Определение № 1020 от 08.11.2021, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 802/2021
- Вид
- Определение № 1020
- Подписан
- 08.11.2021
- В сила
- 08.11.2021
- Състав
- Теодорина Димитрова, Евгений Пачиков, Георги Драгoстинов
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1020 гр. Велико Търново, 05.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Теодорина Димитрова
Членове:
Георги Драгoстинов
Евгений Пачиков като разгледа докладваното от Евгений Пачиков Въззивно частно гражданско дело № 20214100500802 по описа за 2021 година
С Разпореждане №2591 от 09.09.2021 г., постановено по ч.гр.д. №1487/2021 г. на Районен съд- Горна Оряховица, е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 с правно основание чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 548.18 лева (петстотин четиридесет и осем лева и 18 ст.) – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2021 г. до окончателното заплащане на сумата и разноски в размер от 25.00 лева(двадесет и пет лева) – държавна такса и 150.00 лева(сто и петдесет) – юрисконсултско възнаграждение против Г.
П. Г., ЕГН **********, с адрес с. Камен, общ. Стражица, ул.”Г.С.Раковски” № 31, като неоснователно.
Заявителят по делото „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК: 203670940 чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно. Изразява становище, че доколкото целта на заповедното производство не е да се провери съществуването на вземането, а само дали същото е спорно, то за да е редовно заявлението, достатъчно е в същото да са посочени съществените юридически факти, от които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му и не е необходимо в заявлението да бъдат посочвани всички обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената претенция и за евентуалните възражения на длъжника срещу съществуването й, тъй като препис от същото не се връчва на длъжника. Намира, че при преценката относно спазването на изискванията по чл. 127, ал. 1 ГПК съдът не е изходил от целта на заповедното производство. Счита, че липсват пречки по смисъла на чл. 410. ал. 2 ГПК за издаване на исканата заповед за изпълнение, тъй като за да се издаде заповед за изпълнение но реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, е необходимо от изложените в заявлението твърдения на молителя да може да се направи положителна преценка, че вземанията са определени по размер и с настъпил падеж за плащане, а тази преценка се извършва единствено по твърденията на кредитора – заявител и дължимата преценка по представения в изпълнение на задължението по чл. 410, ал. 3 ГПК потребителски договор е единствено относно валидността на искането (чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК), а не за установяване на вземанията по размер. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество на спора.
Настоящото производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
1
Великотърновският окръжен съд, като са запозна с оплакванията в жалбата и приложените дела, приема за установено следното:
Частно гражданско дело 1487/2021г. по описа на Районен съд –Велико Търново е образувано въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД и длъжник Г. П. Г. за парично вземане в размер от 548,18 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, като същото представлява парично вземане за неплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключени между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Г. П. Г., обективирано в издадени и непогасени фактури от „БТК“ ЕАД. Вземанията са прехвърлени от „БТК“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД по силата на Договор за прехвърляне на вземанията от 15.10.2018г. Описани са обстоятелствата, от които произтича вземането, като са посочени фактурите, обективиращи вземането.
С Разпореждане № 2150/27.07.2021г. районният съд е оставил без движение заявлението и е указал в тридневен срок от получаване на съобщението да се уточни кога е сключен договора между страните и с какъв срок, какви далекосъобщителни услуги са предоставени на длъжника по договора и да се конкретизира естеството на всяка една от дължимите суми по цитираните фактури- за какви предоставени, но незаплатени услуги се дължат.
В Молба с вх. № 7492/03.08.2021г. заявителят чрез своя процесуален представител е заявил, че договорът между страните е сключен на 07.08.2018г. със срок на действие до 07.08.2020г., а на потребителя са предоставени услуги: интернет услуги и телевизия, като предоставените, но неплатени услуги се отнасят именно за предоставените интернет и телевизионни услуги.
С разпореждане № 2242/05.08.2021г. първоинстанционният съд е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като липсва в достатъчна степен изложение на обстоятелствата, на които се основава искането, поради което повторно е оставил заявлението без движение с указание за отстраняване на нередовностите- конкретизиране в какъв размер е всяка предоставена, но незаплатена услуга по всяка от цитираните фактури.
Постъпила е молба от заявителя, в която „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД уточнява кога е сключен договора и с какъв срок, конкретизирано е, че предоставените услуги са за интернет и телевизия, като са посочени дължимите суми по всяка фактура.
Уточнено е, че начислените суми са с оглед тарифните планове, с които длъжникът е запознат и се е съгласил да използва и са подробно описани в представените договори.
Посочено е, че във всеки от договорите, потребителят е посочил, че желае услугите по всеки от договорите да се включват в обща сметка с акаунт № 16986197001. Сочи, че с подаденото заявление не се претендират неустойки, а претендираната сума включва само стойността на използваната услуга за съответния период.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане първоинстанционният съд е приел, че нередовностите по заявлението не са отстранени, тъй като не е налице конкретизация в какъв размер е всяка от предоставените, но незаплатени суми за интернет услуги и телевизия по всяка една от фактурите, а претендираните суми са посочени сумарно, като от това не може да стане ясно за длъжника по всяка фактура каква сума дължи за интернет услуга и каква за телевизия. Съдът е приел, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено, доколкото в него не са описани всички обстоятелства относно претендираното вземане, което описание да съвпада с изложението на всички обстоятелства в една искова молба.
Окръжен съд- Велико Търново намира депозираната въззивна частна жалба за процесуално допустима - подадена е от правоимащо лице в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК 2 против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна.
Неправилно съдът е приел, че е налице липса на достатъчна конкретизация на вземането. Действително съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК трябва да отговаря на изискванията за исковата молба, уредени в чл. 127, ал. 1 от ГПК, едно от които е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които би се основавал искът. Целта на заповедното производство е да се провери дали претендираното вземане е спорно, поради което за да е редовно заявлението, достатъчно е в същото да са посочени съществените юридически факти, от които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му. В настоящия случай в т. 9 и т. 12 от подаденото заявление, както и в последващите молби, подадени от заявителя, е посочено, че вземането му произтича от договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за които е открит Акаунт № 16986197001, между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Г. П. Г., като са посочени фактурите, в които вземането е обективирано.
Така посочените фактически обстоятелства позволяват вземането да бъде индивидуализирано в достатъчна степен с оглед издаване на поисканата заповед за изпълнение.
Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото- върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2591/09.09.2021г. по ч.гр.д. №1487/2021 г. на Районен съд- Горна Оряховица.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3