Акт от 13.12.2017, Районен съд - Перник

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 1028 гр. Перник, 13.12.2017 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 14.11.2017 г., VІ-ти състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА при секретар А Василева като разгледа гр.дело № 03018 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 415 ГПК от

“Енерго-Про Енергийни услуги” ЕООД с

ЕИК ********* гр.Варна бул.Вл.Варненчик 258 Варна Тауърс Г и предст. от Боян Кършаков, Пл.Стефанов и Яна Димитрова

И чрез проц.представител Я.Н. срещу

“ТОКОМИ” ООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.Перник жк.Изток ул.Кл.Готвалд № 8 и управител Красимир Топузов С пр.основание чл.422 вр. 415 ал.1 и чл.124 ГПК за установяване, че дължи: сумата 5504.41 лв. – за обект на потребление заведен с аб.№ 32 Z 103001111823J,като в посочената сума са включени неплатени фактури в размер 5 385.03лв., по фактури издадени в периода 28.09.2016-27.02.2017г. както и мораторна лихва върху главницата – в общ размер 119.38лв. представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 10.03.2017г. , посочени подробно в извлечение от сметка по кл.№ ********** към същата дата както и законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 20.03.2017 до окончателното изплащане на сумата по чгд № 1354 / 2017г. ПРС, както и направените разноски по делото и юк.възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК вр. Наредба № 4 от 06.01.2006г.

Ответникът в законоустановения 1-месечен срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер по подробно изложени съображения:

-за частична недопустимост – тъй като в ИМ е посочено, че претенцията касае незаплатена ел. енергия, и „добавените „ на фактически обстоятелства – такси и услуги и акциз посочени във фактурите, което във заявлението не е посочено-което прави недопустимо искането по ИМ частично, тъй като очертава по различен начин основанието на спорното право, а оттук и индивидуализирането на спорното право за част от сумите

-за неоснователност

:

Оспорва изцяло посочените фактури, начина и методиката по които е изчислена всяка сума, Ищецът няма право да иска заплащане на недоставена услуга, както и на недоставена и неупотребена ел.енергия – с оглед чл.120 ЗЕ чл.28 Наредба 6 / 09.06.2004г. за ПППЕЕПРЕМ и чл.86 Наредба за лицензиране дейностите в енергетиката – според чл.186 а ЗЗД н тежест на ЕРП и те носят риска от погиване на вещта или случайно повреждане на родово определена стока -не се установява как е начислена ел.енергия в точно това количество като родово определена стока, след като на адреса няма монтирано средство за търг.измерване СТИ годно и сертифицирано с посочения в справката номер, следователно не се доказва как е измерено количеството ел.енергия което се дължи

-представител на ответника не е присъствувал на монтиране на електромер, сумите са произволно начислени, на адреса не е потребена такава

Оспорва водените счетоводни документи при ищцовата страна

С уточняваща молба от 27.07.2017г. ищцовата страна прави следните уточнения :

Между страните е сключен Договор за комбинирани услуги № ПКСП-1460/ 11.12.2015г. / приложен с ИМ /двустранно подписан

В приложение № 1 е посочен обект за доставка на ел.енергия

По силата на този договор ответникът е потребител и е обвързан с посочените в него задължения.

Договорът е сключен на осн. чл.100 ал.1 ЗЕ и касае покупко-продажба на ел.енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги В чл.13 от Договора се определят начина на формиране на задълженията, които са обективирани в процесните фактури

Стойността на ел.енергията е уредена в Решение Ц-19 от 30.06.2016г. на КЕВР Начисленият акциз е уреден в чл.34 а / 1/ от Закона за акцизите и данъчните складове Заплащането на мрежови услуги става по регулирани цени с Решение Ц -19 от 30.06.2016г. на КЕВР и е в тежест на ответника

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта

Видно от предходно чгд №1354/ 2017г. ПРС, по заявлението по чл.410 ГП ксе претендират сумите, които са предмет и на настоящия установителен иск- главница и изтекли лихви за съответния период.

Като обстоятелства, от които произтича вземането се сочи „

Договор № ПКСП-1460 от 11.12.2015г. за покупко-продажба, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги и допълнително Споразумение , както и чл.107 ЗЕ.

Ответната страна е депозирала възражение в срока по чл.415 ГПК , което е довело до завеждане на настоящия УИ.

Н този смисъл производството се явява допустимо.

Независимо от това, обаче, съпоставяйки заявлението и заповедта по чл.410 ГПК и петитума на настоящия УИ , следва да се отбележи, че има частично отклоняване от заявеното твърдение : че сумата 5504.41лв. е главни.а за доставена ел.енергия и задължението за лихва в размер 119 .38лв. за процесния период. В ИМ се въвежда и ново основание за друг вид вземане – такса за преустановяване / възстановяване на присъединяването към ЕР мрежата, монтаж / демонтаж на електромери и присъединителни съоръжения.

Следователно, в частта, която се отклонява от заявените обстоятелства по заявлението по чл.410 ГПК твърдения – че сумата се дължи от незаплатена доставка на ел.енергия – се явява ЧАСТИЧНО НЕДОПУСТИМ.

Това е така защото :

„Възражението срещу част от заповедта за изпълнение по чл.414,1 ГПК определя предмета на делото по установителния иск – само оспореното вземане“

Опр.417 03.06.2011 ВКС ч.т.д. 315/2011г.първо т.о.

„недопустимо е кредиторът ищец да променя материално-правната характеристика на вземането

Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на Заповедта за изпълнените

Решение 169 от 04.01.2015г.т.д. № 700 / 2011г. второ т.о. ВКС по реда на чл.290 ГПК

В случая е налице разминаване между твърдените обстоятелства по заявлението /продадена и незаплатена ел. енергия / и добавената в УИ такса за възстановяване на снабдяването .

Посочената услуга се извършва от ТРЕТО ЛИЦЕ, НЕУЧАСТВУВАЩО В ПРОЦЕСА – ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ България, което има лиценз за района на гр.Перник.

Следователно-налице е ЧАСТИЧНА НЕДОПУСТИМОСТ на така предявения иск.

Съдът след като отчита факта, че за останалата част / за размера на сумите/ искът се явява допустим и следва да се разгледа по същество, намира за необходимо да коментира иска съобразно доказателствата- По основателността

:

За да се приеме за основателен така предявения установителен иск, следва да се установят следните факти и обстоятелства :

А./ договорни отношения между страните за съответната услуга, адрес на доставка и лицензиран доставчик / с договор между него и ищеца / за пренос и разпределение -установи се, че след

05.01.2007г. ищецът няма договор за пренос на ел. енергия с трето лице лицензирано за това

Б./ищцовата страна да докаже, че ответникът е собственик / ползувател на конкретния имот / в кач.

На ЮЛ / за да се установи за какъв договор се касае : за ел.енергия за битови нужди или за производствени такива, тъй като условията по двата са различни В./да установи дали ответникът или трето лице е потребител на ел. енергия за процесния период и за конкретния имот Г./че сумите са начислени въз основа на годно и сертифицирано средство за измерване - установи се по делото чрез в.л. по СТЕ, че в имота е налично табло произведено 2005г., което не е сертифициран в периода от 1 до 4 години, каквото е изискването за трифазни електромери, следователно сумите са измерени чрез негодно средство за търг.измерване и непреминало едногодишна периодична сертификация в БИМ.

Д./да докаже изискването по чл.120 ЗЕ – че ответникът е правилно присъединен към ЕР Мрежата на границата на собственост на съответния обект:

Съгл.чл.120 ЗЕ границите на собственост за продажба на ел. енергия се явяват ИЗХОДЯЩИТЕ КЛЕМИ НА ЕЛЕКТРОМЕРА.По ЗЕ и ЗИ както и по лицензионните изисквания, самото табло / средство за техн. измерване СТИ / е собственост на трето лице неучаствуващо в процеса -

"ЧЕЗ Разпределение България" АД, което е търговско дружество, което притежава лиценз за обществено снабдяване с ел. енергия и лиценз за търговия с ел. енергия по ЗЕ, включително за територията на обл.

Перник като "краен снабдител" по смисъла на § 28а от ДР на ЗЕ.

От разпита на свидетелите се установи, че мястото на присъединяване по чл.120 ЗЕ не е определено правилно, същото не е в непосредствена близост до границата на собственост на новообразувания парцел, а след изграден от него трафопост и кабелна линия.

Видно от приетата по делото СТЕ и от разпита на свидетелите се установява, че ответникът е присъединен на НИСКО НАПРЕЖЕНИЕ и му се начисляват недължими суми за пренос и разпределение на ниско и средно напрежение, , и то по електромер който се явява негодно техническо средство за търг.измерване

Установи се и по двете експертизи, че към процесния период нито един от двата описани електромери не са годно техническо средство за измерване, че са монтирани и ползувани о т лицензианта в нарушение на чл.120 ЗЕ.

Видно от приетата по делото СИЕ с в.л. Р.Б.Й., на ответната страна са начислени сумите по фактура №

********** от 28.09.2016г. на стойност 1040.06лв.с ДДС И

Фактура №