Определение № 1278 от 05.07.2019, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 295/2019
- Вид
- Определение № 1278
- Подписан
- 05.07.2019
- В сила
- 13.11.2019
- Състав
- ГАЛЯ ВАСИЛЕВА БЕЛЕВА, ВЯРА ИВАНОВА КАМБУРОВА, ВАНЯ ВАСИЛЕВА ВАНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.462 · Граждански процесуален кодекс
- чл.527 · Граждански процесуален кодекс
- чл.74 · Закон за частните съдебни изпълнители
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 1278
5.07.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На пети юли две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
Членове: ГАЛЯ БЕЛЕВА мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА като разгледа докладваното от съдия Белева гражданско дело № 295 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран с жалба от Г.О.К. *** против действията на ЧСИ Ивелина Божилова с рег.№800 в КЧСИ, изразяващи се в отказ от прекратяване на производството по изпълнително дело №20178000400243. Сочи се, че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№63/2017г. по описа на РС- Поморие. С влязло в сила решение по в.гр.д.№312/2018г. по описа на БОС установителния иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането на кредитора против длъжника бил отхвърлен, като било отхвърлено и искането за разноски по заповедното производство. Моли обжалваните действия да бъдат отменени, а на съдебния изпълнител да се разпореди да прекрати изпълнителното дело на основание чл.422, ал.3 ГПК, като вдигне всички наложени запори и възбрани върху имуществото на длъжника.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение /“отговор на жалба“/ от адв.М.К., като пълномощник на „Ен Енд Ен Компани 3“ ООД, с който жалбата се оспорва като недопустима /понеже не е поискано прекратяване и съответно не е постановен отказ/, а по същество- като неоснователна /по изпълнителното дело е присъединено и друго вземане на взискателя; изпълнителният лист по ч.гр.д.№681/2017г. на БОС не е обезсилен и изпълнителното дело продължава въз основа на него/. Развити са съображения.
Моли същата да се остави без разглеждане, а при условията на евентуалност- да се остави без уважение.
Частният съдебен изпълнител е приложил копие от изпълнителното дело, ведно с мотивите си по обжалваните действия, обективирани в „Становище“- л.9, в което хронологично са описани извършените действия по изпълнителното дело. Същият намира жалбата за неоснователна, като е изложил подробни съображения.
След преценка на твърденията на страните въз основа на събраните по делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема следните фактически и правни изводи:
Не се спори между страните, че жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело №243/2017г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова.
Делото е образувано по искане на взискателя „Ен Енд Ен Компани 3“ ООД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 3.02.2017г. по ч.гр.д.№63/17г. по описа на РС-Поморие, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, за сумите посочени в изпълнителния лист.
По делото са наложени обезпечения- възбрана на недвижим имот и запор на сметки на длъжника.
На 4.07.2017г. /четири месеца след образуването на изп.дело/, по искане на взискателя и с постановление от същата дата /л.105 от ИД/, ЧСИ е присъединил за събиране в същото изпълнително производство ново вземане на същия взискател спрямо длъжника- по изпълнителен лист №35 от 16.06.2017г., издаден по ч.гр.д.№681/2017г. по описа на БОС- за сумата от 500 лв., представляващи разноски по делото.
ПДИ до длъжника за второто вземане е връчена на 6.07.17г. /видно от известието за доставяне на л.110 от ИД/.
На 7.06.2018г. /т.е. около година след присъединяването на второто вземане/ жалбоподателят, чрез пълномощника си адв.Харизанов е депозирал молба до ЧСИ Божилова /л.136 от ИД/, за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.422, ал.3 от ГПК, поради това, че с влязло в сила решение по установителния иск с правно основание чл.422 ГПК искът на взискателя за установяване на вземането му срещу длъжника е отхвърлен.
Направено е искане за вдигане на всички наложени запори и възбрани върху имуществото на длъжника. Приложено е копие от решението, на което се основава искането.
По указания на ЧСИ длъжникът е представил заверен препис от решението по гр.д.№263/17г. на РС- Поморие и от решението по в.гр.д.№312/18г. по описа на Бургаския окръжен съд, от които е видно, че същото е влязло в сила на 17.04.2018г.
На 2.07.2018г. ЧСИ е вдигнала наложения запор върху пенсията на длъжника /л.160 от ИД/.
На същата дата на взискателя е изпратено писмо /л.165/, съгласно което предвид постъпилата молба за прекратяване на изпълнителното дело, взискателят дължи такси и разноски по изпълнителното дело в определени размери.
Няма данни до подаването на жалбата, с която е сезиран настоящия съдебен състав ЧСИ да е постановила акт, с който да се е произнесла по искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство /изцяло или частично/.
При така изяснената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че жалбата е недопустима, по следните съображения.
С действащия ГПК значително са ограничени възможностите за обжалване на действията и актовете на съдебния изпълнител. В разпоредбата на чл.435 от ГПК са посочени изчерпателно лицата, на които е признато право на жалба и то срещу конкретни и изрично изброени действия на съдебния изпълнител. Такива се съдържат и в други, казуистично изброени случаи на обжалване действията на съдебния изпълнител- чл.462 ГПК, чл.527 ГПК и др.
С ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС по задължителен за долустоящите съдилища начин в мотивите към т.8 е разяснено, че с приетия нов ГПК законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я свел до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.
В конкретния казус жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело. Съгласно действащата към настоящия момент редакция на чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва следните откази на съдебния изпълнител: да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485; да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Следователно жалбата е насочена срещу действие, което по принцип подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК. Въпреки това, жалбата е недопустима.
По искането за прекратяване на изпълнителното производство няма постановен акт- постановление за прекратяване на изпълнителното дело, или отказ да се прекрати изпълнителното дело /както изисква разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК при прекратяване или чл.435, ал.2, предл.2 ГПК- при отказ да се прекрати/, което препятства настоящата инстанция, която е контролно-отменителна да провери законосъобразността на извършените от ЧСИ действия. Защитата на длъжника срещу бездействието на ЧСИ да се произнесе по неговото искане не е по реда на чл.435, ал.2 ГПК, а чрез ангажиране дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител, или по чл.74 ЗЧСИ, ако са налице предпоставки за това.
За пълнота на изложението следва да се посочи и следното:
Видно е от приложените доказателства, че са налице предпоставки за частично прекратяване на изпълнителното производство, поради отхвърлянето на установителния иск, относно вземането, във връзка с което е образувано изпълнителното производство. Безспорно е, че изпълнителния лист от 3.02.2017г. по ч.гр.д.№63/17г. по описа на РС- Поморие не е обезсилен /което е в съответствие със задължителната съдебна практика- т.13 от ТР №4/13г. по тълк.д.№4/13 на ОСГТК/ , поради което не е налице основанието по чл.433, ал.1, т.3 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство /както неправилно счита длъжника/. Въпреки това изпълнителното дело по този изпълнителен лист /вземането по ч.гр.д.№63/17г. на РС- Поморие/ следва да бъде прекратено с оглед изричната разпоредба на чл.422, ал.3 ГПК, която предвижда като последица от отхвърлянето на иска по чл.422 ГПК прекратяване на изпълнението. Но, предвид обстоятелството, че по делото е присъединено и друго вземане на взискателя- за сумата от 500 лв.- разноски по друго дело между същите страни, по което няма доброволно изпълнение от страна на длъжника, изпълнителното производство не може да бъде прекратено изцяло.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че подадената жалба е недопустима, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№980/21.01.2019г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, подадена от Г.О.К. *** против действията на ЧСИ Ивелина Божилова с рег.№800 в КЧСИ, изразяващи се в отказ от прекратяване на производството по изпълнително дело №20178000400243.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.