Решение № 3 от 03.01.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Видин, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20231320100228 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „ЕЛ РЕЙ” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.

Видин, ул. „Бдин” № 56, ет. 4, ап. 7 против „МИ ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Плиска“ бл. 1, вх. Б, ет. 5, ап. 30, иск с правно основание чл. 327 от ТЗ, във връзка с чл. 286 ТЗ, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 266 от ЗЗД.

Твърди се, че във връзка с осъществяване на основната си дейност ищцовото дружество извършило ремонт и техническо обслужване на представения му от ответника влекач МАН ТГХ с рег. Номер ВН****АВ. За извършената от работа - демонтаж, ремонт и монтаж на двигателя на влекача била издадена фактура № 0000001919/12.10.2022 г. с падеж 19.10.2022 г.

Посочва се, че дължимата сума по процесната фактура № 0000001919/ 12.10.2022 г. е в размер на 3097.25 лв. с начислен ДДС.

Излага се, че съгласно посоченото във фактурата, ищецът е изпълнил задължението си точно в качествено и количествено отношение, като не е имало възражение във връзка с изпълнението. Издадената данъчна фактура е изпратена на електронната поща на ответника. Същата е прегледана и в последствие приета, което се сочи, че видно от историята на счетоводната програма на ищцовото дружество.

1

Посочва се, че на ответника е изпратена по имейл покана за доброволно изпълнение за дължимата сума по фактурата, след която не е извършено дори частично плащане.

След допуснато изменение се иска от Съда да осъди ответника „МИ ЛОГИСТИК“ ЕООД да заплати на ищцовото дружество „ЕЛ РЕЙ“ ЕООД сумата от 2857.25 лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по договор за изработка с предмет: демонтаж, ремонт и монтаж на двигателя на влекач МАН ТГХ с рег. Номер ВН****АВ, за което е издадена фактура № 0000001919/ 12.10.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените разноски.

В срока за отговор ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил исковата претенция. Излага, че представената с исковата молба фактура не е приета и не е осчетоводена, поради непризнаване на разхода. Твърди се, че в процесната фактура в графа „наименование на продукта“ е посочено единствено - работа в сервиз, като едва с исковата молба се прави уточнението, че процесната сума се претендира за извършен ремонт и техническо обслужване на влекач МАН ТГХ с рег. номер ВН****АВ. Поддържа се, че дружеството никога не е било собственик на посочения в исковата молба влекач, в това число не е имало сключен договор за лизинг, в качеството на лизингополучател на този влекач, също така няма сключени договори за лизинг на такива автомобили. Сочи се, че поради гореизложеното, посоченото в исковата молба не отговаря на действителността и не е ясно на какво основание процесната фактура е издадена на „МИ ЛОГИСТИК“ ЕООД като получател на фактурата.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество „ЕЛ РЕЙ“ ЕООД се е намирало в трайни търговски взаимоотношения с ответното дружество „МИ ЛОГИСТИК“ ЕООД по повод извършване на ремонтни дейности на моторни превозни средства, предоставяни от ответника. Ответното дружество предоставило на ищцовото 2 дружество за ремонт влекач МАН ТГХ с рег. № ВН **** АВ. Ищцовото дружество извършило демонтаж, ремонт и монтаж на двигателя на влекача, за която работа била издадена Фактура № 0000001919/12.10.2022 г. с падеж 19.10.2022 г. Ремонтът се забавил във времето поради липса на средства на ответника за закупуване на необходимите резервни части. Независимо от това работата била извършена точно, като представител на ответника приел автомобила без забележки. Рекламации или възражения във връзка с извършената работа не са правени нито при приемането на работата, нито след това, нито в рамките на процеса.

Видно от представената по делото Фактура № 0000001919/12.10.2022 г. сумата за плащане по нея е в размер на 3097.25 лева с начислен ДДС.

Видно от изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза издадената фактура от ищеца с № 0000001919/12.10.2022 г. с обща стойност от 3097.25 лева е отразена в дневниците за продажба по ДДС на дружеството и е осчетоводена като извършена услуга в сервиз по партидата на ответника в счетоводна сметка 411 „Клиенти“. Вещото лице е посочило, че на 25.10.2022 г. е постъпила сумата от 240.00 лева, преведена от сметка на ответното дружество в разплащателната сметка на ищцовото дружество с основание на плащането: частично по фактура № 1919/2022 г. Неплатеният остатък по издадената фактура към 31.12.2022 г. е в размер на 2857.25 лева.

От заключението на вещото лице се установява също, че в счетоводните регистри на ответното дружество не са се установени сключени договори за лизинг на влекач МАН ТГХ с рег. № ВН **** АВ в качеството на лизингополучател. Процесната фактура не е отразена в дневниците за покупки по ДДС на дружеството, не се е установило осчетоводено плащане по фактурата в счетоводната кантора, обслужваща ответното дружество.

Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството, поради което е прието от съда.

По делото са разпитани свидетелите Е. Р. А. и Б. Д. С..

От разпита на свидетеля Е. А., който е работил като механик в ищцовото дружество до лятото на 2022 г., се установява, че ищцовото дружество извършва ремонт на лекотоварни и тежкотоварни автомобили.

Свидетелят излага, че са извършвали ремонтни дейности на МПС, 3 собственост на ответното дружество, както в сервиза, така и извън него.

Твърди, че около февруари – март 2022 г. в сервиза бил докаран влекач МАН ТГХ с рег. № ВН **** АВ от лице на име И., което лице по принцип докарвало камионите на ответното дружество в сервиза, поради което свидетелят предполагал, че същият работи в ищцовото дружество. Влекачът бил докаран за основен ремонт на двигателя. Свидетелят посочва, че ремонтът се проточил, тъй като лицето И., което докарало влекача поел ангажимент да доставя резервни части, които механиците да монтират, но не ги носел своевременно. Ремонтът продължил до юни 2022 г. Свидетелят поддържа, че присъствал лично когато собственикът на ищцовото дружество предал ремонтирания камион на лицето И., който го приел без възражения, излязъл с него на ход и бил доволен. Това се случило през юни или юли месец 2022 г. Свидетелят сочи, че не е чувал да се говори за пари. Излага, че И. забавял плащането за предишни ремонти в Хърватия, като това го знае от управителя на ищцовото дружество.

От разпита на свидетеля Б. С., който работи като механик в ищцовото дружество повече от осем години, се установява, че същият познава свидетелят Е., който му бил колега, но напуснал фирмата. Същият свидетелства, че извършвали ремонти на камиони на ответното дружество, като шеф на същото свидетелят познава лицето И. Р., тъй като същият докарвал камионите за ремонт. Свидетелят посочва, че правили основен ремонт на двигателя на влекач МАН ТГХ с рег. № ВН **** АВ, който бил докаран от И. през февруари 2022 г. Ремонтът бил продължителен, като се оказало, че лицето И. няма пари и носел резервни части за подмяна, но се бавел, а механиците без части нищо не могли да направят. Ремонтът продължил до май-юни 2022 г., като сумата за ремонта била около 3000 лева, които не са платени, като свидетелят сочи, че знае това от управителя на ищцовото дружество. Свидетелят излага, че след този случай не са докарвали други камиони от ответното дружество. Сочи, че присъствал на предаването на влекача, като И. го взел без забележки, включително и след това при експлоатацията му не е чувал оплаквания за този камион. И. обещавал, че ще плати все някога, но това не станало.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства по делото.

4

От представеното по делото Авизо местен превод от 25.10.2022 г. се установява, че ответното дружество е заплатило на ищцовото дружество сумата от 240.00 лева с основание за плащане: по фактура 1919/12.10.2022 г. – частично плащане.

Видно от представеното по делото копие на Протокол с решения на едноличния собственик на капитала на „МИ ЛОГИСТИК“ ЕООД на 24.02.2023 г. е приет за съдружник в дружеството И. К. Р..

С оглед ангажираните по делото данни се налага извод, че ищцовото дружество е изпълнило изцяло съответните условия по договора за изработка, при което положение за ответната страна е възникнало задължението за плащане на уговорената цена, което обаче е сторено частично за сумата от 240.00 лева, като за остатъка от сумата в размер на 2857.25 лева не се установи плащане от ответното дружество /доказателства в обратна насока не са ангажирани/.

Последният факт се потвърждава от заключението на вещото лице, в което е отразено, че в счетоводството на ищеца е отразено единствено горецитираното плащане от ответника на сумата от 240.00 лева. За останалата дължима сума от 2857.25 лева не се е установило да има извършено плащане от ответника по процесната фактура за процесния период, което налага извод, че възникналото задължение за плащане не е изпълнено и което определя ответника като неизправна страна.

Видно от разпита на свидетелите по делото извънсъдебно вземането по фактурата не е било оспорено, а е било отлагано изпълнението само поради липса на парични средства от ответника, както се било случило при ремонт на други автомобили по предходна възложена поръчка.

С оглед гореизложеното съдът приема за установено, че през февруари месец 2022 г. между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка – чиято регламентация се съдържа в чл. 258 – чл. 269 ЗЗД , по силата на който ответникът възложил, а ищецът приел да извърши основен ремонт на двигателя на влекач МАН ТГХ с рег. № ВН **** АВ срещу задължението на възложителя да заплати възнаграждение в размер на 3097.25 лв. – което задължение било частично изпълнено от ответника за сумата от 240.00 лева, като остатъкът от сумата в размер на 2857.25 лева не бил заплатен от ответника. Ремонтът бил осъществен за срок 5 от февруари 2022 г. до юни 2022 г. и ответникът приел работата без възражения.

Съдът приема, че изпълнителят е длъжен да извърши работата съобразно поръчката – съобразно изискванията, упътванията и проектите на поръчващия. Изработеното трябва да съответства на уговореното в предметно, времево, качествено и количествено отношение. На задължението на изпълнителя да изработи кореспондира именно правото му на възнаграждение при спазване на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата.

Съответното изпълнение предпоставя съответното възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемане на работата от възложителя – чл. 264, ал. 1 ЗЗД . Приемането на извършената работа обхваща два момента: 1/ фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и 2/ признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Приемането може да се извърши както изрично, така и с конклудентни действия, като законът не съдържа формални изисквания за начина на приемането, поради което доказването на такова може да бъде извършено с всички допустими от ГПК доказателствени средства – писмени доказателства, гласни доказателства, съдебна експертиза. Приемането на извършената работа беше доказано по безспорен начин от ищеца чрез разпитаните по делото свидетЕ., от разпита на които е видно, че представителят на ответното дружество е приел без възражения ремонтирания влекач.