Решение № 548 от 14.12.2023, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 499/2023
- Вид
- Решение № 548
- Подписан
- 14.12.2023
- В сила
- 19.01.2024
- Състав
- Боян Христов Косев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 37 · Закон за адвокатурата
- чл. 285 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 548 гр. Габрово, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210100499 по описа за 2023 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Производството е образувано по предявени от Ж. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „***********” № 3, ет. 1, обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) и чл. 285 ЗЗД вр. чл. 37 ЗАдв за установяване съществуването на правото на вземане от И. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********” № 27, в размер на сумата 1400 лева, представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и сумата 10 лева - невъзстановени разноски за призоваване на свидетел по гр. дело № 706/2021 г. по описа на РС Габрово, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми в общ размер на 1410 лева в производството по частно гр. дело № 499/2023 г. на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът депозирал възражение.
Ищецът твърди, че на 05.11.2020 г. сключила с ответника договор за предоставяне на правни услуги, с предмет оказване на правна защита и съдействие с цел реализиране правата на И. А. А. във връзка определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, за неимуществените и имуществени вреди, претърпени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.10.2020 год. в гр. Габрово.
В изпълнение на договора адвокат Ж. Д. Д. изготвила и предявила извънсъдебна претенция до ЗК „Лев Инс" АД, гр. София, след което изготвила и предявила искова молба, с предмет иск с правна квалификация чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, както и извършила процесуално представителство на ответника по образуваното въз основа на молбата гр. дело № 706/2021 год. по описа на Районен съд - Габрово в няколко открити съдебни заседания, след което ответникът неоснователно оттеглил пълномощията си дадени на адвокат Ж.
Д. Д., като декларирал, че не желае повече да бъде представляван във връзка с 1 настъпилото на 29.10.2020 г. ПТП. Сочи, че въз основа на сключения договор между страните адвокатът имал право да иска плащане на уговореното възнаграждение в общ размер на 1400 лева, включващо 300 лева за изготвяне на извънсъдебна претенция и 1100 лева за изготвяне на искова молба с материален интерес на иска 7997.92 лева и за осъществяване на процесуално представителство по гр. дело № 706/2021 год. по описа на PC – Габрово, както и възстановяване на неизплатени разноски за призоваване на свидетел по делото в размер на 10 лева.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И. А. А. е подал отговор, в който оспорва основателността на исковете. Излага, че адвокат Д. не е изпълнила договорното си задължение с оглед предмета и целта на договора, като единствено завела исково производство (ведно със задължителната в рекламационното производство по чл. 380 КЗ извънсъдебна претенция по образец) като процесуалните й права били оттеглени на 17.12.2021 г., тъй като системно не се явявала в открити съдебни заседания по гр. дело № 706/2021 г. по описа на ГРС, поради което предмета на договора останал неосъществен и възнаграждение не ѝ се дължало. Неоснователна била и претенцията за направени разноски за производството, тъй като същите били възстановени на ищеца.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните гласни доказателствени средства и приложеното за послужване гр. дело № 706/2021 г. по описа на ГРС, че помежду им е сключен неформален договор за предоставяне на правни услуги, с предмет оказване на правна защита и съдействие във връзка с реализиране правата на ответника като пострадало от застрахователно събитие лице за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на претърпяно пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.10.2020 год. в гр. Габрово.
От приложеното за послужване гр. дело № 706/2021 г. по описа на ГРС, се установява, че на 30.11.2020 г. ответникът И. А. А., чрез адвокат Ж. Д. е предявил претенция към ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, със седалище гр. София, за заплащане на имуществени и неимуществени вреди във връзка с настъпило на 29.10.2020 г. ПТП, по което било образувана преписка по щета № 0000-1000-04-207799/30.11.2020 г. и тъй като тази претенция е обективирана в изпълнение на сключения между страните договор за правна помощ, то същият е сключен най-късно към този момент. Впоследствие от адвокат Ж. Д., като процесуален представител на И.
А. А. е депозирана и искова молба, вх. № 1677/20.04.2021 г., с която срещу ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, със седалище гр. София, са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата 7000 лева в обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане на здравето му при ПТП, настъпило на 29.10.2020 г., сумата 997.92 лева - обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва за забава върху сумите от деня на отказа на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение – 27.11.2020 г. до окончателното им изплащане. С преводно нареждане от 04.05.2021 г. по сметката за държавни такси на Габровски районен съд е внесена държавна такса за предявените искове в размер на 319.91 лева, с посочен наредител: Ж. Д. и задължено лице: И. А..
Видно от разпечатка за електронно банкиране И. А. А. е наредил по сметка на Ж.
2
Д. Д. - К.а сумата от 320 лева с посочено основание: държавна такса за завеждане на гр. дело № 706/2021 г. по описа на РС Габрово.
Видно от протокол от съдебно заседание, проведено на 26.01.2021 г. по гр. дело № 706/2021 г. на Габровски районен съд, И. А. А. в качеството му на ищец е представляван от адвокат Д.. За съдебно заседание, проведено на 14.12.2021 г. от адвокат Д. е депозирана молба, в която заявява, че няма възможност да се яви в съдебно заседание поради здравословни причини. Независимо от това моли да се даде ход на делото, да се изслуша вещото лице по съдебно медицинската експертиза, към което няма въпроси. Моли да се даде възможност на вещото лице по допуснатата съдебноавтотехническа експертиза да изготви заключението. Представя вносна бележка за платен депозит за призоваване на свидетел и моли същият да бъде призован. Видно от преводно нареждане от 14.12.2021 г. по сметката за депозити на Габровски районен съд е внесен депозит за разпит на свидетел в размер на 15 лева, с посочен наредител: Х.Р.К. и задължено лице: И. А. А..
С молба от 13.01.2022 г. И. А. А. заявил, че във връзка с непоправими различия между него и предходните му процесуални представители прекратява техните пълномощия.
По делото е постановено влязло в сила на 07.02.2023 г. решение № 590/09.12.2022 г. на РС Габрово, с което предявеният иск за заплащане на сумата 7000 лева в обезщетение за неимуществени вреди е уважен изцяло, съответно искът за обезщетение на имуществени вреди е уважен до размера от 56.60 лева. С разпореждане от 09.02.2023 г. постановено по гр. дело № 706/2021 г. на Габровски районен съд в полза на И. А. А. е издаден изпълнителен лист за присъдените с решението суми.
От събраните по делото свидетелски показания се установява, че през месец ноември 2020 г. страните сключили договор за предоставяне на правни услуги.
Показанията на разпитаните свидетели са противоречиви относно уговорения между страните размер на дължимото възнаграждение, като според показанията на св. П. бил уговорен минимален размер съгласно Наредбата, а според показанията на св. М. възнаграждението било в размер на 30 % от обезщетението. И двамата свидетели са категорични, че адвокатското възнаграждението е следвало да бъде заплатено след приключване на делото.
По отношение на исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 36 ЗАдв и чл. 285 ЗЗД вр. чл. 37 ЗАдв.
Основателността на предявените обективно,кумулативно съединени искове се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за заплащане на възнаграждение срещу изпълнение на поръчка, възложена с договор за предоставяне на юридически услуги, съответно извършени във връзка с изпълнение на поръчката разноски, настъпила изискуемост на задълженията и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на всяка от установителните претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените права на вземания, като липсата на кумулативно изискуем се елемент от правопораждащия ги фактически състав, обуславя извод за неоснователност на исковете. По отношение на 3 неизпълнението, което по своята същност е отрицателен факт – липса на дължимо поведение, достатъчно е твърдението на ищеца, като ответната страна следва да докаже опровергаващия го положителен факт – точно изпълнение, като при липсата на ангажирани доказателства, съдът приема посоченият елемент от основанието на всеки иск за доказан.
Със сключването на договор за предоставяне на юридически услуги в правната сфера на ответника е породено задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение за предоставената му правна защита и съдействие по гр. дело № 706/2021 г. на ГРС, като страните уговорили падежът на това задължение да настъпи при приключване на производството с влязло в сила съдебно решение и получаване на застрахователното обезщетение. Договорът, породил правоотношението между страните има характеристиките на уредения в ЗЗД договор за поръчка (характерната престация е извършване на правни действия), но в отклонение от общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги – чл. 36, ал. 1 ЗА, тъй като трудът на адвоката е възмезден, включително когато страните не са определи размера му, същият се определя съгласно действащата Наредба за минималните адвокатски възнаграждения.
В случая, доколкото претенцията на ищеца е за заплащане на минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно Наредбата, то е без значение дали страните са уговорили по-висок резултативен хонорар в размер на 30 % от полученото обезщетение, в какъвто смисъл са показанията на свидетеля М.. Щом ответникът се е съгласил да заплати по-висок размер адвокатски хонорар е ясно, че се съгласието му обхваща и воля за престиране на хонорар и в минималния размер.
По отношение на последния в чл. 36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, приложима редакция към приетата дата на сключване на договора (30.11.2020 г.) -ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г., разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от която предвижда адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по дела с определен материален интерес от 5000 до 10000 лева, да е 580 лева + 5 % за разликата над 5000 лева. В конкретния случай, цената на иска касаещ претенцията за неимуществени вреди е 7000 лева и определеното по правилата на Наредбата минимално възнаграждение е 680 лева. Цената на иска, за престиране на обезщетение на имуществени вреди е 997.92 лева и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 (ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.) адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е 300 лева, или дължимото адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет е 980 лева. Не се установи по делото страните да са уговорили заплащане на отделно възнаграждение за изготвяне на извънсъдебна претенция до ЗК „Лев Инс”. Решението по гр. дело №706/2021 г. на ГРС е влязло в сила на 07.02.2023 г. като в полза на И. А. А. е издаден изпълнителен лист за присъдените с решението суми, което означава, че е настъпила изискуемостта на задължението за заплащане на дължимото на предоставИ. правната помощ адвокат възнаграждение.