОУ/ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а с клаузата на чл. 33, ал.

2 от ОУ падежът за изпълнението на задължението за плащане на дължимите суми за доплащане след изготвяне на изравнителните сметки по чл. 32, ал.2 от ОУ- в 30-дневен срок след публикуването им на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Твърди, че обвързването на падежа на задължението за плащане с притежаването на специално техническо средство от потребителя, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването му да обезпечи допълнително и самата възможност за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно положение спрямо търговеца. Поддържа, че потребителят не може да бъде задължаван да прави значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с такива технически средства и отделно от тях - да направи и допълнителни вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Твърди също така, че липсва доказателство въобще за публикуването на общите фактури за процесния период на сайта на дружеството, поради което не е установена датата на изпадане в забава. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а искът за мораторна лихва- отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна и прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. е чл. 150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, но частично неправилно по следните съображения:

На първо място следва да се отбележи, че съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от общите условия от 2014 г. са нищожни на основание чл. 146, ал. 1, пр.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като неравноправни - противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителя /купувач/ - ответник по делото. С клаузата на чл. 33, ал. 1 от тези общи условия е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал. 1 ОУ/ - в 30дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а с клаузата на чл. 33, ал. 2 от същите е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане след изготвянето на изравнителните сметки отново в 30-дневен срок след публикуването на интернет страницата на продавача. Тези клаузи не водят до дисбаланс между интересите на средния потребител и топлофикационното дружество. Целта на потребителското право е да осигури защита единствено на добросъвестния и информиращ се потребител (в този смисъл пар.49 и 51 от решение на СЕС по дело C-186/2016 Andriciuc и 18-то съображение от преамбюла на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики и съображение 16 от преамбюла на Директива 1993/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори), съобразявайки неговите финансови, стопански и пазарни възможности и разходите, които той поема за защитата си. Ноторно известно е, че средностатистическият потребител има възможност да получи достъп до интернет по много начини, като за това ползва не само свое, но и чуждо устройство, поради което свързването на обявяване на информация в интернет с предположение за недостъпност не може да се обоснове. Доставчикът на топлинна енергия публикува на интернет страницата си данни за размер на задълженията на физически лица, които не са достъпни единствено в интернет, на средностатистическия потребител е известно, че сметките за топлинна енергия се дължат ежемесечно и могат безпрепятствено да проверят на каса на доставчика на топлинна енергия или на друг платежен оператор (например „Изипей“) какъв е размерът на задължението им.

От друга страна търговецът предоставя допълнителна възможност на по-голямата част от потребителите си да проверяват сметката си и без посещение на физически търговски обект.

Определянето на падежа на задължението по датата на публикацията в интернет единствено задължава потребителите да са добросъвестни и да направят тази проверка, която е възможна онлайн без разход на време, или за онези които нямат връзка с интернет- на каса или в търговски обект. Не на последно място електронното уведомяване понастоящем е много по-надеждно от това по традиционната хартиена поща, където пратките се бавят, могат да бъдат откраднати или умишлено унищожени. Следователно предвидената в общите условия от 2014г. алтернатива за съобщаване на сметки по-електронен път е много пощадяща потребителя от предвиденото при по-старите общи условия изискване за 3 известяване с пощенска пратка.

Доводите относно настъпване на падежа на задълженията на ответника за заплащане на консумираната топлинна енергия в процесния имот са частично основателни.

Съгласно действалите Общи условия в сила от 12.03.2014 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата - етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по, ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2. Според чл. 33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.

2, т. е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по, ал. 2. За разлика от предходните Общи условия, върху прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като съгласно чл. 33, ал. 5 от новите ОУ, обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл.

32, ал. 2 /по общата фактура /, ако не са заплатени в срока по, ал. 2 на чл. 33 - в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на купувача. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 30- дневен срок от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението за заплащане цената на ТЕ в 30 дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, т. е. ответникът принципно не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само върху задълженията по общата фактура. По делото обаче не са ангажирани каквито и да било доказателства от ищеца за датата на публикуване на общата фактура №0070805693/30.06.2016г. на интернет страницата му, поради което не може да се установи дали ответникът е изпаднал в забава, респективно- от кой момент. Поради това и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, която в случая носи ищецът, следва да се приеме, че претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за плащане на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.07.2016г. е неоснователна.

По отношение на мораторната лихва върху главните вземания за периода м.08.2016г.м.04.2017г. приложение намират Общите условия на ищеца от 2016г., одобрени с решение №ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани на 11.07.2016г., в сила от 11.08.2016г. Съгласно 4 чл.32, ал.1 и чл.33, ал.1 от тези Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.