Решение № 4567 от 23.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4567 гр. Пловдив, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330113909 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба и уточняваща молба от 22.08.2024г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против С. Д.

П. се твърди, че на 27.01.2020г. бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-*** между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ и С. Д. П., по силата на който кредиторът отпуснал паричен кредит в размер на 8000 лв. Била уговорена и такса ангажимент в размер на 280 лв. Кредитополучателят декларирал, че е получил ефективно сумата по посочената от него банкова сметка. Срокът на договора бил 84 месеца, до 15.02.2027г. Лихвеният процент бил фиксиран – 27.34 %, а ГПР по договора бил 32.91 %.

Със сключено между страните по договора споразумение от 25.04.2020г., страните уговорили отлагане заплащането на месечни погасителни вноски с № 2,3 и 4, като крайният срок по договора бил 15.05.2027г.От страна на ответника било извършено само едно плащане по дълга – на дата 06.03.2020г. в размер на 264.99 лв. На 27.04.2022г. бил сключен договор за продажба на вземания с настоящия ищец, по силата на който вземането по договора за кредит било прехвърлено. Твърди се, че длъжникът бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземания. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като като по образуваното ч.гр.дело № 9492/2024г. заявителят претендирал вземане в общ размер от 2771.57 лв., от които 1547.35 лв. главница и 1224.22 лв. възнаградителна лихва, които суми представлявали сбор от падежирали и непогасени вноски по главница и лихва, за периода от 15.05.2020г. до 15.12.2022г. вкл., респ. от 15.06.2021г. до 15.12.2021г. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземането в размер от 1345.08 лв. главница – за период от 15.09.2020г. до 15.12.2022г., договорна лихва – 1200.78 лв. за периода от 15.06.2021г. до 15.12.2021г. Претендирани са разноските по заповедното и исковото производство.

1

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от С. Д. П., с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Счита, че сключеният договор за потребителски кредит и допълнителното споразумение от 25.04.2020г. са недействителни на основание чл.22, във връзка с чл.10, ал.1 ЗПК – шрифтът на договора, споразумението и приложенията към него бил по-малък от 12. Освен това ГПР бил посочен като абсолютна процентна стойност, но не били посочени взетите предвид допускания, съобразно изискването на чл.11, т.10 ЗПК. Съдържа се позоваване на чл.23 ЗПК, като се сочи, че с оглед недействителността на договора, на връщане подлежи само чистата стойност на кредита. В договора липсвала методика за формиране на ГЛП, като нямало доказателства кредитодателят да е информирал кредитополучателя каква част от месечната погасителна вноска е главница, възнаградителна лихва, застраховка или други такси. Не било включено като разход по кредита задължението за заплащане на застрахователна премия в размер на 3984.96 лв., който се равнявала на повече от 50 % от главницата по кредита. Чистата стойност по кредита възлизала на сумата от 7 720 лв., с приспадане на таксата ангажимент от 280 лв. Съдържа се позоваване на определение № 50685/30.09.2022г. по гр.дело № 578/2022г. на ВКС, според което застрахователната премия трябвало да бъде включена в ГПР. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 9492 по описа на ПРС за 2024г. се установява, че е издадена заповед № 4561 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.06.2024г., по силата на която е разпоредено С. Д. П. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 1 547,35 лева (хиляда петстотин четиридесет и седем лева и 35 стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 31.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1 224,22 лева (хиляда двеста двадесет и четири лева и 22 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 20.06.2021 г. до 20.12.2021 г., както и държавна такса в размер на 55,43 лева (петдесет и пет лева и 43 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лева (двеста и четиридесет лева).

По делото е представен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта № PLUS-*** от 27.01.2020г., сключен между С. Д. П. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, по силата на който на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 8 000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 27.34 % и ГПР: 32.91 %, ведно с приложени към договора Общи условия и погасителен план.

С платежно нареждане от 28.01.2020г. в полза на С. Д. П. е преведена сумата от 7 720 лв. по договор № ***.

На 27.07.2022г. е сключен договор за цесия между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищеца, ведно с Приложение № 1 към него, както и Потвърждение за извършената цесия на парични задължения.

По силата на пълномощно от „ЕОС Матрикс“ ЕООД е упълномощено да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало на 27.07.2022г.

2

Представено е уведомление до С. П. за прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което по силата на договора за потребителски кредит от 27.01.2020г. на кредитополучателя С. Д.

П. е отпуснат паричен кредит в размер на 8 000 лв., като е уговорена такса ангажимент в размер на 280 лв. и е извършена покупка на застраховка „Защита на плащанията“ на стойност 3 984.96 лв. По банкова сметка на лицето на 28.01.2020г. са преведени 7 720 лв., а сумата от 280 лв. е заплатена от ответника на кредитодателя като такса ангажимент.

Платената от кредитополучателя сума към кредитодателя е 264.99 лв., с която сума са погасени 217.55 лв. възнаградителна лихва и 47.44 лв. застраховка по кредита. Размерът на непогасените вземания за главница за претендирания с исковата молба период от 15.09.2020г. до 15.12.2022г. е 1 345.08 лв. и за възнаградителна лихва от 15.06.2021г. до 15.12.2021г. – 1 200.78 лв. В ГПР по договора е включена възнаградителна лихва и такса ангажимент. В случай на включване и на възнаграждението за застрахователна премия по застраховката „Защита на плащанията“ общо 3 984.96 лв., ГПР ще е 44.95 %.

По делото е прието и заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което шрифтът и размерът, на който са изготвени представеният за изследване договор и приложенията към него, са вид „Garamond“ и размер 11,00 пункта.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 9492 по описа на Пловдивски районен съд за 2024г., че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото С. Д. П., като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

От приетия по делото договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта № PLUS-*** от 27.01.2020г. между С. Д.

П. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ се установява, че на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 8 000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 27.34 % и ГПР: 32.91 %. Кредитът следва да се върне на 84 бр. вноски, с падеж на първа погасителна вноска 15.03.2020г. и падеж на последна погасителна вноска 15.02.2027г.

Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен от момента на предаването на паричната сума, като с оглед събраните по делото доказателства, вкл. и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно дадено, според което на дата 28.01.2020г. по банкова сметка на ответника са преведени 7 720 лв., а сумата от 280 лв. е заплатена от ответника на кредитодателя като такса ангажимент, съдът намира, че заемната сума е усвоена от кредитополучателя.

С отговора на исковата молба са наведени възражения за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 ЗПК. Установената съдебна практика по чл.290 ГПК 3

/решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.22 ЗПК, освен при неспазване на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Установено е в случая изготвянето на погасителния план, инкорпориран в договора за потребителски кредит, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Съгласно чл.11 ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 32.91 %.

Основателно е възражението за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, на основание чл.10, ал.1 ЗПК. В тази насока съдът кредитира заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като компетентно изготвена, с необходимата квалификация и опит, според което шрифтът и размерът, на който са изготвени представеният за изследване договор и приложенията към него, са вид „Garamond“ и размер 11,00 пункта. Следователно не е спазено изискването на цитираната законова разпоредба, всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.

Налице са и други основания за недействителност на сключения договор. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В договора са посочени като абсолютни стойности лихвен процент – 27.34 % и ГПР- 32.91 %. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР. Посочен е фиксиран лихвен процент по заема, както и годишно оскъпяване по същия, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. В случая се установява, че при сключване на договора за кредит страните са установили задължение за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, като дължимостта на застрахователната премия е определена към момента на сключване на договора и е включена в размера на погасителните вноски и в общия размер на задълженията по кредита. В Условията към договора е посочено, че размерът на плащанията се формира от предоставената главница, в която се включва и такса ангажимент, както и от задължението за заплащане на застрахователна премия. Следователно, доколкото задължението за заплащане на застрахователна премия е установено към момента на сключване на договора и формира общата стойност към плащанията по кредита, последното е следвало да бъде съобразено при определяне на годишния процент на разходите по 4 кредита. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в ГПР по договора са включени само договорната лихва и такса ангажимент, като в случай, че в него се включи възнаграждението за застрахователна премия по застраховката „Защита на плащанията“, ГПР би бил 44.95 %. Следователно посоченият в договора ГПР не е действително приложеният в кредитното правоотношение. Предвид изложеното, следва да се приеме, че кредитното правоотношение между страните е недействително и на основание чл. 22, вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.